Решение № 23 от 21.02.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Бургас, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Елена П. Георгиева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500516 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез прокурор в ОП-Бургас Г.И. срещу решение № 430/29.10.2021 год. по гр.д.№ 545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 635/15.12.2021 год. по гр.д.№545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, в частите, с които е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул.

„Витоша“ № 2, Булстат ****, да заплати на С.Г. М. с ЕГН ********** от г****, със съдебен адрес гр. Б**** - адвокат Г.С.: сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неоснователното привличане на ищеца като обвиняем по досъдебно производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП, пр.пр. № 187/ 2017г. по описа на Специализирана прокуратура - С., което е прекратено, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска на 31.03.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 3183,33 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 20 000 лв., дължимо за периода от 05.09.2019г. - 30.03.2021г., и в полза на адвоката на ищеца е присъдено съответно адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

1

Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно поради противоречие с чл.52 от ЗЗД, тъй като присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. е прекомерно завишено и несъответстващо на обема на доказаните вреди претърпени от ищеца. Сочи се, че присъденото обезщетение се доближава до четирикратния размер на средния паричен месечен доход на едно лице за 2017 год., което е в разрез с принципите на ЗОДОВ. Твърди се, че изводът на съда, че дисциплинарното наказание на ищеца е наложено в резултат на повдигнатото обвинение е необоснован, а окръжният съд е обсъждал извършени процесуални нарушения в хода на наказателното производство, което е недопустимо.

Посочено е, че наказателното производство е проведено в двете му фази в разумен срок, като разследването е протекло при фактическа и правна сложност, срещу пет лица. Оспорено е обстоятелството, че по отношение на ищеца е било извършено медийно отразяване в резултат на действия на прокуратурата. Твърди се, че съдът не е отчел евентуалната заинтересованост на свидетеля А., поради родствената му връзка с ищеца. Твърди се, че обезщетението за неимуществени вреди от 20 000 лв. е в несправедлив размер и води до неоснователно обогатяване за ищеца. Направено е искане за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди с произтичащите от това последици.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна С.Г. М. ****, чрез процесуален представител адв.Г.С.. Изложени са съображения за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че срещу ищеца за период от 2 години е било повдигнато без каквито и да е доказателства незаконно обвинение за извършено тежко умишлено престъпление, което е съсипало живота и кариерата му. Изложени са възражения по всяко от оспорванията във въззивната жалба, твърди се, че с действията на прокуратурата спрямо ищеца по време на обвинението – задържане, обиск в дома му и в този на родителите му, му е причинен изключителен стрес, поради което при правилен анализ на доказателствата по делото съдът е присъдил справедлив размер на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

2

С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по искове за главница и мораторна/законна лихва с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 от ЗОДОВ.

Решение № 430/29.10.2021 год. по гр.д.№ 545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено с решение № 635/15.12.2021 год. по гр.д.

№545/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд, не е обжалвано и е влязло в сила в частите, с които е присъдено обезщетение за имуществени вреди, ведно с мораторната/законната лихва върху него и в отхвърлителните му части.

В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба относно размера на присъденото обезщетение, който намира за завишен и моли да бъде намален повече от два пъти.

В открито съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител поддържа писмения отговор, прави искане за присъждане на разноски по чл.38 от ЗА.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Решението в обжалваните части е постановено по иска на ищеца С.Г.

М., ЕГН ********** о****, срещу ответника - Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, в размер на 20 000 лв., обезщетение за забава в размер на 3183,33 лв. представляващо законната лихва върху главницата от 20 000 лв. за периода от 05.09.2019г. /датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на ДП/ до предявяването на иска на 31.03.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 20 000 лв., считано от предявяването на иска на 31.03.2021г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди поради повдигнато на 20.10.2017 год. незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление - за това, че на неустановена дата в началото на месец май 2017 год. в гр.М.Т., **** се сговорил с повече лица да вършат в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече 3 от три години-престъпления по чл. 301 от НК и по чл. 282 от НК и чрез което се цели да се набави имотна облага - престъпление по чл. 321, ал.6 от НК. С повдигане на обвинението, спрямо него била взета МНО „гаранция“ в размер на 2000 лв., както и МПрП – „забрана за напускане на пределите на РБ“.

Сочи, че с постановление от 01.02.2019 год. на прокурор при Специализирана прокуратура било прекратено воденото против него наказателно производство, но в резултат на незаконното обвинение претърпял значителни страдания и душевни болки, които следва да бъдат обезщетени. Ищецът сочи, че от 1990 год. работи в структурата на Агенция „М.“, като е заемал различни служебни позиции на експертно ниво, от 2016 год. е бил **** в ****, а от 24.3.2017 год. бил разпределен временно да изпълнява тази длъжност в пункт „Л.“. Сочи, че по време на службата не са му налагани дисциплинарни наказания, ползвал се с доверието на колегите и ръководството. Твърди, че непосредствено след като той и още пет колеги били привлечени като обвиняеми за извършено престъпление по служба - „подкуп“, до 27.10.2017 год. информация за случая била изнесена в медиите общо в 217 публикации.

Преди обвинението по отношение на него били извършени личен обиск, а също претърсване на дома му в **** и на този ****, бил задържан за 24 часа съгласно заповед за задържане на ГДБОП-С.. След повдигане на обвинението, ръководството рязко променило отношението си към него, като първоначално ограничило служебните му правомощия. Колегите и приятелите на ищеца започнали да странят от него, да го наблюдават с подозрение и възмущение, дори явно изразявали нежеланието си да общуват с него. Срещу него било образувано дисциплинарно производство, в резултат на което се стигнало до наложено със заповед № 4494/18.12.2017 год., дисциплинарно наказаниеуволнение, която била отменена по жалба на ищеца с решение по адм.д.

№137/2018 год. на АС-Бургас, влязло в сила след прекратяване на образувано по жалба на работодателя производство пред ВАС, след което бил възстановен на длъжност. Твърди, че повдигнатото обвинение преобърнало целия му живот и провалило кариерата му. На първо място бил унищожен професионалния му живот. След привличането му като обвиняем името и честта му били опетнени, изживял силен стрес и шок, започнал да се срамува от себе си, вече не се гордеел с професията която упражнява, а намирал службата за неблагодарна. Твърди, че освен колегите и приятелите му, от него се отдръпнали и най-близките му хора. Родителите му казвали, че е 4 унизил фамилното име. Баща му се чувствал некомфортно, започнал да го избягва. Жената, с която живеел на семейни начала имала съмнения, но останала с него до края. Децата му били тормозени в училище, дори едното от тях не искало да отиде на бала, защото му се подигравали. Обвинението разрушило личния му живот за дълго време, като повлияло и физическото му здраве. Твърди, че след обвинението не можел да спи, рязко се повишило кръвното му налягане, започнал да злоупотребява с алкохол и цигари, нямал желание да се среща с никого, изпитвал огромно притеснение, несигурност и страх, чувствал се обречен и изпадал в суицидни мисли при перспективата да влезе в затвора. Наложило се лечението му за определен период. Налегнали го разходи, които трудно поемал–включително за заплащане на наложената му гаранция като мярка за неотклонение „от 5000 лв.“, която следвало да внесе, разходи за пътуване до С. и за адвокат. Трябвало да взема заеми от приятели и роднини за да издържа четиричленното си семейство. За всички преживени страдания, стрес, уронване на името, честта и достойнството му в семейството, сред близките и приятелите, в службата и в обществото ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в горепосочения размер, акцесорните плащания за законни лихви и съдебните разноски.

Прокуратурата на Република България с подадения писмен отговор е оспорила иска за неимуществени вреди по размер, като силно завишен, несъответстващ на действително претърпените вреди и на икономическия стандарт в страната, което възражение се поддържа и пред настоящия съд.

Направено е искане при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се има предвид съдебната практика и критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Пред настоящия съд се поддържат възраженията, че прокуратурата не следва да отговаря за задържането на ищеца за срок от 24 часа, извършено от ГДБОП, нито за публикациите в пресата, както и за дисциплинарното производство и уволнението на ищеца, а продължителността на воденото наказателно производство не е неразумна.

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че решението в обжалваната част е валидно и допустимо.

От доказателствата приети от окръжния съд се установяват следните факти и обстоятелства :

5

При проведена на

19.10.2017 год. под ръководството на

Специализираната прокуратура полицейска операция на ГКПП - М.Т., са били задържани за 24 часа на основание полицейска заповед № 1266-251/ 19.10.2017 год. ****, между които С.Г. М. - заемащ длъжност „старши ****“.

На същата дата, по досъдебно производство № 21/2017 год. по описа на Следствен отдел при Специализираната прокуратура са извършени две претърсвания на жилищата на ищеца в **** и ****, при които видно от представените протоколи не са намерени и иззети вещи и предмети относими към воденото разследване. На същата дата е извършен и личен обиск на ищеца, като е иззет един мобилен телефон. С постановление от 20.10.2017 год. на следовател от Следствен отдел на Специализираната прокуратура по досъдебно производство № 21/ 2017г. по описа на СО при СП, пр. пр. - 185/ 2017г. по описа на СП, предявено същия ден, ищецът С.Г. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.6 от НК - за това, че в началото на месец май 2017г. в **** се сговорил с четири други лица да вършат в страната престъпления /по чл.301-искане и приемане на подкупи и чл.282 от НК- нарушаване на служебни задължения с цел материална облага/, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и чрез които се цели набавяне на имотна облага. По отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв.