Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 1078 от 12.11.2026, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
2450/2026
Подписан
12.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл. 146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 12 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 147 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2, ал. 2, т. 6 · Закон за кредитните институции
  • чл. 3, ал. 1, т. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1078 гр. Стара Загора, 12.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20265530102450 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Ц. Т. И. твърди, че сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ... от 29.11.2024 година. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора параметрите на договора за кредит били следните: главница - 550 лева; размер на вноската - 1x566,81 лева; вид на вноска - месечна; ГПР - 64,79 %; брой вноски - 1; фиксиран годишен лихвен процент - 50 %; дата на падеж - 21.12.2024 г.; обща сума за плащане - 956,25 лв.; Такса за експресно разглеждане - 566,81 лв; отстъпка по кредита - 6,60 лева; Крайна вноска след отстъпка 698,40 лева. Съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят можел да използва допълнителна услуга удължаване на кредит при спазване на условията на настоящия договор и след заплащане на съответната такса, предвидена в Тарифата за таксите и разходите, събирани от „Кредирект“ ЕООД, във връзка с договорите за потребителски кредит, сключвани чрез Интернет. Ищецът погасил Договор за потребителски кредит № ... от 29.11.2024 година чрез заплащането на сумата от 804,15 лева. Договор за потребителски кредит № ... от 29.11.2024 година бил недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ответникът "КРЕДИРЕКТ" 1

ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което можел да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ, дружеството извършвало дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не били набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл.

2, ал. 2, т. 6 от ЗКИ, воден от БНБ по реда на чл. 3 а от ЗКИ. В случая сключеният Договор за потребителски кредит № ... от 29.11.2024 година по своята правна характеристика и съдържание представлявал договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици важали изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвиждал строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП.

Кредитополучателят бил потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК - потребител било всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Конкретно в случая била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на клаузата предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на 2 кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси. Предвид изложеното, то било необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябвало да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкувал клаузите на договора и да преценявал кои суми точно щял да дължи. В конкретния случай били посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не можело да се направи извод за това кои точно разходи се заплащали и по какъв начин бил формиран ГПР. В процесния договор бил посочен размер на ГПР от 64,79 %, като тези допълнителни разходи за такса за бързо разглеждане не било ясно как се отразявали на общия размер на ГПР. Ако към посочените в договора разходи за договорна лихва се прибавели и скритите разходи - допълнителната сума за таксата, то общият размер на ГПР значително щял да надхвърли максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размер на законната лихва. Това била недобросъвестна търговска практика, която накърнявала добрите нрави.

Грешното посочване на ГПР се приравнявало на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и водело до недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Договорът бил сключен при предварително определени от ответника клаузи и потребителят бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието им. Начислената в договора такса за експресно разглеждане била свързана с усвояване и управляване на кредита и била начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Правната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК установявала забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такива било в противоречие със закона и същите били недължими от ищеца. Неравноправността на клаузите в посочената хипотеза представлявала частен случай на противоречие с добрите нрави, а допълнителен аргумент за това било и обстоятелството, че размерът бил несъвместим и с краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова такива такси били неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него за погасяване кредита суми. В конкретния случай, според договора кредиторът предоставял възможност на кредитополучателя да заяви изрично експресно разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит. Услугата бързо разглеждане била 3 допълнителна незадължителна услуга, която се предоставяла при изрично искане от страна на кредитополучателя и гарантирала обработка на искането и предоставяне на отговор до 2 часа от изпращането му. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема била регламентирана в чл. 10а, ал. 2 ЗПК и била предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. В случая не била налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни били тези услуги, които били извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за експресно разглеждане следвало да се квалифицира като такса за действия, свързани с усвояването на кредита, тъй като те били част от дейността му по отпускане на кредита и като такива не можели да бъдат събирани от длъжника по силата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Не можело да се приеме, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит кредиторът правел някакви допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събирал отделна такса.

Фактът, че искането за отпускане на кредит щяло да се разгледа бързо от служители на ответното дружество, не представлявал допълнителна услуга, която следвало да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпявала продукта, разходите се покривали с увеличаване на възнаграждението, а не с начисляване на такси по чл. 10а ЗПК. Клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане в процесния договор за кредит, противоречала на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради което била нищожна. Предвид изложеното можело да се направи извод, че възнаграждението за бързо разглеждане на документи, без значение как било именувано от кредитора, в случая представлявало възнаграждение за отпуснатия кредит - възнаградителна лихва, приход за кредитора. Следователно тази такса съставлявала разход, който следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР била в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Таксата за експресно разглеждане също така била включена при формирането на вноската съгласно погасителния план, което доказва нейната задължителност. Общият размер на задължението на ответника било формирано като сбор от различни 4 компоненти, посочени в договора, включително задължението за заплащане на такса за бързо разглеждане, чийто общ размер възлизало на 131,59 лв.

Плащането на тази сума не било отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 64,79 %, въпреки че било включено в общия дълг. По този начин било нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. Вземането за такса за експресно разглеждане, на практика представлявало скрито възнаграждение за кредитора, респ. съставлявало разход по кредита и като такова следвало да бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включвало нотариални такси. Ето защо с уговарянето на процесната клауза се заобикаляло императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Видно от представения договор, задълженията по оспорените клаузи не били включени в ГПР, който бил посочен в договора - 64,79 %, поради което и размерът на посочения в договора ГПР не съответствал на действителния размер на ГПР и включването на таксите при изчисляване на ГПР, той значително надвишавал допустимия петкратен размер, което противоречало на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При изчисляване на ГПР с включена таксата за експресно разглеждане, чрез онлайн калкулатор - https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html се получавал ГПР в размер от 4329,28 %, което многократно надхвърляло законоустановения максимум в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При това положение се налагал изводът, че договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсвал посочен действителният размер на разходите по кредита. Текстът на последната норма 5 не следвало да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно ГПР, да се приема, че било изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите бил част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществувала яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да можел да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не биле посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което водело до неяснота за потребителя относно неговия размер, не можело да се приеме, че била спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради това и с оглед на важното значение, което ГПР имал в това отношение, то неправилното посочване на ГПР в договора поради невключване на част от задълженията по него следвало да има последиците на недобросъвестно действие на кредитора и да води до последиците, които има липсата на посочване на ГПР - недействителност на договора и връщане само на главницата по кредита съгласно чл. 22-23 ЗПК. По отправено преюдициално запитване, досежно българското законодателство, било постановено Решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С- 714/22. Прието било, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябвало да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не бил посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускали този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Поради изложеното сключеният между страните договор за кредит се явявал недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.