Решение № 260179 от 11.08.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/……….….……..2020 год., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА мл. с. ФИЛИП РАДИНОВ като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно търговско дело № 807 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава двадесета от ГПК.

Образувано е по повод депозирана въззивна жалба с вх. рег. № 23398/26.03.2020 г. (рег. Районен съд - Варна) от Т.Д.Л., срещу Решение № 1209/06.03.2020 г. по гражданско дело № 13261/2018 г. на РС Варна, с което, на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 150 от ЗЕ е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Т.Д.Л. дължи на ищеца „Веолия Енерджи Варна” ЕАД, сумата от 2682,16 лева, от която главница 1454.75 лева за периода от м. 10.2015 г. до м. 05.2016 г. вкл., представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 288.28 лева за периода от 01.12.2015 г. до 30.04.2018 г., главница 426.96 лева за периода от м. 11.2016 г. до м. 05.2017 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 50.75 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 19.44 лева за месец 08.2017 г. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 1.14 лева за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2018 г., главница 434.72 лева за периода от м. 10.2017 г. до м. 03.2018 г. вкл. представляваща потребена и незаплатена топлинна енергия и лихва за забава върху главницата в размер от 6.12 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 06.06.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4434/07.06.2018 г., постановена по ч. гр. дело № 8911/2018 г. на РС Варна, както и са отхвърлени предявените от Т.Д.Л.

*** ЕАД насрещни искове за осъждане на последния да заплати сумата от 2332.14 лева - заплатени без основание от ответника – ищец по насрещните искове, за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, а в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и евентуално предявения иск за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124 ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.

В жалбата е застъпено становище за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост. Поддържа се, че в процесните периоди не са съществували облигационни отношения с дружеството – въззиваем.

Твърди се, че средството – абонатна станция, чрез което се предоставя услугата не отговаря на европейските стандарти. Посочено е, че експертизата изготвена в първоинстанционното производство не отговаря на въпроса дали процесната абонатна станция е годно средство за определяне на изразходваната топлинна енергия. Изтъква се, че в първоинстанционното решение не е обсъдено представеното по делото удостоверение за качество на абонатната станция, както и обстоятелството, че същото се отнася до друга станция, различна от процесната. Твърди се и че не са обсъдени представените по делото доказателства за съставянето на документи с невярно съдържание от дружеството – въззиваем, касаещи последните два процесни отоплителни сезона. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените от „Веолия Енерджи Варна” ЕАД против въззивника искове да бъдат отхвърлени, а насрещните искове предявени от въззивника срещу дружеството да бъдат уважени. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок отговор на жалбата не е подаден.

В съдебното заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.

За да се произнесе по спора, Варненски окръжен съд съобрази следното:

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са обвързани по договор за доставка на топлоенергия на адрес на потребление в гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик бл.217, вх.1, ап.34.

Посочва се, че сградата, в която се намира имотът собственост на ответника е присъединена към топлопреносната система на ищеца, при което последният в качеството му на ползвател на топлинна енергия през целия процесен период дължи стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва предявените срещу него искове. Оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца. Посочва, че незаконосъобразно се начислява такса сградна инсталация, предвид това, че в общите части на сградата не съществуват отоплителни тела, а в жилището на ищеца, намиращо се на 9-ти етаж от сградата, се намират три тръби от ½ цола, които целогодишно са студени. Посочва, че радиаторите в жилището са демонтирани. В евентуалност намира, че договор от 07.11.2015г. е нищожен предвид това, че съдържа единствено задължения за потребителя без наличието на права на последния.

В срока по чл. 211, ал.1 ГПК са предявени насрещни осъдителни искове от Т.Д.Л. ЕГН ********** с адрес *** срещу „Веолия енерджи варна” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на уравнение гр. Варна, ул. Янош Хуняди №5 за осъждане на ответника да заплати сумата от:

1)

2332.14 лева, заплатени без основание от ответника – ищец по насрещните искове за два отоплителни сезона (2013/2014г., 2014/2015 г.), събрана от доставчика при липса на договорна обвързаност между страните за този период, с оглед несключен договор, в условията на евентуалност нищожно (неравноправно) договорена доставка, поради противоречие с изискванията на закона – главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД; В условията на евентуалност за връщане на същата сума на отпаднало основание, събрана от доставчика по действащо към този момент договорно правоотношение между страните, с оглед наведените твърдения за монтирането на абонатна станция във входа на сградата и за изградена инсталация в сградата към топлопреносната мрежа, от която услуга впоследствие потребителят се е отказал, поради некачествена до степен на негодна за ползване услуга по топлоподаване – евентуален иск с правно основание чл. 124, ал. 2 от ЗЗП, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД;

2) Иск за заплащане на сумата от 2699 лева, представляваща претърпени от ответника – ищец по насрещните искове вреди от прекратяването (развалянето) на договорните отношения с доставчика „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД за отоплителен сезон 2015/2016г., които вреди се изразяват в това, че ответникът – ищец по насрещните искове, е бил принуден да намери алтернативно отопление, заместващо неполучената престация, с оглед развалянето на неизпълнения от доставчика договор – иск с правно основание по чл. 88, ал.

1, предл. 2 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК от ищеца – ответник по насрещните искове е депозиран писмен отговор, в който се посочва, че предявените искове са недопустими, а условията на евентуалност намира същите за неоснователни. По отношение на първия иск за осъждане на страната да заплати сумата от 2332 лева намира, че е налице недопустимост на претенцията предвид обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебно решение по гр. дело № 2116/2016г. на ВРС. В условията на евентуалност по същество релевира възражение за погасяване на претенцията по давност, на осн. чл. 111, б.“в“ ЗЗД. По отношение на втория иск излага възражения, че ответникът по насрещните искове не е осъществявал действия или бездействия, които да причинят настъпване на посочените от страната имуществени вреди.

Като разгледа доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор от

25.06.2013г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е обективиран в нотариален акт № 40/2013 г. от В. А., нотариус с РД РС Варна, с който Т.Л. е прехвърлил на З. В. Ц. недвижим имот, намиращ се в гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик” № 217, ет. 9, ап. 34, като пожизнено е запазил правото на ползване върху имота.

На 07.11.2015 г. въззиникът е сключил с дружеството – въззиваем договор за ползване на топлинна енергия за отопление за отоплителен сезон 2015 г. – 2016 г.

На 06.04.2016 г. въззивникът е сключил с дружеството – въззиваем договор за обновявне на общата водоснабдителна инсталация за битово горещо водоподаване и за вода за питейно-битови нужди, като въззивникът в качеството си на възложител по договора се е задължил да заплати дължимата за обновяването цена в размер от 275 лева на дванадесет равни месечни вноски с краен срок на 30.04.2017 г. В тази връзка е издадена фактура, в която след начисляване на ДДС сумата е определена в размер от 330 лева.

От представените констативни протоколи е видно, че през м. 12.2015 г. служители на дружеството – въззиваем са констатирали „бълбукане“ в радиаторите, поради което последните са били обезвъздушени.

Представени са два броя гаранционни карти от

2016 и 2017 за закупени климатици от въззивника.

По делото са представени два броя документи от 2015 г. и 2018 г. наименувани рекламация, подадени от въззивника до въззиваемия с оплаквания за влошаване качеството на услугите, предоставяни от последния.

Представено е извлечение от електронна поща, от което е видно, че на 07.03.2016 г. въззивникът е изпратил до въззиваемия съобщение, с което го уведомява, че в края на месец март, ще преустанови ползването на радиаторите и ще счита сключения между тях договор за предоставяне на отоплителни услуги за прекратен.

В първоинстанционното производство е прието заключение по възложена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че абонатната станция на процесната сграда е сертифицирана съгласно международните стандарти за контрол на качеството и отговаря на Наредба № 2 на МРРБ, поради което липсва основание за съмнение във функционалните качества на абонатната станция. Установява се, че процесното количество топлинна енергия се отнася за отопление – отдадена от отоплителните радиатори и от сградната инсталация, за затопляне на водата за битово водоснабдяване, за загряване на топлоносители – при допълване на вътрешносградната инсталация, като и за незаплатени услуги за дялово разпределение на топлинната енергия. Отопляемата кубатура на жилищния блок, в който се намира имотът на ищеца, възлиза на 6417м3, като в общите части на сградата няма монтирани отоплителни радиатори, общата мощност на работещите отоплителни радиатори възлиза на 147,742кВ. Отопляемият обем на жилището на въззивника възлиза на 163 м3, а мощността на радиаторите му - на 4,921 кВ. До сградата се осъществява доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Установява се, че топломерът в абонатната станция е проверен от оправомощено лице за периода 21.02.2015 г. - 28.10.2016 г., при което са спазени сроковете за извършване на последващи проверки на СТИ на доставяната топлоенергия.

Осъществено е пропорционално отнасяне на обема топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, към обема на жилището на ищеца, при което се извежда заключение, че дяловото разпределение на топлоенергията в етажната собственост е направено правилно. Установява се, че дължимите суми за отопление, топла вода и извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ са начислени правилно.