Решение № 101 от 05.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Славея Н. Янчева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20233100101164 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от И. Д. срещу „Н.Т.“ ООД, ЕИК ******, гр. Варна, иск с правно осн. чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 26 639, 44 лв., претендирана като обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. идеални части от реална част с площ от 350 кв. от ПИ с № ****.***.*** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

Варна, ул.“2 – ра“ № 32, местност „С.Н.“ за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., заключена между следните граници: от юг: ограда на ресторант, започваща западно от сграда с идентификатор № ****.***.***.6 и завършваща източно до границата на ПИ с идентификатор № ****.***.***; от северозапад: сграда с идентификатор № ****.***.***.6; от североизток – означена в жълто полоса, заключена между входа на закупеното от ответника заведение /ресторант/, ограда с имота от север и входа на същото заведение откъм улицата; от изток – източна граница на имота /път от „Д.Т.“ до „Г.Т.“/, целият с площ от 2 587 кв.м. при граници на целия имот: ПИ № ***.**.***, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**, № ***.***.**.

В исковата и уточняващата молба, ищецът И. Д. твърди, че е бил изключителен собственик на ПИ с идентификатор № ****.***.***, находящ се в гр. Варна, ул.“2 – ра“ № 32, местност „С.Н.“ и след извършени разпоредителни сделки, е останал носител на правото на собственост върху 965 кв.м. идеални части от дворното място.

Твърди се още, че ответното дружество „Н.Т.“ ООД е придобило на 24.03.2022г. правото на собственост върху бистро, намиращо се в сграда № 6 с идентификатор № ****.***.***.6.7 в гр. Варна, ул.“2 – ра“ № 32, вх. В, ет. 1, обект 1 с площ от 94, 60 кв.м., както и 100 кв.м. идеални части от дворното място.

Дружеството, както и неговият праводател „Ю.“ ООД, са ползвали една полоса от 100 кв.м., заключена между входа на закупеното от ответника заведение /ресторант/, ограда с имота от север и входа на същото заведение откъм улицата по отношение на която ищецът не заявява претенции.

Поддържа се още, че в периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., „Н.Т.“ ООД е ползвал без основание спорната реална част с площ от 350 кв.м. върху която е поставил маси и столове във връзка с осъществяване на търговската си дейност и ползването на обекта като бистро.

Въпреки отправената покана, връчена на 02.06.2022г., ответникът не е заплатил 1 претендираното обезщетение за ползването на реалната част, което обуславя и правния интерес на ищеца да заяви осъдителна претенция за времето от 02.06.2022г. до 01.06.2023г.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Н.Т.“ ООД, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер.

Поддържа се и недопустимост на производството, тъй като ищецът претендира „реална собственост върху идеална част от дворното място.“

Признава се, че на 24.03.2022г. дружеството е придобило освен собствеността върху бистро и 100 кв.м. идеални части от дворното място, от който момент между страните по делото възникнали и добри лични взаимоотношения и по повод поддържане на поземления имот. В по-късен момент, ищецът заявил, че се счита за изключителен собственик на спорната реална част, тъй като притежава 935 кв.м. идеални части, която е обособена като открита градина към жилищната сграда, включваща насаждения.

Твърди се, че притежаването на идеални части от дворното място позволява на всички съсобственици да ползват цялото дворно място, доколкото ползването на дворното място не е разпределено.

Дружеството ползва площ от 70 кв. м., от която само 20 кв. м. попадат в спорната реална част, а останалите 50 кв. м. попадат в 100 кв. м. по отношение, на които ищецът няма претенции.

Отделно се посочва, че 4 броя градински пейки се намират в спорната част. Те не са поставени от ответника и не се ползват от него. Те са реновирани от ответника с оглед „естетична цялостна визия“ на дворното място.

Оспорват се твърденията, че търговецът използва дворното място и процесната реална част в обем, надхвърлящ притежаваните идеални части от него в посочения период, поради което настоява за отхвърлянето му.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 31, ал. 2 ЗС, като успешното му провеждане изисква ищецът, чиято е и доказателствената тежест, да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните са съсобственици на спорната реална част от дворно място, която се ползва еднолично от ответника, който е поканен да заплаща обезщетение за едноличното й ползване.

В производството по гр.д. № 2650/1992г. на Районен съд - Варна, е одобрена съдебна спогодба, обективирана в протокол от 30.04.1993г., въз основа на която в дял на И. Д., е възложен следния недвижим имот, както следва: дворно място с пространство 2 130 кв.м., находящо се в землището на гр. Варна, местност “Т.”, обособено в дял от бившия имот № 1480 по кадастралния план на местността от 1977г. при граници: асфалтов път Т. - В., дял II на Ю.К., С.В., ведно със паянтова жилищна сграда, изградена П - образно към североизточната граница на имота и допълнително пристроени към нея тухлени помещения - антрета, баня, пазарната оценка на който дял възлиза на 155 137 лв.

С така одобрената спогодба, ищецът е придобил в изключителна собственост процесното дворно място с площ от 2 130 кв.м., ведно с паянтовата жилищна сграда и допълнително пристроени към нея тухлени помещения.

На 20.06.2005г. И. Д. е прехвърлила на “А.” ООД правото на собственост само върху 1/2 идеална част от придобитото в делбеното производство дворно място, за която сделка е съставен НА № 17, том III, рег. № 3218, дело № 340/2005г.

С договор от 03.08.2005г., инкорпориран в НА № 189, том III, рег. № 4366, дело № 491/2005г., И. Д. и “А.” ООД, в качеството им на съсобственици на същото дворно място, взаимно са си учредили право на строеж, по силата на който И. Д. е придобила ограничено вещно право за изграждането на магазин с площ от 27 кв.м., кафе - аператив с площ от 67, 60 кв.м., 4 броя апартаменти и две ателиета /тавани/, всички в жилищна сграда във вх. В, а за търговското дружество други, изрично посочени в акта обекти.

2

Със същия акт, съсобствениците на терена са учредили на трето за съсобствеността лице правото на строеж за изграждане на 4 ателиета /тавани/ в жилищна сграда във вх. А и Б.

На 15.12.2005г. И. П. е отчуждила с договор за покупко-продажба, за който е съставен НА № 133, том VI, рег. № 7555, дело № 864/2005г. в полза на “И.” ООД 100 кв.м. идеални части от дворно място, цялото с площ от 2 130 кв.м. в гр. Варна, местност “Т.”, съставляващо ПИ № *** по плана на гр. Варна, кв. “С.Н.”, ведно с правото на строеж за следния обект, находящ се предвидената за изграждане сграда, а именно: кафе - аператив на партерен етаж в жилищна сграда вх. В, със застроена площ от 67, 60 кв.м., заедно с 2, 2731629 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и правото да ползва 100 кв.м. пред кафе - аператива като прилежаща площ.

Със сделката от 15.12.2005г., продавачът И. П. е отчуждил право на строеж за изграждане на обект и 100 кв.м. идеални чати от терена и е учредил право на ползване върху 100 кв.м. прилежаща площ пред кафе - аператива в предстоящата за изграждане сграда.

С изграждане на сградата до етап груб строеж, следва да се приеме, че правото на строеж се е трансформирало в право на собственост върху самостоятелните обекти в сградата.

С последващ договор за покупко-продажба, сключен на 07.03.2007г., за който е съставен НА № 179, том I , рег. № 1220, дело № 152/2007г., И. П., легитимираща се като собственик на самостоятелен обект в новострояща се жилищна сграда на етап груб строеж, е отчуждила собствеността върху магазин с площ от 27 кв.м. в жилищна сграда вх. В.

След сключване на възмездната сделка, двете жилищни сгради, изградени в процесното дворно място с 31 апартамента, 6 ателиета, бистро и 10 броя гаражи, са въведени в експлоатация, съгласно удостоверение № 218/20.09.2017г.

На 29.05.2014г., “И.” ООД е продал на “Ю.” ООД бистро, намиращо се в сграда № 6, разположена в процесното дворно място с идентификатор № ****.***.***.6.7 с площ 94, 60 кв.м., който обект е образуван от обединението на магазин със застроена площ от 27 кв.м. и кафе - аператив с площ от 67, 60 кв.м., както и 100 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ****.***.***.

На 24.03.2022г. “Ю.” ООД е продало на търговско дружество „Н.Т.“ ООД процесния обект, ведно със 100 кв.м. идеални части от ПИ с идентификатор № ****.***.*** с договор, сключен в изискуемата от закона форма на нотариален акт.

Въз основа на така извършените сделки, ищецът И. Д. се легитимира като собственик, както на самостоятелни обекти в една от изградените сгради с идентификатор № ****.***.***.6, така и на 965 кв.м. идеални части от дворното място, а ответното дружество „Н.Т.“ ООД на бистро в същата сграда, както и на 100 кв.м. идеални части от дворното място.

Следователно ищецът притежава 965/2130 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ****.***.***, а ответникът 100/2130 кв.м. идеални части от същия имот.

Идентични са правата на страните и в спорната реална част от дворното място.

Като носители на правото на собственост на идеални части, всяка една от страните по делото има правомощието да ползва дворното място, съобразно предназначението му без вреда за останалите съсобственици. Делът в съсобствеността е от значение за упражняване на правата на съсобственика относно - ползите, тежестите, управлението на общата вещ, което се осъществява по решение на съсобствениците, притежаващи повече от половината.

Страните не спорят, че ответното дружество е собственик на бистро, което използва за ресторант с наименование “Ж.Б..” Ползва реална част с площ от 100 кв.м. от дворното 3 място, така, както е индивидуализирана от ищеца, която площ е ползвал и праводателят му и по отношение, на която ищецът И. Д. не претендира обезщетение за лишаване от ползване.

Съгласно заключението на допуснатата СТЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда, изготвена от експерти - геодезист и оценител, след извършен оглед, незастроената част от дворното място, е заключена между четириетажната сграда, подпорна стена от северозапад, масивна ограда от север, изток, юг и подпорна стена от югозапад, е 64 кв.м. и в нея се включват следните подобрения: пергола, представляваща декоративен градински елемент, закрит от всички страни, под която са разположени маси и столове; алеи и плочници; детска площадка; 14 броя лампи; 6 броя дървета; шатра, разположена върху плочник и закрепена на пода с метални планки; една шахта за септична яма и една водомерна шахта и една маса, които са отразени в Приложение № 1, неразделна част от заключението.

Предвиденото благоустрояване и озеленяване в имота не е реализирано, извод, направен от комбинирания цифров модел между одобрения инвестиционен проект и геодезическата снимка на подобренията.

Площта по отношение ползването на която страните не спорят, представлява полоса при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ № ***.***.** по КК и входа откъм улицата, която площ е отразена с червен щрих на Приложение № 8, неразделна част от заключението.

В нея попадат пергола с площ от 54 кв.м., представляваща декоративен градински елемент, закрит от всички страни, ползващ се целогодишно под която са разположени маси и столове; зелени площи; водомерна шахта; 6 броя лампи; 2 броя дървета и една пейка.

Площта, която ищецът твърди, че търговското дружество ползва еднолично, е 222 кв.м. и тя е при граници: четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, показана в Приложение № 8.