Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4769 от 12.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12390/2025
Вид
Решение № 4769
Подписан
12.03.2026
В сила
16.04.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.37 · Закон за защита на потребителите
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 4769 гр. ......., 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110112390 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

12.03.2026г., гр........

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №12390 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Правната квалификация на исковете е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила в законен срок в съда искова молба о т цесионера „.....“ ЕООД, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, бул. „....” №....., представлявано от .....- Управители, срещу заемополучателя В. Н. С., с която се претендират парични вземания въз основа на сключен Договор за кредит №.....г., сключен от разстояние между цедента „.... и длъжника, за следните суми: сума от 900 лв., платим на 18 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 01.02.2021г., сума от 301,36 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 01.08.2019г.- 02.02.2021г. и сума от 254,90 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 02.02.2021г.- 27.06.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42751/2024г. по описа на СРС, 165 състав. Претендират се и сторените по делото разноски.

С Разпореждане №113326/08.08.2024г. по ч.гр.д. №42751/2024г. по описа на СРС, 165 състав, влязло в законна сила на 21.08.2024г., е оставено без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сума от 1 534,64 лв., представляваща начислена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение и за сума от 700,56 лв., представляваща такси, по Тарифата на „...., като неоснователно

В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез особен представител адв.В. Т. от САК, с който оспорва основателността на иска и прави възражение за нищожност на договорната клауза за лихва. Оспорва наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни, поради следните съображения:

Ищецът представя неподписан препис на процесния договор за кредит и разписка от 01.08.2019г.за извършено плащане чрез системата за ел. плащания .... от 900 лв., ведно с препис на ОУ на заемодателя „.....

Приложени към ИМ са преписи на Договро за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „.....“ ЕООД и „...., както и уведомление за извършената цесия, с извадка от Приложение №1 за цедираните кредити, /стр.60- 61/, ведно с пълномощно от цедента към цесионера да уведомява длъжниците за прехвърлянето на вземания.

Дадените указания на ищеца да представи доказателства за надлежно връчване на длъжника на представеното уведомление за извършената цесия и за изплащане на кредитната сума на кредитополучателя не са изпълнени.

Съгласно заключение по приета ССч.Е, /стр.152/, на първоначалния кредитор „.... е налице частично погашение в брой на каса на 04.10.2019г. със сума от 333,10 лв., като след датата на цесията- 13.01.2022г. няма погашения по кредита. Платеното е разпределено за погасяване на 60,08 лв. дог. лихва, на неустойка със 236,92 лв., обезщетение за забава от 1,10 лв. и такса за събиране на вземането, съгласно Тарифата за таксите и разходите на „.... от 35 лв. Цедентът е начислил следните задължения по кредита: главница от 900 лв., дог. лихва от 361,44 лв., неустойка по чл.6, ал.2 от Договора от 1 771,56 лв., след приспадане на отстъпка от 45 лв. и начислени такси от общо 736,66 лв., формирани от както следва: разходи за събиране на вземането при забава от 100 лв. по т.2 от Тарифата на „...., такса при забава от 90 дни от 273,60 лв. по т.2 от Тарифата на „...., лихва за забава от общо 363,06 лв., за периода: 01.02.2021г.- 13.01.2022г. Посочва се, че ищецът не претендира начислените суми за неустойка от 1 534,64 лв. и тези за такси, като от лихвата за забава търси сума от 254,90 лв., представляваща начислено обезщетение за забава, за периода: 02.02.2021г.- 27.06.2024г.

При изчисление на приложимия ГПР, без включване в изчислението на начислената 2 неустойка, ГПР възлиза на 27,14 %, като с включването в изчислението на начислената неустойка- на 160,20 %.

Правните изводи на съда са следните:

При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и при настъпването на съотв. правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Ведно със стойността на допълнително начислената неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на дог. обезпечение цената на кредита надминава максималния допустим законов праг по чл.19, ал.4 от ЗПК, видно от приетото заключение по ССч.Е. Отделно заемодателят е начислявал и задължения за такси по своята тарифа, което не е взето предвид при изчислението на ГПР. Трайната съдебна практика приема, че заплащането на стойността на допълнителни такси, с които се дава възможност за отлагане/промяна падежа на вноската, намаляване на размера на месечната вноска, възможност за рефинансиране, наказателна такса при просрочие и пр. представляват скрити неустоечни клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с оглед отпуснатия кредит, парични задължения в тежест на заемателя и по съществото си са неравноправни клаузи. Не може да се приеме, че заемодателят би сключил процесния договро за кредит без включването в него на задълженията за заплащане на допълнителни услуги/ неустойки/ такси и др., което е трайна практика на кредитодателя.

Налице е недоказаност по отношение на реалния елемент от сделката- предаването на сумата чрез паричен превод към .... и изтеглянето й от заемателя/ трето лице. Установява се частично изпълнение по кредита в полза на цедента, от което следва да се приеме, че е налице предаване на заема на заемополучателя.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. Следва да се посочи, че съгласно приложимата редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС №426/18.12.2014г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съгласно чл.23 от ЗПотр.К, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно 3 е, че в процесния случай ГПР надвишава този нормативно определен процент. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по- горе размери се считат за нищожни. Предвид на горното следва да се уважат установителните искови претенции единствено за непогасената главницата по кредита, като от претендираната главница следва да се извади заплатената до момента на съдебното сезиране сума от общо 331,10 лв., съгласно приетото заключение по ССч.Е и в полза на ищеца следва да се присъди разликата от 568,90 лв., представляваща непогасения размер на главница по кредита. Исковите претенции разликата над горепосочената сума подлежат на цялостно отхвърляне.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил разноски за заплатени държ. такси от общо 50 лв. за заплатена държ. такса, депозит за особен представител от 450 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски от общо 253,93 лв. в полза на ищеца, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски от 136,73 лв. в полза на държавния бюджет, за служебно заплатения депозит за експертиза по искане на отв. страна.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Н. С., ЕГН:**********, че в полза на ищеца ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, бул. „....” №....., представлявано от .....- Управители, съществува вземане за сумата от 290,87 /двеста и деветдесет евро и осемдесет и седем стотинки/ евро, представляваща главница по Договор за кредит №.....г., сключен от разстояние между цедента „.... и ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно сезиране- 11.07.2024г. до окончателното заплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №42751/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над присъдения размер до пълно предявените размери от 900 лв., представляваща главница по Договор за кредит №.....г., сключен от разстояние между цедента „.... и ответника, сума от 301,36 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 01.08.2019г.- 02.02.2021г. и сума от 254,90 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 02.02.2021г.27.06.2024г., като неоснователни.

ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ..., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр........, бул. „....” №....., представлявано от .....Управители, сума в размер на 129,83 /сто двадесет и девет евро и осемдесет и три стотинки/ евро, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

ОСЪЖДА В. Н. С., ЕГН:**********, на осн. чл.77 от ГПК, да заплати в полза на Държавата по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на 69,91 /шестдесет и девет евро и деветдесет и една стотинки/ евро, представляваща деловодни разноски, заплатени от бюджета на съда.