Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7453 от 08.12.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1801/2025
Вид
Решение № 7453
Подписан
08.12.2025
В сила
01.04.2026
Състав
Румяна Милчева Найденова, Димитър Куртев Демирев, Евгени Стоилов Станоев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7453 гр. София, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна М. Найденова

Членове:

Димитър К. Демирев

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100501801 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 13941/15.07.2024г. по гр.д. № 41044/2023г. по описа на СРС, 39 състав, е отхвърлен предявеният от З. К. С. срещу Върховен административен съд иск с правно основание чл.49 ЗЗД за осъждане ответника да плати сумата от 10 000лв. неимуществени вреди от постановени незаконосъобразни и неправилно окончателни съдебни актове, а именно: определение № 6432/15.06.2023г. по адм.д. № 5068/2023г. на ВАС, решение № 8048/21.07.2023г. по адм.д. № 7378/2022г. на ВАС, ведно със законната лихва от 24.07.2023г. до изплащане на сумата. З. К. С. е осъден да плати разноски в размер на 100лв. в полза на Върховния административен съд.

Производството е образувано по въззивна жалба на З. К. С., с която се иска отмяна на постановеното решение в цялост по съображения за неговата неправилност, незаконосъобразност, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите, че СРС не можел да определи размера на вредите, защото нямал право да преразгледа влезли в сила окончателни съдебни актове, който извод бил в противоречие с цитирана съдебна практика. Изложени са аргументи, че Европейското право било с 1 предимство пред вътрешното особено в случаите, когато имало нарушение на ХОПЕС /чл.47 несправедлив съдебен процес и липса на ефективни средства за защита/, в който смисъл бил и решение № 17/05.03.2021г. по 1457/2020г. на ВКС, съгласно което национален съд не може да бъде освободен от отговорност, когато с действията си явно е нарушил право на ЕС. Излага подробни съображения в писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника, който поддържа, че решението на Софийския районен съд е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съображенията за неправилност на обжалвания акт въззивният съд приема следното:

СРС е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на твърдени неимуществени вреди, претърпени вследствие на постановени съдебни актове от съдии във ВАС / определение № 6432/15.06.2023г. по адм.д. № 5068/2023г. на ВАС, решение № 8048/21.07.2023г. по адм.д. № 7378/2022г. на ВАС/.

Настоящият състав приема, че функционалният имунитет на магистратите-съдии не изключва отговорността за вреди от незаконосъобразен съдебен акт, в който случай Държавата може да носи отговорност чрез процесуалният си субституент – съответният съд, в състава на който е правораздавал постановилия незаконосъобразен акт съдия, съответно съдийски състав.

Съдилищата носят отговорност за вреди от влезли в сила неправилни актове, когато неправилността е предварително установена по надлежния ред и актът е отменен. Не може да се търси отговорност на държавата чрез съда за всеки влязъл в сила акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на контрол в производствата по обжалването им. За да възникне основание за отговорност е необходимо противоправността на влезлия в сила акт да е установена или чрез някой от предвидените в процесуалните закони способи - за отмяна на влезли в сила решения /в случая по АПК/, или когато е допуснатото очевидно, явно нарушение, т.е. да може да се констатира от страна на съдебния състав, разглеждащ иска за обезщетение на вреди, чрез самото прочитане на съдебния 2 акт, сочен за порочен. Последното следва от обстоятелството, че производството по обезщетяване на вреди н е може да служи за преразглеждане на вече приключил спор, по който е формирана сила на пресъдено нещо. В този смисъл е и произнасянето по С-224/01 /Köbler/, което обаче касае явно нарушение на общностното право, като за всеки отделен случай компетентният съд преценява ad hoc, отчитайки всички факти по делото, за да приложи съответния модел на преценка за наличие или не на явно нарушение.

Процесните актове определение № 6432 г. от 15.06.2023 г. по адм. д. № 5068/2023 г. на ВАС /с което е оставено в сила определение № 8153/19.10.2022г. по адм. дело № 5821/2022г. по описа на АССГ, с което е върната исковата молба на настоящия ищец поради неизпълнение на указания по отстраняване на нередовност/ и Решение № 8048 от 21.07.2023 г. по адм. д.

№ 7378 / 2022 г. на ВАС /с което е оставено в сила Решение № 3534 от 27.05.2022 г., по адм. дело № 3281 по описа на АССГ по съображения, че настоящият ищец не е доказал твърденията си/ не разкриват признаци на очевидно допуснато нарушение на съда, мотивите са разбираеми, логични и ясни. Произнасянията касаят преценка за редовност на процесуални действия и оценка на доказателства, не е налице хипотеза на чл.4 §3 ДФЕС, нито на лишаване от право на справедлив процес, нито нарушаване на общностното право. Изложените доводи в обратния смисъл са голословни, а цитираната съдебна практика е неотносима. Поради изложеното дотук претенцията на З. К. С. е неоснователна – не се доказва очевидно допуснатото нарушение от съда при процесните актове, поради което с отхвърляне на иска първоинстанционният съд е постанови правилно решение, което следва да се потвърди.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото с право на разноски разполага въззиваемият, който претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото съдът определи в размер на 100лв.

Така мотивиран Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 13941/15.07.2024г. по гр.д. № 41044/2023г. по описа на СРС, 39 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 ГПК вр. чл.78, ал.3 ГПК З. К. С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „********, да заплати на Върховния административен съд, с адрес гр. София, бул. „********, на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. разноски във въззивното производство.

3

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от уведомяването при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4