Решение № 27 от 10.02.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Тетевен, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330101104 по описа за 2024 година

Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49 от СК.

Ищецът твърди,че с ответницата сключили граждански брак на кЛов.обл. От съвместното си съжителство нямат деца.

Във фактическа раздяла са от края на месец с година ,когато и двамата напуснали семейното жилище,собственост на бабата и дядото на ищеца.По време на съжителството им ищецът през повечето време бил на работа в чужбина,ответницата не работела и той я издържал.Прибирал се за по 1-2 месеца,но отношенията им били нормални.След като сключили брак се прибрал окончателно в България,започнал работа в сферата на строителството в София,пътувал всеки ден.Получавал достатъчно пари,за да гледа и двама им.Ответницата си стояла в къщи и гледала домакинската работа.

Именно късното прибиране на ищеца и сцените на ревност от ответницата били повод за започване на скандали.Ответницата искала постоянно да излизат,а ищецът бил изморен от работа.Една вечер в края на м.сг закъснял ,ответницата започнала да му звъни и да се сърди,като се прибрал,бил решил да си поговорят сериозно и да се разделят.От тогава е и фактическата им раздяла.

Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати бракът им, като дълбоко и непоправимо разстроен,на основание чл.49,ал.1 от сК,да бъде предоставено ползването на семейното жилище на ищеца,ответницата да носи фамилното име княма претенции за 1 издръжка от ответницата.

Позовава се на писмени доказателства. С писмена молба от 11.12.2024г ищецът е оттеглил небрачния иск за предоставяне ползването на семейното жилище.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата,в който същата твърди,че в исковата молба не установява каквото и да е брачно прегрешение или поведение от нейна страна,за да приеме,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.Излага факти за брачно провинение от страна на ищеца/съпруга/,изразяващо се в поддържане на извънбрачна връзка с друга жена,с която ищецът е заживял на семейни начала.Счита,че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.Бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен,но съдът следва да се произнесе по въпроса за вината,а същата е единствено на ищеца.Моли съдът да не се произниса за това кой да ползва семейното жилище,желае след развода да носи предбрачното си име-кНе желае да сключва споразумение с ищеца.

Позовава се на писмени и гласни доказателства. В писмена защита доразвива съображенията си по съществото на спора.

Процесуалната легитимация на страните,като съпрузи,се установява от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак /дубликат/,издадено на к от Община-Тетевен,от което се установява,че такъв съпрузите са сключили с Акт кобщ.Тетевен,обл.Ловеч.

От показанията на разпитаните по делото свидетели к,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните живели на семейни начала от 2021 година в жилище,собственост на свидетелката с,Лов.обл.През това време и до момента на сключване на брака на съпрузите ищецът работел в чужбина,ответницата не работела,грижела се за домакинството,епизодично ходела на работа със свидетелката с След като сключили граждански брак ищецът се прибрал в България,като започнал работа в строителството и пътувал всеки ден до София и обратно.

Според показанията на свидетелката скоято твърди,че „е поемнала ответницата“ след като ищецът я довел в семейното жилище,съпрузите се разбирали,както и ответницата „си гледала работата“.След като ищецът не оспорва факта,че са живели в семейно жилище заедно със свидетелката ссъдът приема,че последната има най-преки впечатления от техния брачен живот,поради и което не дава вяра на показанията на свидетеля с,който твърди,че ответницата е ревнувала ищеца и че не се е справяла с домакинските си задължения.В подкрепа на показанията на свидетелката сса и тези на майката на ответницата-свидетелката скато въпреки наличието на родствената връзка,съдът няма основание да не дава вяра на показанията и на свидетелката с

В началото на месец с година,след като се прибрал една вечер от изпит за правоспособност за водач на МПС,ищецът заявил пред ответницата и свидетелката сче си събира багажа и „си заминава“.Оттогава същият напуснал семейното жилище,не поддържа дни наред контакти с ответницата,която го търсела,както и със свидетелката сВпоследствие 2 същите разбрали,че ищецът е създал връзка с друга жена,която водил и в семейното жилище, и в гараж,построен в парцела в село Бабинци,закупен от свидетелката с Последната,както и свидетелката ствърдят,че трудно преживели срама,който с поведението си им нанесъл ищецът.

При така изложената/макар и съвсем оскъдна/ фактическа обстановка съдът намира,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде прекратен.Такова е желанието и на двамата съпрузи.

Съгласно чл.49,ал.1 от СК всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно значение на една житейски обусловена връзка при посоченото погоре съдържание,основа за това се явява желанието у брачните партньори.

От процесуалното поведение на съпрузите съдът прави извода,че в конкретния случай е налице нежелание на всеки от тях да поддържа такава връзка,което им поведение обективно допринася за дълбокото разстройство на брака.

Установените в процеса факти,че ищецът е напуснала семейното жилище и създал извънбрачна връзка с друга жена,с която е заживял на семейни начала в друго населено място в страната,сочи на нежелание от ищеца да съхрани семейните традиции. Посоченото поведение и отношения не отговарят на желаното от правния ред съдържание на брачната връзка.

Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано нежелание на съпрузите за запазване на брачния съюз изключва абсолютно необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде прекратен.

Съгласно чл.49,ал.3 от СК и след като ответницата е направила изрично искане в отговора на исковата молба,съдът дължи произнисане и по въпроса за вината за разстройството на брака.

По въпроса за вината: Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството.

В настоящото производство, от събраните писмени доказателства и свидетелски показания се установи, че ищецът с поведението си – създавайки изънбрачна връзка с друга 3 жена и заживявайки със същата на семейни начала е допринесъл изключително с поведението си и брачното провинение за разстройството на брачните отношения.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че кредитира като обективни, последователни и взаимно непротиворечиви показанията на ангажираните в тази насока свидетели от ответната страна/съпругата/.Изключвайки показанията на свидетеля Росманов,в който се сочат брачни провинения на съпругата,съдът не намира брачно провинение у същата,което да е способствало в някаква степен за разрива в брачното отношение.

С оглед изложеното съдът приема, че се доказа дълбокото и непоправимо разстройство на брака, по изключителна вина на ищеца И. А..

В предвид обстоятелството,че реално ищецът не е предявил иск за предоставяне ползването на семейното жилище/след като с изрична молба-стр.23 от делото е оттеглил тази си претенция/,съдът приема,че не е сезиран с такъв иск и не дължи произнисане в тази насока.

По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:

Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.Анна Станева,ст.н.с. д-р Велина Тодорова/.

В настоящия случай съпругата е променила фамилното си име след сключване на брака,като желанието и е за възстановяване на предбрачното фамилно име-ккоето следва да бъде зачетено и уважено от съда.

При този изход на делото и съгласно чл.329,ал.1 от СК,ищецът следва да заплати на ответницата сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 1 200.00 лева,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното,съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между И. Д. А.,ЕГН:********** от село Бабинци,Лов.обл. и М.

С. А.,ЕГН:********** от село с,Лов.обл.,сключен с Акт № к,Лов.обл.,общ.д,като дълбоко и 4 непоправимо разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.

ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има мъжът И. Д. А..

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата М. С. А. да носи предбрачното си фамилно имек

Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на Община-Тетевен и на служба „ГРАО“-Ловеч и на Бюро „Съдимост“ при РС-Тетевен.

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

5