Решение № 940 от 15.06.2026, Административен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 940

Ловеч, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ТАНКА ЦОНЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА административно дело № 20267130600243 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с вр. § 19, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч, БУЛСТАТ *********, с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, чрез процесуален представител М. С. С. – юрисконсулт и по касационна жалба /наименувана въззивна/, подадена от „ЛОВАТ“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез адвокат С. Л. от ЛАК, против Решение № 575/04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 2278/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч.

Първоначално е било образувано к.а.д. № 185/2026 г. по описа на АдмС Ловеч, по което с Определение № 622 от 22.04.2026 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Районен съд – Ловеч за изпълнение на процедурата по чл. 213, т. 3 и чл. 227а от АПК, съобразно дадените указания.

След изпълнение на дадение указания, делото е изпратено на АдмС Ловеч за провеждане на касационното производство, като е образувано под настоящия № 243/2026 г. по описа на АдмС Ловеч.

В касационната жалба, подадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, са наведени доводи за неправилност на решението и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че М. И. М. не се явява адресат на издадения акт, с който се одобрява постигнатото споразумение между ползвателите и няма правен интерес от обжалването му пред РС. Счита, че изводите на съда, обективирани в обжалваното решение, относно липсата на легитимен състав на комисията по чл. 37в, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, са неправилни. Развиват се и доводи по отношение на съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на чл. 37в, ал. 2, изр. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 72, ал. 8 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. В заключение се иска отмяна на съдебното решение, като се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В касационната жалба на „ЛОВАТ“ ЕООД се развиват идентични аргументи по отношение на правния интерес на ответника по касация М. М. от оспорването на Заповед № РД-04-391/27.11.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, както и относно легитимността на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Касаторът счита, че в административното производство са били спазени материалноправните изисквания относно условията и реда на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ за формиране и разпределине на масивите за ползване в землището на [населено място] съгласно процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Претендират се разноски.

Ответникът – М. И. М., чрез адв. С. от ЛАК в писмен отговор изразява становище, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и мотивирано, а касационните жалби - неоснователни. Счита за съответни с материалния закон изводите на съда, формирани в обжалвания съдебен акт. Изтъква, че правилно първоинстанционният съд е приел, че производството пред него е допустимо, доколкото с подаването от М. на декларацията по чл. 69, ал. 3, вр. ал. 1 от ППЗСПЗЗ същият е станал участник в административното производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание касаторът – директорът на Областна дирекция „Земеделие“ - Ловеч се представлява от юрисконсулт С., която поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъдат приети като доказателства по делото приложените към касационната жалба писмо с изх. № 24-00-730/01.08.2024 г. на кмет на Община Ловеч, прието с вх. № РД-12-04-222/01.08.2024 г. в ОД „Земеделие“ – Ловеч, ведно с приложенията към него, както и писмо с изх. № 24-223860/02.08.2024 г. на СГКК Ловеч, прието с вх. № РД-12-02- 1192-1/02.08.2024 г. в ОД „Земеделие“ – Ловеч. Развива подробни доводи по същество и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Касаторът „ЛОВАТ“ ЕООД – редовно призован, не се представлява. С писмена молба с вх. № 1816/02.06.2026 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Л. поддържа касационната жалба, като се претендират и сторените по делото разноски съгласно приложен списък.

Ответникът – М. И. М. се явява лично и с адв. С., която оспорва касационните жалби, излага съображения по съществото на спора и моли съдът да остави в сила решението на РС Ловеч. Претендира разноски за касационната инстанция съобразно представен списък.

Заинтересованата страна „ДИВА ЛЕС“ ЕООД – редовно призована, не изпраща представител.

Заинтересованата страна С. П. С. – редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Окръжна прокуратура – Ловеч - редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Ловеч при извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбите, с които е сезиран, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно и в законоустановения срок по чл. 211 от АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното Решение № 575/04.12.2025 г. по адм. д. № 2278/2024 г. по описа на РС Ловеч е отменена Заповед № РД-04-391/27.11.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Със същото решение е осъдена Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч да заплати на М. И. М. сумата 1 000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение; отхвърлено е искането на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и е отхвърлено искането на „ЛОВАТ“ ЕООД за присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Районният съд приел за установено от фактическа страна, че със Заповед № РД-04-165/02.08.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, на основание чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е определена комисия със задача да ръководи сключване на споразумения между собственици и/или ползватели за създаване на масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2024/2025 година за землищата на община Ловеч и изготви доклад до директора при постигнати такива. В списък, обективиран в заповедта, е определен състава на комисията по землища с посочване персонално на лицата, нейни членове за съответното землище и заеманите от тях длъжности. Конкретно, за землището на [населено място] в състава на комисията са включени: гл. експерт ОСЗ – Ловеч, длъжн. лице ГСАО, гл. експерт ОДЗ - Ловеч и ст. експерт СГКК - Ловеч.

РС установил, че жалбоподателят в първоинстанционното производство М. И. М. е подал декларация с вх. № 6/21.03.2024 г. до Общинска служба по земеделие /ОС3/ - Ловеч, по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37в ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2024/2025 г. с приложение към нея, в което са описани имоти в землището на [населено място], за които е заявил, че не желае да участват в масиви. Между тях са два от процесните имоти – [ПИ] – овощна градина с площ от 2,300 дка в местността „Р. бърдо“ и [ПИ] – овощна градина с площ от 4,113 дка в същата местност. Тези имоти М. придобил с две постановления за възлагане на недвижим имот от 05.06.2023 г. по изп. дело № 2191/2022 г. на ЧСИ В. П., вписани в Службата по вписванията – Ловеч с вх. № 4105/01.08.2023 г. за [имот номер] и с вх. № 4163/04.08.2023 г. за [имот номер]. Същите имоти били предмет на договор за аренда на земеделска земя от 22.03.2023 г., сключен между „Аспекс-Д“ ЕООД, като арендодател, и „ЛОВАТ“ ЕООД, като арендатор, който договор е вписан в Службата по вписванията - Ловеч с вх. № 1467/22.03.20233 г.

Според установеното от РС Ловеч, заинтересованата страна „ЛОВАТ“ ЕООД подала заявление вх. № 203/31.07.2024 г. до ОСЗ – Ловеч по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ в землището на [населено място] за стопанската 2024/2025 г., като в Приложение 1 били описани заявените имоти, с които желае да участва, между които и процесните [ПИ] и № ***, с посочено основание - цитираният по-горе договор за аренда.

Дейността на комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ била отразена в доклад с вх. № ПО-09-717/27.11.2024 г. Въз основа на него и на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, била издадена оспорваната пред РС Заповед № РД-04-391/27.11.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, с която е одобрено споразумението за разпределение на масивите за ползване на земеделски земи с вх. № ПО-09-717/30.08.2024 г., сключено за стопанската 2024/2025 г. за землището на [населено място], между „ЛОВАТ“ ЕООД, „ДИВА ЛЕС“ ЕООД и С. П. С., ведно с картата на масивите за ползване и на регистър към нея, изготвени на основание чл. 74, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

За да отмени обжалваната пред него Заповед № РД-04-391/27.11.2024 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Ловеч, районният съд приел, че с факта на подаване в срока по чл. 69, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ППЗСПЗЗ на декларация, че не желае да се включват в масиви за ползване посочените от него имоти в декларацията му, М. М. се явява участник в започналото производство по чл. 37в от ЗСПЗЗ, който е заинтересован от изхода му.

Решаващият състав преценил, че тази декларация не е взета предвид при изготвяне на предварителния регистър на имотите от Общинската служба по земеделие, каквото е изискването на чл. 72, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ и по този начин административният орган е действал в противоречие с разпоредбите на чл. 37в, ал. 2, изр. 6 от ЗСПЗЗ, доразвити в ППЗСПЗЗ, тъй като с процесната заповед е извършил разпределение на масивите за ползване на земеделски земи в землището на [населено място] за стопанската 2024/2025 г., въз основа на представеното от комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ споразумение, без да съобрази, че в него са включени имоти, декларирани за обработване в реалните им граници, което е недопустимо съгласно чл. 37в, ал. 2, изр. 6 ЗСПЗЗ и чл. 72, ал. 8 от ППЗСПЗЗ.

Отделно от горното, решаващият състав приел, че обжалваната заповед изцяло е лишена от мотиви, доколкото такива са формирани от комисия в нелегитимен състав, тъй като по делото липсвали данни за оправмощаване на двама от нейните членове.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касаторите за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд е установил всички релевантни за спора факти, при редовно събрани доказателства по предвидения процесуален ред, ценени по отделно и в тяхната съвкупност. Съдът е извършил задълбочен анализ на доказателствата и е формирал правилни правни изводи, извършил е преценка относно законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК. От касационния състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадена в противречие с приложимия материален закон.

Съгласно чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, собствениците на земеделски земи декларират в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите. В случай че собствениците не желаят имотите им или някои от тях да се включват в масиви за ползване, те изрично посочват това обстоятелство в декларацията. Установено е по делото, че ответникът по касация е подал декларация по чл. 69, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, в която изрично е посочил процесните имоти – [ПИ] и [ПИ] в землището на [населено място] /л. 102-103 от адм. д. № 2278/2024 г. по описа на РС Ловеч/.