Решение № 81 от 09.05.2023, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Търговище, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Е. ИВ. Д. като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200082 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Т. Т. от гр.Д., чрез пълномощник адв.Д.

Ц. от ГАК против Наказателно постановление № 38-000 3099/21.11.2022 г. на Директор РД “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева на осн. чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП. В жалбата си Т. посочва, че НП е издадено при нарушение на процесуалният и материален закони. Предвид на това жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, алтернативно – да прогласи неговата нищожност . В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Жалбата се поддържа чрез писмено становище. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган не изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката, излага становище, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като прави евентуално възражение з а прекомерност на претендираният адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за 1 установено следното:

На 19.08.2022 г. около 12.3 0 ч. в с.Дралфа, обл.Търговище, на отбивката за жп гара на изхода за гр.Търговище служители на автомобилна администрация спрели за проверка управляваният от жалбоподателя състав от ППС, състоящ се от превозно средство – влекач „Рено Магнум 400.18 ТСР“ с рег. № ******* от категория N 3 и прикачено полуремарке „Шварцмюлер СПА ЗЕ“ с рег.№ ******* от категория О4, извършващ обществен превоз на товари – минерална вода, с товарителница серия М№729234 от 19.08.2022 г. Проверката установила, че водачът Т. на 19.08.2022 г. извършва обществен превоз на товари по маршрут на движение от Горна Оряховица до Кранево, без валидно удостоверение за психологическа годност - видно от представеното удостоверение за психологическа годност № 544296 издадено на 02.03.2019г. валидно до 02.03.2022 г. и направена справка в информационната система на ИА“АА“.

Въз основа на констатираното св.М. Д. съставила на жалбоподателя АУАН № 325493/19.08.2022 г. за нарушение на чл. 178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП .

Жалбоподателят не е попълнил възражение в съставеният АУАН. Писмени възражения не са постъпвали и в предвиденият за това срок. Въз основа на съставения акт Директор на РД “Автомобилна администрация” гр. Русе издал атакуваното Наказателно постановление № 38-0003099/21.11.2022 г., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП и на основание същият текст от закона, наложил на жалбоподателя административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приложено е копие от процесното удостоверение за психологическа годност върху което е отбелязано, че същото е валидно до 02.03.2022 г. Същото се установява и от приложеното копие от справка в регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на жалбоподателя (л.11) от делото. Аналогична е и информацията от приложената втора справка от същият регистър (л.12) от делото. Приложено е и копие от пътен лист, което копие също потвърждава изложената в наказателното постановление фактическа обстановка.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните 2 правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от правоимащо за това лице. Разгледана по същество е основателна.

По настоящото производство се обжалва НП №38-0003099 от 21.11.2022 г. на Директор на РД „АА“ Русе, съгласно което, жалбоподателят П. Т. на дата 19.08.2022 г. извършва обществен превоз на товари по маршрут от гр. Горна Оряховица до Кранево, без валидно Удостоверение за психологическа годност, видно от представеното Удостоверение за психологическа годност № 544296 – издадено на 02.03.2019 г. валидно до 02.03.2022 г. и направена справка в информационната система на Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация“, за което и на основание чл.178в, ал.5, предл.3 от Закон а за движение по пътищата му е наложена санкция – „глоба“ в размер на 500 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 178в. ал.5, предл. 3 от ЗДвП - Наказва се с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

Реда и начина за издаване и ползване на удостоверенията за психологическа годност е регламентиран в Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г., При всяко постъпване на работа като водач на таксиметров и автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност.

Съгласно изричната разпоредба на чл.8, ал.2, от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Това е така, считано от изменението на разпоредбата от Наредба № 36 от 15.05.2006 3 г. извършено с ДВ бр. 84 от 21.10.2022 г., в сила от 21.10.2022 г.

Съгласно чл.3 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага действащият нормативния акт, освен ако до влизане в сила на наказателното постановление последва по-благоприятен закон. Нормата на чл.3 от ЗАНН е правен принцип, според който се извършва правната квалификация на конкретното деяние като административно нарушение.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние / действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието трябва да нарушава установения ред на държавно управление, което е задължителна негова обективна особеност. Деянието нарушава установения ред, както когато е формално - самото поведение като отклонение от диспозицията на правната норма, въвеждаща изискване за определено действие или бездействие е обективна реалност, която не съответства на изискваната, така и когато се състои от поведение, причинно-следствена връзка и резултат, увреждащ защитения обект, които са обективни признаци на самото деяние, обхванати от съзнанието на дееца преди и към момента на извършването му /деянието трябва да е виновно/. Обекта се засяга, чрез въздействие върху определен от фактическия състав предмет, поради което за правната квалификация на деянието под конкретен състав, е необходимо този предмет да е съзнаван, включително и чрез допускане на съществуването му като факт, от страна на дееца.

След като деянието, описано в НП, към настоящия момент съответства на действащия правен ред, то правно недопустимо е лицето да бъде наказано — отпаднало е основанието за налагане на санкция за конкретното деяние.

Както чл.3 от ЗАНН, така и чл.6 от ЗАНН са правни принципи, а те се прилагат заедно, за да изключат правните норми при конкуренция и така да се определи коя от тях ще регулира фактите по случая.

В случая е безспорно видно, че промяната в наредбата влиза в сила от 21.10.2022г. а обжалваното НП е издадено на 21.11.2011 г., т.е. точно един месец след влизане в сила на промяната на разпоредбата.

След като изменението е влязло в сила на 21.10.2022 г. то следва да бъде взето предвид от настоящата инстанция, предвид нормата на чл.3, ал.2 4 от ЗАНН, която предвижда императивно, ч е ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Константно съдебната практика приема, че по - благоприятен закон е този, който предвижда за нарушителя по-леки административнонаказателни последици. С изменението от бр. 84 от 21.10.2022 г. на ДВ, в сила от 21.10.2022 г. на чл. 8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. настъпило още преди издаването на НП, деянието извършено от жалбоподателя е декриминализирано като административно нарушение. Съответно новата уредба на чл.8, ал.2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. се явява по-благоприятен закон за наказаното лице. На основание чл. 3. ал. 2 от ЗАНН съдът следва да приложи новия поблагоприятен административнонаказателен закон, като приеме, че е отпаднало основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за описаното в наказателното постановление деяние, на това основание.

Горното налага отмяна на издадения санкционен акт - обжалваното НП №38-0003099 от 21.11.2022г. на Директор на РД „АА“ Русе , поради противоречие с материалният закон. В този смисъл е и трайната съдебна практика.

При така изложеното по-горе, съдът намира, че оспореното НП следва да бъде отменено, без съдът да дължи произнасяне по останалите възражения в жалбата.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 500 лева - платено адвокатско възнаграждение, за което е депозиран и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. и същото е отбелязано като платено в брой. В тези случаи договорът за правна защита има значението на разписка за реално направените разходи за адвокатско възнаграждение. Претенцията обаче е за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане 5 е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.

Съгласно чл. 143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното производство разноски.

Доколкото от страна на АНОрган е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 при интерес в размер на д о 1000 лева, както е в случая, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева, което означава, че договореното възнаграждение е към законовия минимален размер и не се явява прекомерно. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003099/21.11.2022 г. на Директор РД “Автомобилна администрация” гр. Русе, с което на П. Т. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., облГ., ул.Ш. № ... е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лева на осн. чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.