Решение № 137 от 02.03.2022, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Кюстендил, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Чавдар Андр. Тодоров при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело № 20211520100961 по описа за 2021 година

Производството по делото е по искова молба, подадена от М. АТ. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“Л. Б.“ №*, ет.*, ап.* против СВ. Т. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.К., ул.“Ц. О.“ №***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.** за делба на съсобствени на страните недвижим имот.

В срока по чл.131 ГПК е оспорен предявения иск, предявен е и иск за допускане до делба на друг съсобствен на страните имот, оспорен от първоначалния ищец.

Твърди се по исковата молба, че страните по делото са бивши съпрузи, като брака им е прекратен през 2004г. с решение на първоинстанционен съд №4 на Ла Бисбал д, Емпорада, Херона на Кралство Испания.през време на брака си страните придобили недвижим имот, представляващ към момента самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.К., ул.“Ц. О.“ №***, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, самостояятелния обект се намира на ет.* в сграда с идентификатор №***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен 1 имот с идентификатор №***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ , посочена в документа-72.90 кв.м., прилежащи части: изб. Помещение №54 с площ от 5.38 кв.м., ведно с 1.986 % ид.части от ОЧС и от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта: ***.Този имот страните придобили през време на брака си и в момента бил съсобствен при права по ½ ид.част, поради което се претендира допускането му до делба при посочените права.

Ответника в производството е предявила иск за делба на недвижим имот, находящ се в м.“Л.“, извън регулацията на с.Г., ведно с построената в него двуетажна масивна сезонна сграда, представляващ новообразуван имот с №*** по плана на новообразуваните имоти в м.“Л.“, с.Г., с ЕКАТТЕ 16026, община Кюстендил, одобрен със заповед №ДС-20-268 от 12.10.2017г. на областния управител на област с адменестрятевен център Кюстендил, с площ от 600 кв.м., ведно с построената в ниго двуетажна масивна жилищна сграда, при съседи: 164-18-др. терен-улична мрежа, 164.1-овощна градина на н-ци на С. Т. Т., 164.16-овощна градина, временно стопанисвана от Общината, 164.4-овощна градина на И. В. Т. и овощна градина, временно стопанисвана от Общината.

Твърди се, че този имот е предоставен за лично ползване като земеделска земя с площ от 1 дка на ищеца М.Д. по ПМС №11 и въз основа на удостоверение №43/10.04.1983г. на Председателя на ИК на ОбНС-Кюстендил.

Въз основа на издадено от Община Кюстендил разрешение за строеж №178/1989г., протокол за определяне на стоителна линия и ниво №4/05.04.1989г. през същата година, през време на брака между страните, била изградена сезонна постройка.

В последствие, този имот бил придобит възмездно от ищеца, по време на брака си с ответника, въз основа на пар.44 ПЗР на ЗСПЗЗ и оценителен протокол от 09.09.1993г. на комисия, назначена със заповед №1417/07.09.1993г. на кмета на община Кюстендил, като заплатената цена била в размер на 12 000 лв.При това имота бил придобит в режим на СИО, като към моманта бил съсобствен при права по ½ ид.част за всеки от страните.Претендира се допускането му до делба при посочените права.

2

С отговора на исковата молба, в срока по чл.131 ГПК, е оспорен първоначалния иск за делба.Твърди се, че ответника по този иск е придобила правото на собственост по давност, като след развода на страните от 02.04.2004г. и до настоящия момент този имот се вледеел от ответника необезпокоявано и явно, с намерение за своене.

Ответника по втория иск за делба и първоначален ищец е оспорил предявения иск за делба.Твърди, че имота представлява новообразуван имот и не е придобит в условията на СИО, тъй като го е придобил с НА №148, т.2, рег.№3010, д.№313 от 2018г. на нотариус М. М..Този нотариален акт бил предшестван от заповед №РД-00-1120/14.12.2017г. на кмета на община Кюстендил, въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти било наредено да придобие правото на собственост.Въз основа на тази заповед била издадена и скица.

По делото са представени и приети като доказателства:копие от НА за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, схема №15-496081-12.05.2021г., удостоверение за данъчна оценка, копие от съдебно решение за развод-в превод, удостоверение №43/10.04.1983г. на председателя на ИК на ОБНС Кюстендил, разрешение за строеж, протокол за определяне на строителна линия, договор №90/05.04.1989г. и квитанция, приходна квитанция, удостоверение за данъчна оценка, скица на новообразуван имот, копие от НА за собственост №148, т.2, рег.№3010, д.№313 от 2018г. на нотариус М., заповед №РД-00-1120 от 14.12.2017г. на кмета на община Кюстендил, удостоверение №43/1983г. на ОбНС Драговищица, оценителен протокол, приходна квитанция №0037366 от 28.09.1994г., заповед №1044/30.06.1980г. на председателя на ИК на ОбНС Кюстендил, квитанция от 20.10.1992г., приходни квитанции за заплащани данъци.По делото е приета като доказателство и цялата преписка за имота в с.Г., съдържаща: удостоверение №43/10.04.1993г., удостоверение №55/1995г., разрешение за строеж №178/1989г., протокол №481989г., договор №90/05.04., молба №94-М199/26.05.1992г., декларация от 26.05.92г., оценителен протокол, писмо и квитанция, служебна бележка, заповеди и скици, както и молба-декларация.В качеството на свидетели са резпитани: М.-Й. М. А., Р. Ш., ЮЛ. АТ., И. Г. и В.

С..

3

От събраните по делото доказателства, се установи следната фактическа обстанвока:

С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятие по ЗТСУ №109, т.3, н.д.№1031/1982г. на КРС, СВ. Т. Д. и М. АТ. Д. са признати за собственици на недвижим имот, представляващ жилище №**, находящ се на 7 етаж в жилищна сграда-блок №**, вх.*, построена върху държавна земя в комплекс „Л.“ в гр.К., състхоящо се от две стаи и кухня, със застроена площ на жилището от 72.90 кв.м., с принадлежащо избено помещение №54, със застроена площ от 5.38 кв.м., ведно с 1.986 % идеални части на сградата и от правото на строеж.СВ. Т. Д. и М. А. Д. са придобили имота като обезщетение срещу отчужден недвижим имот, находящ се в гр.Кюстендил, представляващ парцел 1619, кв.340.Общата цена на този имот е в размер на 11045 лв.Цената на отчуждения недвижим имот е била в размер на 5045 лв., като разликата от 6 000 лв. е заплатена със заем от Държавна спестовна каса. Описаното е посочено в нотариалния акт.

Посочения в предходния абзац НА е предшестван от заповед по чл.100, ал.1 ЗТСУ, с която на страните по делото е определено като обезщетение описания имот.Между страните е безспорно, че отчуждения имот е бил собственост на майката на ответника в производството СВ. Т. Д..

С удостоверение №43 от 10.04.1983г. на Общински народен съвет с.Драговищица-кметство с.Горанвоци, в приложение на постановление №11 на МС, е предоставено на М. АТ. Д. право на ползване на нива в размер на 1 дка, находяща се в землището на с.Г., местност „Л.“.Въз основа на издадено от община Кюстендил разрешение за строеж №178/1989г., протокол за определяне на строителна линия и ниво №4/05.04.1989г. в имота била изградена сезонна постройка.В последствие, при условията на пар.4а ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на оценителен протокол от 09.09.1993г. на комисия, назначена от кмета на община Кюстендил, била заплатена и цената му в размер на 12 000 лв.Със заповед №РД-00-1120 от 14.12.2017г. е наредено М.

АТ. Д. да придобие право на собственост върху новообразуван имот № *** с площ от 600 кв.м., пета категория, в местността Л., землище на с.Г..С НА №148, т.2, рег.№3010, д.№313 от 2018г. на нотариус М. М., рег.

№603 за собственост на недвижим имот, М. А. Д. е признат за собственик на 4 новообразуван имот №***, по плана на новообразуваните имоти на местност Л., с.Г., с ЕКАТТЕ 16026, община Кюстендил, одобрен със заповед №ДС-20-268 от 12.10.2017г. на Областния управител на област Кюстендил, с площ от 600 кв.м., вид територия: селско стопанство, начин на трайно ползване: параграф 4, категория на имота: пета, при съседи: №***др.терен-ул.мрежа, №***-овощна градина, №***-овощна градина, ***- овощна градина, №***-овощна градина, заедно с построената сграда със застроена площ от 42 кв.м. по скица, брой етажи: 1, както и с всички трайно прикрепени подобрения и приращение в имота.

Брака между страните е прекратен на 02.04.2004г. с описаното по-горе решение.Между страните не е налице спор, че брака е бил сключен 05.12.1976г., посочено в отгова на първия сезирал съда иск.

От показанията на св.А.-син на страните, по делото се установи, че след развода, в апартамента в гр.Кюстендил е живеела С.Д., като М.Д. не е ходил в този имот.Свидетелят А.-дъщеря н страните, дава пред съда аналогични показания.Твърди, че от 1998г., когато отишъл да работи в Испания, баща й не бил стъпвал в апартамента.От показанията й се установява, че майка йС.Д. винаги е живяла с мисълта, че този апартамент е нейн.В тази насока са и показанията на св.Ш., която твърди, че преди настоящето дело не е чувала М.Д. да има някави претенции към апартамента.

В дадените пред съда показания, св.Г. твърди, че през 2017 или 2018г. ходил с М.Д. до апартамента, където бившвата му тъща му дала ключ от този имот и от вилата им, тъй като бившият му тъст бил болен.

Ищецът М.Д. е декларирал ½ ид.част от имота в гр.Кюстендил и заплаща дължимия за правото на собственост данък.

При гореописаната фактическа обстанвока, за съда се налагат следните изводи:

Анализа на представения от ищеца нотариален акт, както и в последствие представената от ответника заповед по чл.100 ЗТСУ /отм./ води съда до извод, че този имот е придобит от страните като обезщетение за отчужден имот на родителите на С.Д..По реда на чл.102 ЗТСУ/отм./ в заповедта и в нотариалния акт като собственици са посочени страните по настоящето дело.Посочена е стойността на отчуждения имот, както и 5 доплащане направено от страните, поради което съдът счита, че този имот е придобит от страните през време на брака им и в този смисъл в режим на съпружеска имуществена общност.След прекратяване на брачната връзка с развод, този имот е притежаван от тях при условията на обикновена съсобственост при равни права.

Предмет на делба е жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, а след прекратяването на брака през 2004 г. станал съсобствен между бившите съпрузи при равни права съгласно чл. 27 от СК /1985 г. (отм.);. С оглед спецификата на разглеждания случай, в който упражняването на фактическата власт от единия съсобственик след прекратяване на съпружеската имуществена общност, спорен по делото е въпроса доколко с действията си, този съсобственик на недвижимия имот е демонстрирал намерението си да завладее цялата вещ като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик.

В ТР № 1 от 06.08.2012 г. по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези – кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага, т. е. презумпцията на чл. 69 от ЗС е приложима.

Обратно – ако фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и за другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. Презумпцията не се прилага. Пример за тази хипотеза е общо придобиване на имот /вещ/, която е била СИО и след развода остава съсобствена. От това обаче не следва, че първата хипотеза не може да се реализира и между съпрузи, ако безспорно се установи промяна на намерението за своене за себе си чрез изявени правни и фактически действия, които преценени в съвкупност демонстрират поведение на собственик.