Определение № 1028 от 31.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1028 гр. София, 31.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002902281 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, гр.

София чрез назначения особен представител адвокат Д. П. срещу решение № 391 от 17.06.2024 г. по в. т. д. № 350/2024 г. на Софийски апелативен съд, ТК, 9 състав, с което е потвърдено решение № 354 от 08.03.2024 г. по т. д. № 1265/2023 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-5 състав, с което е прекратено „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, по иска с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, предявен от Софийска градска прокуратура.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо, евентуално - неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва достатъчно конкретизиран петитум и апелативният съд не е дал указания за поправянето на нередовността. Твърди, че съдът е пропуснал да отчете обстоятелството, че наследниците на Явор Янакиев, починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество, са взели решение, обективирано в протокол от 11.07.2022 г., че не желаят да станат съдружници в ответното дружество и не желаят да 1 продължат дейността му, както и за предприемане на действия за заличаване на Янакиев като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Според касатора това решение сочи на недвусмислена воля за прекратяване на дружеството, поради което следва да се приравни на такова по чл. 154, ал. 1, т. 2 ТЗ. Мотивира се разбиране, че визираното решение е достатъчно за започване на производство по ликвидация на дружеството с вписване на последното обстоятелство по заявление на което и да е заинтересовано лице, в т. ч. всеки от наследниците. По изложените съображения счита, че не е налице правен интерес от предявения иск по чл.

155, т. 3 ТЗ. В жалбата се излагат и доводи, че съдът се е произнесъл по недопустим иск поради изтичането на едногодишния преклузивен срок за предявяване на иска по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. В касационната жалба се поддържа, че в настоящия случай не е приложимо Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, както и че чл. 155, т. 3 ТЗ визира липсата на „вписан управител“, а не наличието на вписан починал такъв. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че съставът на апелативния съд не е обсъдил доводите му по въззивната жалба. Моли обжалваното решение да бъде отменено, евентуално – обезсилено.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК. Касаторът излага доводи за вероятна недопустимост на обжалваното решение и поставя следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съдът да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността в исковата молба, в случай че в петитума на исковата молба не е индивидуализирано спорното право, като нито е посочено основанието (правопораждащ фактически състав), от което се твърди, че произтича то, нито е индивидуализирано лицето, чието прекратяване се претендира?“; 2.

„Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?“; 3. „Предпоставено ли е прекратяването на еднолично дружество с ограничена отговорност по иск на прокурора на основание чл. 155, т. 3 ТЗ от бездействие на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала?“; 4. „Представлява ли прекратяването на дружество с ограничена отговорност по решение на съдружниците самостоятелна хипотеза на прекратяване на дружеството, 2 различна от тази по чл. 155, т. 3 ТЗ?“; 5. „Ако наследниците на починал едноличен собственик на капитала и управител на дружество с ограничена отговорност са взели решение да не продължат дейността на дружеството и да предприемат необходимите действия по заличаване на своя наследодател като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството, отпада ли правният интерес от иск на прокурора по чл. 155, т. 3 ТЗ при липсата на вписване на нов управител в продължение на три месеца? Налице ли е бездействие на наследниците по смисъла на чл. 155, т. 3 ТЗ при наличие на взето решение на наследниците да не продължат дейността на дружеството и да се предприемат необходимите действия по заличаване на починалото лице като управител и едноличен собственик на капитала, ако прекратяването не е вписано в ТРРЮЛНЦ?“; 6. „Преклудира ли се правото на прокурора на иск за прекратяване на ЕООД по чл. 155, т. 3 от ТЗ с изтичането на едногодишен срок, обоснован по аналогия с чл. 70, ал. 2 ТЗ?“; 7. „Осъществена ли е хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ в случай на смърт на управител, който продължава и след смъртта си да е вписан като управител в Търговския регистър, и представлява ли починалият, но незаличен управител „вписан управител“ по смисъла на същата разпоредба?“. Касационният жалбоподател поддържа, че по отношение на първи, втори, трети и четвърти въпрос е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, както следва: по първи въпрос – с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС; по втори въпрос – с решение № 208 от 12.03.2021 г. по гр. д.

№ 983/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 75 от 20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 206 от 31.07.2015 г. по гр. д. № 6832/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о.; по трети въпрос – с Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС; по четвърти въпрос – с решение № 46 от 19.04.2011 г. по т. д. № 455/2010 г. на ВКС, I т. о. Сочи, че формулираните въпроси по т. 5, 6 и 7 са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Не е постъпил отговор на касационната жалба от Прокуратурата на РБ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.

3

280, ал. 1 и 2 ГПК, прие следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В обжалваното решение на въззивния съд е извършена преценка, че предявеният иск по чл. 155, т. 3 ТЗ е допустим. С оглед въззивните доводи съставът на апелативния съд е изтъкнал, че в закона не е предвиден преклузивен срок за предявяването на този иск. Посочил е, че нормата на чл.

70, ал. 2 ТЗ относно срока за предявяване на иск за недействителност на учредено дружество не може да се тълкува разширително.

За да потвърди решението на Софийски градски съд, въззивният съд е приел, че в случая са налице двете кумулативни предпоставки за прекратяване на ответното еднолично дружество с ограничена отговорност по иска по чл.

155, т. 3 ТЗ на прокурора, тъй като едноличният собственик на капитала и управител на дружеството Явор Христов Янакиев е починал на 17.03.2021 г. и три месеца след настъпване на това обстоятелство дружеството няма вписан управител в ТРРЮЛНЦ. Съдът служебно е констатирал при справка в ТРРЮЛНЦ, че ответното дружество е с управител и едноличен собственик на капитала починалия Янакиев, като до приключване на съдебното дирене и до постановяване на решението не са вписани промени в тези обстоятелства.

Посочил е, че повече от три години след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на ответното дружество наследниците на Янакиев не са поискали продължаване на дейността на дружеството, нито са предприели действия за поемане на дяловете и назначаване на управител. В решението е отразено, че законодателят не е предвидил възможност длъжностното лице по регистрацията да извършва служебно вписване на прекратяването на дружеството при смърт на едноличния собственик на капитала и управител, нито прокурорът е легитимиран да подава заявление в АВ и да заяви прекратяването на дружеството. Позовал се е на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на еднолично ООД и при бездействие на наследниците по смисъла на чл. 157, ал. 1, пр. последно ТЗ, прекратяването не става автоматично, по силата на закона, а е необходимо решение на съда в производство по чл. 155, т. 3 ТЗ. В атакуваното решение е 4 посочено, че искът по чл. 155, т. 3 ТЗ подлежи на отхвърляне, само ако до приключване на устните състезания пред инстанциите по същество наследниците конституират органи на дружеството и впишат нов управител, данни за което в случая няма. Решаващият състав на въззивния съд е констатирал, че в случая наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество изрично са заявили, че не желаят да продължат дейността на дружеството.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.

С оглед въведената от касатора предпоставка за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2 ГПК и при извършената дължима проверка не се установява да съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо.

Съгласно задължителната съдебна практика – т. 9 от ППВС № 1/1985 г., недопустимо е това съдебно решение, което е постановено, без да отговаря на изискванията за решаване на делото по същество, като при липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, десезиране на съда, както и когато е разгледан непредявен иск, тоест когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Обжалваното решение не страда от такъв порок. Не е налице отклонение от диспозитивното начало на процеса с оглед произнасянето от съда по очертания от ищеца предмет на делото и в рамките на търсената защита. Макар и в петитума на исковата молба да не е посочено изрично наименованието на дружеството, ясно е искането на ищеца за прекратяване на „ВАЛМАРКЕТ-НЕТ“ ЕООД, поради наличие на предпоставките по чл. 155, т. 3 ТЗ. По тези съображения неоснователни се явяват доводите на касатора за произнасянето на въззивния съд по нередовна искова молба.

Първият въпрос, въведен с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се основава на доводи на касатора за недопустимост на въззивното решение. По тези доводи настоящият състав се произнесе при обсъждане на наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, поради което така, както е формулиран, въпросът не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Вторият въпрос на касатора е процесуален и се отнася до задълженията 5 на въззивния да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви и отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за изхода на делото. По този въпрос е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, между които са посочените от касатора. Съгласно тази практика непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.