Акт от 27.08.2020, Административен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 27 гр.Русе,

27.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и седми юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм.дело № 333 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС).

Постъпила е жалба от М.И.С. *** срещу

Заповед № РД-01-1478/16.06.2020 г. на Кмета на Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със С. за общински жилищен имот.

Оспорващата релевира доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че при издаване на заповедта административният орган не е изследвал задълбочено всички релевантни за случая факти като не е взел предвид, че извършената продажба на идеални части от наследствен недвижим имот от съпруга на жалбоподателката не е свързано с реализиране на реални доходи от него, поради наличието на такава уговорка между наследниците. Посочва още, че се касае не за цял имот, а за идеални части от него, които съпругът й е прехвърлил веднага след получаването им, поради която причина именно жалбоподателката не е декларирала притежаването им. Цялото семейство на жалбоподателката, включващо съпруга й и двете й деца – едното студент във Велико Търново, другото на 12 години, ученик в близкото до имота училище, са адресно регистрирани именно на адреса на предоставения им под наем от Общината имот.

Претендира се отмяна на оспорената заповед.

Ответникът – Кмет на Община Русе, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Иска същата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, доводите и твърденията на страните и след като извърши служебна проверка на оспорения акт на основание чл. 168 АПК във в с чл. 146 АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК срок, от лице – адресат на акта, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Заповед № РД-01-1478/16.06.2020 г. на

Кмета на Община Русе е издадена от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма. Актът съдържа правни и фактически основания, даващи възможност за проверка на правилността му. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – адресатът е уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да участва в него.

Не е налице неустановеност на съществени за спорния въпрос факти и обстоятелства, ката разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От договор за отдаване под наем на жилищен имот № 3916/08.04.2013 г. и анекс към него от 12.05.2015 г. се установява, че М.И.С. е наемател на общински жилищен имот – апартамент 17, етаж 5, вход 3 от блок 121 в ж.к. “Чародейка“, гр. Русе. Настаняването на жалбоподателката първоначално за срок от две години, е станало въз основа на Заповед № РД-01-743/01.04.2013 г. на Кмета на Община Русе, издадена по повод подадено заявление за настаняване от 15.03.2013 г. По повод последващо заявление от 09.03.2015 г. е издадена Заповед № РД-01-975/07.05.2015 г. на Кмета на Община Русе, с която жалбоподателката е настанена в същия общински жилищен имот за срок от още пет години. И в двете заявления жалбоподателката е декларирала, че нито тя, нито членове на домакинството й притежават жилищен или вилен имот или идеални части от такива имоти, както и че не са отчуждавали такива имоти или идеални части от тях през последните пет години преди подаване на съответното заявление.

На 27.04.2020 г. с оглед изтичащият срок на настаняване в общинското жилище, жалбоподателката подала ново заявление за издаване на настанителна заповед. В него тя отново декларирала, че нито тя, нито членовете на семейството й, които са настанени в процесния общински имот, не притежават жилищен или вилен имот или идеални части от такъв. Посочила е, че през последните пет години е извършена продажба на ½ идеална част от жилищна сграда, находяща се в гр. Ветово. Във връзка с това обстоятелство към заявлението е приложено удостоверение изх. № 2275/22.04.2020 г., издадено от Агенцията по вписванията, според което на 17.01.2019 г. е извършена покупко-продажба на недвижим имот в гр. Ветово, представляващ дворно място и построени в него 4 броя сгради (2 броя – жилищни и 2 броя – второстепенни), в която продавач е съпругът на жалбоподателката М.Т.С. и С.Т.С. (негов брат).

Имотът е прехвърлен на трети лица. По делото не се спори, че продаденият имот е наследствен за съпруга на жалбоподателката и неговия брат от починалия на 12.06.2001 г. техен баща.

При така изяснената фактическа обстановка, която съдът възприема изцяло, кметът на Община Русе е издал оспорената заповед, с която прекратил наемното правоотношение с жалбоподателката.

Като правно основание за издаване на акта е посочен чл. 46, ал. 1, т. 6 и т. 7 от Закона за общинската собственост вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 на ОбС – Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и разпореждане с жилища – общинска собственост (за краткост само Наредба № 6) и чл. 31, ал. 1, т. 5 и т.

6 от същата наредба, а като фактически основания се посочва от една страна, че на 27.05.2020 г. е изтекъл срокът на настаняване на жалбоподателката в процесното жилище, както и че към този момент жалбоподателката не отговаря на условието на чл.3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 налице е извършено прехвърляне на притежавани от съпруга на жалбоподателката идеални части от жилищен имот през последните пет години, като това прехвърляне не е свързано с прекратяване на съсобственост.

По отношение на първото основание – изтичане на срока на настаняване (чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6), съдът намира, че това основание безспорно е налице, доколкото се касае за обективно обстоятелство – изтичане на пет годишен срок, настъпването на което е безспорно доказано по делото и не се спори от страните.

Преди прекратяване на наемните отношения на това основание обаче административният орган е длъжен да извърши преценка по реда на чл. 46, ал. 4 от ЗОС дали наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище с оглед продължаване на наемното правоотношение. В настоящия случай по повод подаденото от жалбоподателката заявление за издаване на нова настанителна заповед, такава преценка е извършена от помощния орган на ответника – Комисията по чл. 6 от Наредба № 6, която е установила, че жалбоподателката не отговаря на условието по чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6, а именно жалбоподателката и членовете на нейното семейство да „не са отчуждавали имоти по т. 1 и т. 2 на други лица през последните пет години преди подаването на заявлението, с изключение на прекратяване на съсобственост“. Данните по делото сочат, че съпругът на жалбоподателката е извършил прехвърляне (продажба) на идеални части от жилищен имот като в случая не се касае за предвиденото от нормата изключение – при прекратяване на съсобственост, тъй като продажбата е извършена на трето лице, а не на другия съсобственик. По този начин безспорно жалбоподателката не отговаря на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 и по тази причина разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС допускаща продължаване на срока на настаняването в общинско жилище е неприложима.

Отделно от това неизпълнението на условието на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 съставлява и самостоятелно основание за прекратяване на наемното правоотношение по чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС, респ. чл. 31, ал. 1, т. 6 от Наредба № 6, според които разпоредби наемното правоотношение се прекратяват поради отпадане на условията (по чл. 3 от Наредбата) за настаняване на наемателя в общинско жилище. Това именно е и второто основание, на което е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката. Във връзка с това следва да се посочи, че възраженията на С. свързани със същността и последиците от извършената от съпруга й разпоредителна сделка са неоснователни. Както вече се посочи нормата на чл.3, ал. 1, т. 3 във връзка с т. 1 от Наредба № 6 въвежда императивно условие към кандидатстващите за настаняване в общинско жилище да не са отчуждавали жилищни имоти през последните пет години, като това се отнася и за случаите на притежавани идеални части от такива имоти. При наличие на съсобственост се счита, че това условие е изпълнено само, ако отчуждаването е в полза на друг съсобственик, т.е при прекратяване на съсобствеността, какъвто настоящия случай не е. Възраженията, че с оглед на установените семейни отношения жалбоподателката и съпругът й не са възприемали наследената част от имота като своя собственост са напълно ирелевантни, доколкото правото на собственост не е обвързано със субективното възприемане за съществуването и притежаването му. Правото допуска възможността за отказ от наследство, респективно от право на собственост върху наследеното имущество, но такъв отказ следва да бъде извършен по съответен ред, а в настоящия случай очевидно липсва такъв. Налице е продажба на недвижимия имот, в нотариалния акт за извършването на която изрично е вписано, че продавачите (включително и съпруга на жалбоподателката) е получил продажната цена за прехвърляния имот. Дали фактически тези средства са предоставени след това на другия съсобственик (брата на съпруга на жалбоподателката) е без правно значение по отношение характеристиката и последиците от извършеното разпореждане с притежавания по наследство недвижим имот.

В обобщение да изложеното до тук, съдът намира, че в конкретния случай са налице основанията за прекратяване на наемното правоотношение между Община Русе и М.И.С., на които се е позовал административния орган, постановявайки оспорената в настоящото производство заповед. Подадената срещу нея жалба е неоснователна, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно заявените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.

24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.

172, ал. 2 от АПК, Съдът

Р Е

Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.И.С. *** срещу Заповед № РД-01-1478/16.06.2020 г. на Кмета на Община Русе, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.И.С. ***, ЕГН **********,*** сумата от 100,00 (сто) лева разноски по делото.

Решението, на основание чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост, е окончателно.

СЪДИЯ: /п/ не се чете

Влязло в сила на 27.08.2020г! Сверил: ......................

ВЗ, съд. деловодител