Решение № 267 от 09.06.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. ***, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630103224 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.439 ГПК – отрицателен установителен иск.

Ищецът, П. Р. П., ЕГН: **********, от гр. ***, ж.к. ,М., *****, чрез процесуалния си представител адвокат С. Ч., вписан в АК В., е предявил иск против Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. В., ж.к. ****, ул. „**** - *** № **, вписано в ТР при АВ към МП с ЕИК: ****, представлявано от Р.М.Т. –управител, с правно основание чл.439 ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че с изпълнителен лист от 08.03.2012 г. по ч.гр.д № 80172/2012 г. на РС *** доверителят му е осъден да заплати на „О....“ АД, гр. С. с ЕИК: ***** сумата от 5 304,55 лв. – главница, дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.11.2007г., 307,41 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2011 г. до 08.02.2012г., 132,43 лв. наказателна лихва за просрочени главници, начислена за периода от 15.04.2011г. до 08.02.2012г:, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2012г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 159/2012г. по описа на ЧСИ А.Я., рег.№ *** в КЧСИ с район на действие ОС ***.

Цитирането дело с Постановление от 23.10.2015г. е прекратено от ЧСИ А.Я. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради това, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия /последното изпълнително действие е извършено на 21.04.2012г.

През месец август 2017г. кредиторът „О.....“ АД отново е образувал 1 изпълнително дело срещу доверителят му, въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист отново при ЧСИ А.Я. под № ***г. по описа на съдебния изпълнител. Като взискател по новото изпълнително дело съдебният изпълнител е посочил настоящия ответник - ,*** М.“ ЕООД - гр. С.. Заедно с това е наложен запор върху банкова сметка на доверителят му.

На 31.01.2018г. е бил сключен договор за цесия между „О....“ АД, гр. С. с ЕИК: ***** в качеството му на ЦЕДЕНТ и ,*** М.“ ЕООД, гр. С. ЕИК:**** в качеството му на ЦЕСИОНЕР. Съгласно сключеното споразумение ,*** М.“ ЕООД е придобило горепосоченото вземане ведно с всички привилегии и обезпечения в състоянието в което се намира към дата на сключване на споразумението. Ищецът не е уведомяван за прехвърляне на вземането и цесията няма действие спрямо него. Той не дължи нищо на ответника и на това основание.

По отношение на отразената в изпълнителен лист от 08.03.2012г. по ч.гр.д. № 80172/2012г. на РС *** сума е налице изтекла обща 5 годишна погасителна давност и същата не е дължима от доверителят му на това основание. От момента на посоченото в Постановлението за прекратяване на изп.д. № 159/2012г. по описа на ЧСИ А.Я. изпълнително действие 21.04.2012г. от страна на ответника не са предприемани действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" от ЗЗД поради което давността по отношение на обективираната в изпълнителен лист от 08.03.2012г. по ч.гр.д. № 80172/2012г. на РС *** сума и евентуалното вземане на взискателя изп.д.№ ***г. по описа на ЧСИ А.Я. се явява погасено по давност. Поради това прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на процесното вземане.

Без значение от това обстоятелство обаче, тьй като давността не се прилага служебно, редът за защита на правата им е, чрез оспорване на изпълнението по исков ред.

Последиците от погасителната давност, изразяващи се в пораждане на възражение за длъжника срещу претенцията за изпълнение на кредитора, настъпват след изтичане на определения в закона период от време, през който кредитора не упражнява своето право и не предприема действия в тази насока, които биха съставлявали основание за спиране или прекъсване на давностните срокове. Такива действия в настоящия случай, според чл. 116 ЗЗД биха били признаване на вземането от длъжника, каквото не е направено, или предприемане на действия за принудително изпълнение. От характера на последните са образуването на изпълнително дело и извършване на действия по принудително събиране на вземанията, но такива няма до август 2017г.

Следователно, след извършеното последно изпълнително действие по изп.д.

№ 159/2012г. по описа на ЧСИ А.Я. –рег. № *** в КЧСИ - 21.04.2012г., са настъпили правопогасяващи юридически факти, на които ищецът основава искането за признаване на установено по отношение на ответника, че не му дължи сумите, предмет на принудителното изпълнение по изп. дело № ***г. по описа на ЧСИ А.Я. по отношение на изпълнителен лист от 08.03.2012г. по ч.гр.д. № 80172/2012г. на РС ***.

2

Изложеното обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на иск за оспорване на изпълнението по реда на чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Моли съда да постанови решение, с което ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Р. П. от гр. ***, ж.к.

„М., *****, ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ,*** М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С. В., ж.к. ****, ул. „**** - *** № **, вписано в ТР при АВ към МП с ЕИК: **** сумата 5 304,55 лв. - главница дължима по договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.11.2007г., 307,41 лв. договорна лихва за периода от 15.04.2011Г. до 08.02.2012Г., 132,43 лв. наказателна лихва за просрочени главници, начислена за периода от 15.04.2011г. до 08.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.02.2012Г. до окончателното й изплащане по изпълнителен лист от 08.03.201211 издаден от РС-*** по ч.гр. д. № 80172/2012г. по описа на съда, предмет на принудително събиране по изп. д. № ***г. по описа на ЧСИ А.Я., рег. № *** в КЧСИ, с район на действие ОС ***, поради погасяването на вземането по давност.

Претендира сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Ответникът, ,*** М." ЕООД, ЕИК ****, представлявано от *** в качеството му на управител, чрез пълномощника си главен юрисконсулт ***, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

От страна на ищеца е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който съдът е сезиран с искане да бъде прието за установено по отношение на П. Р. П., че не дължи на ,*** М." ЕООД сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист издадени на 08.03.2012г. по ч.гр.д.№ 80172/2012г. по описа на Районен съд – ***.

В исковата молба се твърди, че към датата на предявяване на настоящата исковата молба е изтекъл период от време в продължение на повече от пет години, през който няма законосъобразно предприети изпълнителни действия по изпълнителните дела срещу ищеца и други настъпили юридически факти, които да са прекъснали давностния срок на вземането по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, вследствие на което е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД и вземането се е погасило по давност.

Заявява, че искът е допустим.

По отношение на основателността на иска с правно основание чл. 439, ал.

1 от ГПК:

Оспорва изцяло предявения иск, като счита същия за неоснователен и моли съда да бъде отхвърлен, поради следното:

Видно от изложените в депозираната искова молба твърдения, ищецът сочи, че в периода от 21.04.2012г. до датата на образуване на изпълнителното производство по дело № 00***г. по описа на ЧСИ А.Я., не са се осъществили факти, които да прекъснат погасителната давност по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, като твърди, че е изтекъл петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД 3 и вземането се е погасило по давност.

Така изложените твърдения са неправилни.

Доколкото вземането е установено със заповед за изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 37/24.02.2021 по дело № 1***/2020 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

Към датата на образуване на предходното изпълнително дело срещу длъжника с № 159/2012г. по описа на ЧСИ А.Я., рег.№ *** при КЧСИ, район на действие ОС - ***, е било в сила Постановление на Пленума на Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането." Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД.

Новото разрешение на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. По въпроса прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тьлкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГГК на ВКС, както и на Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № З/2020 г., ОСГ'ГК, и трите имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата. Доколкото изпълнителното производство по изпълнително дело с № 159/2012г. по описа на ЧСИ А.Я., рег.№ *** при КЧСИ, район на действие ОС - *** е било образувано и висящо при действието на ППВС № З/18.11.1980 г., давност в гореописаното изпълнително производство не е текла до 26.06.2015г. и е следвало да изтече на дата 26.06.2020г.

След дата 26.06.2015г. са били приложими постановките дадени в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГГК. В същото е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.

Неправилни са твърденията на ищеца, че след посочения период не са се осъществили нови факти, които да са довели до прекъсване на погасителната давност за вземането. Такива изпълнителни действия са били предприети и по новообразуваното срещу ищеца изпълнително дело с № 00***г. по описа на ЧСИ А.Я., рег. № *** при КЧСИ. Производството по делото е било образувано въз основа на молба за образуване от предходния кредитор „О...." АД през 4 м.август 2017г. преди да изтече петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. В молбата за образуване е поискано да се предприемат изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като са платени авансово всички дължими такси по изпълнението, което е довело до прекъсване на погасителната давност на основание чл.116,б) в от ЗЗД.

Последващи изпълнителни действия са предприети по делото, както следва:

- На дата 07.11.2018г. от страна на конституираното вече като взискател по делото дружество ,*** М.“ ЕООД е изпратена молба с изх.№ МА3 00014388/07.11.2018г., с която е поискано от съдебния изпълнител да приложи определен изпълнителен способ, като насрочи дата за опис на движими вещи на адрес на длъжниците.

- На дати 19.12.2018г. взискателят е изпратил нова молба по делото с изх.№ МА3 00017016/19.12.2018 с посочени изпълнителни способи и искане да се предприемат нови изпълнителни действия, като се наложат запори на активи на длъжника;

- През м. февруари 2018г. са били предприети изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, чрез налагане на запор върху банкови сметки в ПИБ АД, О..... АД и ЦКБ АД.

- През м. май 2019г. е депозирана молба по делото с изх.№ МА3 00019324/16.05.2019, с която взискателят е поискал да се предприемат изпълнителни действия чрез налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в Централна кооперативна банка АД.