Присъда № 91 от 15.11.2021, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 91/15.11.2021 г. по НОХД 4488/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав

Производството по делото е образувано въз основа на внесен обвинителен акт от БРП срещу Л.А.П.., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 02.01.2021 г., в гр.

Бургас, ж.к. „С“, бул. „Тракия“, с посока на движение към бул. „ Стефан Стамболов“, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с peг. № ..., нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; чл. 116 от ЗДвП:

,,Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“, при което допу снал пътнотранспортно произшествие с пешеходеца П. Д. П. и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна ко ст, довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок от около 60-75 дни при обичаен ход на оздравителния проце с, както и счупване с луксация на лява раменна ко ст, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около един месец - месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК под съдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи минимално наказание глоба по реда на чл. 78а от НК, тъй като не е осъждан и няма много наказания по ЗДвП. Посочва, че поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с възникналото ПТП. Като отегчаващо обстоятелство следвало д а се отчете, че са налице две телесни увреждания. Предлага да се наложи и наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от 5 месеца.

Повереникът на пострадалия също моли за налагане на глоба в минималния размер, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. В случая следвало да се отчете и наличието на алкохол в издишания въздух от водача.

Защитникът на подсъдимия също моли да се наложи наказание към минимума.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. В последната си дума моли за налагане на минимално наказание.

Съдът, след като обсъ д и събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л.А.П.. е роден на ****, в с. **, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.к. *** (десен), със средно образование, женен, неосъждан, работи като охрана, с ЕГН: **********. Същият е правоспособен водач на моторно превозно средство със свидетелство за управление на МПС, валидно до 28.02.2022 г.

На 02.01.2021 г., около 18:30 ча са, в гр. Бургас, ж.к. „С“, по бул. „Тракия“, под с. П. управлявал автомобила си Форд Фиеста с peг. № ..., със скорост от 40 км/ч. Подсъдимият П.

1 се движил в най-дясната пътна лента, в посока към бул. „ Стефан Стамболов“, с включени къси светлини, като времето било мъгливо. По това време св. П.П. решил да пресече бул.

„Тракия“ на място без пешеходна пътека. Когато под с. П. се намирал на около 115 – 120 м. от мястото на удара, пешеходецът П. предприел пре сичане на бул. Тракия, в по сока от магазин „Анет“ към парк „С“ - отляво на дясно, спрямо посоката на движение на водача.

Пострадалият П. се огледал и предприел пре сичане с бавен ход, като не забелязал автомобила, управляван от подсъдимия. Когато подсъдимият се намирал на около 45-55 м. преди мястото на удара, пешеходецът П. до стигнал до непрекъсната линия, разделяща двете пътни платна и продължил пресичането през платното в което се движел и автомобила на подсъдимия. Независимо от появата на пешеходеца, водачът не проявил нужното внимание и в този момент последвал удар между горната част на предната броня и фарове на автомобила и десния крак на свидетеля П.. Пострадалият се завъртял и паднал върху предния капак на превозното средство и се приплъзнал към предното стъкло. Лявото рамо на пешеходеца се ударило в дя сната чистачка на превозното средство. В този момент подс.

П. възприел св. П. и спрял автомобила. В момента на спиране на автомобила, св. П. бил изхвърлен напред, поради което паднал пред автомобила на дясното си рамо. Ударът между автомобила и пешеходеца настъпил на 1,60 м. от десния бордюр, навътре в пътното платно и в посока на движение на автомобила.

О т съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на удара, свидетелят П. е получил счупване на дясната раменна ко ст, което довело до трайно затруднение движението на десния горен крайник за срок от около 60-75 дни, при обичаен ход на оздравителния процес, както и счупване с луксация на лявата раменна ко ст, което довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 1-1,5 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес.

Съгласно изготвената автотехническа експертиза скоростта на автомобила е била 40 км/ч, а опасната зона за спиране 17-18 м. Фаровете на лекия автомобил осветили пешеходеца на около 45-55 м. преди мястото на удара. Това разстояние надхвърляло около три пъти опасната зона за спиране. От разстояние от 45- 55 м. подс. П. имал достатъчно време да реагира и да спре автомобила преди удара с пешеходеца. От това разстояние е имал възможност да намали скоростта на движение и да пропусне пресичащия пешеходец.

Последният пък имал възможност да изчака и да пропусне пред себе си преминаването на автомобила.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия П. относно авторството на деянието напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК във вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл.

371, т. 2 от НПК, настоящият съст а в счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а именно показанията на свидетелите П. Д. П., М.Ж.И., М.С.П., С.М.К. и И.Е.Г.. Същите са обективни, последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Показанията на свидетелите се потвърждават и от самопризнанието на подсъдимия. Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните писмени доказателства и доказателст в е н и средства – от справката за съдимост, медицинската документация /л. 33-34, л. 109-147 от ДП/, протокол за оглед на местопроишествие, ведно със снимковия материал, от документите на МПС и тези за самоличността на водача, справка за нарушител, констативен протокол, протокол на л. 80-82 от ДП, протокол за изготвяне на веществени доказателст в е н и средства, от съдебномедицинската експертиза и от авто-техническата експертиза. Посочените 2 доказателства допринасят за категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая, доколкото в сички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както автор ството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият съст а в счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В конкретния случай, от обективна страна, безспорно на инкриминираната дата и място подсъдимият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията му по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВ С № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездейст в и я с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

Н а следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.

Съдът счита, че при управлението на МПС подсъдимият е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 116 от ЗДвП, в следствие, на което се е стигнало и до настъпване на съставомерния резултат. Същият, управлявайки МПС, е нарушил правилата визирани в чл. 116 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора, както и в чл.

20, ал. 2 от ЗДвП - водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимо ст да спрат, когато възникне опа сност за движението. В конкретната ситуация, при управлението на МПС, подсъдимият не е проявил нужното внимание и е допуснал настъпването на ПТП, като е причинил телесна повреда на пешеходеца П.П.. Поради което и отговорно стта му следва да се ангажира за нарушение на ЗДвП.

Съ д ъ т счита, че в следствие на горепосоченото нарушение е настъпила средна телесна повреда. Безспорно нарушението е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото съприкосновение между лекия автомобил и пешеходеца, като ударът от своя страна е причина за счупването на дясната раменна ко ст, както и счупването с луксация на лявата раменна кост . Съгласно задължителните указания на В С в ППВС 3/1979 г. въпросните фрактури са реализирали медико-биологичния признак "трайно затруднение на движението на крайниците" по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото са довели до невъзможност въпросните крайници да осъществяват нормалната си функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за дясната раменна ко ст за срок от около 60-75 дни, а за лявата раменна кост за около един месец - месец и половина, при обичаен ход на оздравителния процес), т.е. налице е "средна телесна повреда" по смисъла на НК.

Подсъдимият е субект на престъплението, тъй като то може да бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.

3

От субективна страна деянието е извършено при по-леко укоримата от двете форми на непредпазливостта - небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото под съдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което под с. П. беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. В същото време по отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК, а именно: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; 3. към процесната дата е неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV НК; 4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице множество престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Поради което съдът след като призна подсъдимия за виновен в извършване на престъплението и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи от наказателна отговорност.