Решение № 399 от 02.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 399 гр. Варна, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110201363 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК .

Образувано е по подадена жалба от Е. М. М., подадена чрез адв. И. З., срещу Заповед за задържане на лице рег. № 365зз-152 от 13.03.2025 г., издадена от М. Г. В. - * „*“ на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Варна, с която е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Развиват се оплаквания за неспазване на установената от закона форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие на издадения административен акт с целта на закона. Отправено е искане за отмяна на заповедта за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят развива доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа доводите за несъответствие на акта с целта на закона.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Й. от ОДМВР – Варна моли за потвърждаване на издадения индивидуален административен акт, като излага доводи за неговата законосъобразност.

1

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Ответникът К. С. С. (* на сектор „СПС“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Варна) бил на работа за времето от 08,00 часа на 12.03.2025 г. до 20,00 часа на 12.03.2025 г. съвместно с А. И. И. (* СПС при ОДМВР - Варна), който бил водач на автопатрул с позивна „85“. При обход на района на 12.03.2025 г. на адрес гр. Варна, ул. „К.“, до № *, спрели за проверка л.а. „Х. С.“ с рег. № В* НТ, който бил без включени дневни светлини. Установили водачът като Е. М. М., ЕГН **********, който нямал криминални прояви и не се издирвал. След извършената проверка Драг тест 5000 с фабричен номер ARDS 0013, същият отчел положителен резултат за наличието на Канабис 25 – проба 76. Съставили необходимите документи по ЗДвП и отвели лицето в 01 РУ – Варна, където в 17,12 ч. ответникът Красен Стоянов Стоянов издал Заповед за задържане на лице рег. * г., с която е разпоредено задържането на Е. М. М. за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Заповедта е подписана от нейния издател и от задържаното лице. При задържането М. е подписал декларация, с която е удостоверил, че е запознат с посочените в нея права, като изрично е вписал, че желае да ползва адвокат по негов избор и за негова сметка; не желае служебно назначен такъв по ЗПП; желае член на семейството му или друго заинтересовано лице да бъде уведомено за неговото задържане; има медицински проблеми – паник атаки; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; има нужда от специална хранителна диета (месо и картофи) и е уведомен за максималният срок на задържане, правото да обжалва законността на задържането, правото на свиждания и правото да получава колети и храна. Заедно с това на лицето е извършен личен обиск, за което е съставен протокол от същата дата, видно от който от него са иззети 1 брой мобилен телефон, 3 броя запалки, 1 кутия цигари, 1 бр. кожено портмоне и 70 лв.

След задържането на жалбоподателя е било образувано досъдебно производство № 399/2025 г. по описа на 01 РУ – Варна с извършването на 2 първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие и бил разпитан свидетелят А. И.зов И.зов.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства: заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск на лице, декларация от Е. М. М., разписка и материалите по досъдебно производство № 399/2025 г. по описа на 01 РУВарна.

Съдът кредитира изцяло посочените по-горе писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, произтича от процесуално легитимиран субект, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

По същество същата се явява неоснователна, като съображенията за това следните:

При осъществяване на проверка на оспорения акт, съдът следва на основание чл. 168 АПК да извърши съдебен контрол досежно неговата законосъобразност, като съобрази критериите по чл. 146 АПК (в този смисъл е Решение № 6213 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 13768/2017 на Върховния административен съд).

При налагане на принудителна административна мярка (ПАМ), длъжностните лица не действат в лично качество, а като представители на юридическото лице, към чиято структура административно, функционално и йерархически принадлежат. Ответник в съдебното административно производство е органът, заемащ конкретна длъжност. С оглед принадлежност на полицейския орган към структурата на звено към ОД МВР - Варна следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Правомощията на полицейският орган произтичат пряко от закона и са осъществени в съответния териториален обхват.

3

Заповедта е издадена в съответствие с изискването за писмена форма на административния акт и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.74, ал.2 ЗМВР. Като фактическо основание е посочено, че задържаното лице Е. М. М. управлява МПС след употреба на наркотични вещества, а като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Полицейският орган, издаващ заповедта за задържане по чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, няма задължение да квалифицира точно престъплението. Допустимо е обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения акт, включително и фактическите основания, да се съдържат в друг документ. В случая фактическите основания се съдържат в материалите по образуваното досъдебно производство, в които подробно са описани обстоятелствата и фактите, които са дали повод за задържане на лицето. По тази причина съдът счита, че фактите, съдържащи се в досъдебното производство, следва да се отнесат към фактическите основания за издаване на обжалваната заповед.

Съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съгласно изискванията на чл. 74, ал.3 ЗМВР задържаното лице е попълнило декларация, че е запознато с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "а" – "е".

Относно съобразяването на оспорения акт с материалноправните норми, то съдът намира, че към момента на издаване на заповедта са били налице данни за извършено престъпление. За да се приложи нормата на чл. 72, ал.1 ЗМВР е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление, както и данни за съпричастност на задържаното лице с това престъпление. Понятието "данни" по смисъла на ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал.1 НПК имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на принудителна административна мярка "задържане за 24 часа" по чл. 72 ЗМВР са необходими само данни за извършено престъпление. Наличието на данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава да е налице предположение за извършено престъпление, а не 4 за реализиран конкретен състав на престъпление с категорични доказателства за него.

В процесния случай такива данни за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК са налице, като следва да се има предвид, че законът борави с понятието "данни", а не с понятието "доказателства", т.е. издаването на акт по чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР не се обуславя от наличието на събрани по реда на НПК доказателства с регламентираните в него доказателствени средства и се предпоставя единствено от наличието на данни (без значение на източника им) за извършено престъпление.

По тези съображения е неоснователно възражението на защитника, че по делото липсват доказателства за управлението на МПС след употребата на наркотични вещества, доколкото наличните данни са достатъчни, за да бъде издаден актът на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР. В този контекст не следва да бъде обсъждана и употребата на добавка по лекарско предписание, която би дала положителен резултат за употреба на наркотични вещества.

На последно място следва да бъде изследван въпросът дали оспореният акт съответства на целите на закона. В случая, оспорената ПАМ се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа на закоността, нормативен израз на който е разпоредбата на чл.4 ал.2 АПК, съгласно която административни актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл.

72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер и съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай жалбоподателят е задържан с цел преустановяване на извършваните от него действия.

Не е нарушен принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото 5 за целта, за която актът се издава, тъй като жалбоподателят е задържан от полицейски орган на 12.03.2025 г. в 17:12 ч. – видно от оспорената заповед, т.е. непосредствено след извършената проверка от полицейските служители и констатираната с полеви тест употреба на наркотични вещества. Съобразно конкретните факти, обусловили задържането, същото не се явява самоцел, тъй като е предприето съобразно преустановителната и предотвратяващата цел на ограничението и се явява пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6 ал.1 АПК. Нещо повече задържаното лице е освободено в 21,00 часа на същия ден – т.е. след около 4 часа, поради което и свободата на жалбоподателя не е засегната в по-голяма степен от найнеобходимото за случая.

Поради всичко изложено, доколко оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазването на установената форма и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, същата се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и на основание разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, към които препраща нормата на чл. 143, ал. 3 АПК, следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя разноските за юрисконсултско възнаграждение в производството по АНД № 1363 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, които следва да бъдат определени в размер на 102, 36 евро.

Така мотивиран, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба на Е. М. М., ЕГН **********, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 3* г., издадена от Красен Стоянов Стоянов - *в група „***“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Варна, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа".