Решение № 71 от 07.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. П., 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Д. П. Бозаджиев

И.ИНА ИГН. И.ОВА при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от И.ИНА ИГН. И.ОВА Въззивно гражданско дело № 20245200500014 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от К. Н. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и ч." №*, срещу Решение № 625 от 03.11.2023г., постановено по гр.д.№ 687/2023г. по описа на Районен съд Пещера, с което са отхвърлени предявените от К. Н. Щ. пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК против Е. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. А., ул. „С. Г." №** и С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д." №**, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р., целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и УПИ I-619, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м и целите едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м., на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 30 години, считано от 01.09.1984 г., както и е осъдена ищцата да заплати на ответниците направените по делото 1 разноски.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон, в частност - с нормите, уреждащи института на придобивната давност и нарушение на процесуалните правила, тъй като не били обсъдени всички доказателства по делото. Сочи се, че били необосновани изводите на съда, че от събраните по делото доказателства не е установено, че ищцата владяла целия процесен имот и сгради като свои собствени, поради което и не е придобила правото на собственост върху имота на наведеното придобивно основание - наследяване по закон и давностно владение продължило повече от 30 години, считано от 01.09.1984година. Поддържа се, че е необоснован изводът на съда, че от ищцата не са извършвани фактически действия, с които да манифестира спрямо другите сънаследници промяната в намерението да свои имота, като отрича правата на ответниците. В тази връзка се твърди, че съдът не бил обсъдил всички събрани гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и не преценил значението на отделните факти, по отношение на субективната страна на осъществяваната фактическа власт. В подкрепа на това се сочи, че от показанията на свидетелите М. С. и Д. се установявало, че ищцата живее в процесния имот от септември 1984 година постоянно и е извършила всички подобрения в него, на което ответниците не реагирали и не се противопоставяли, същите нямали ключ от имота и винаги го посещавали в присъствието на ищцата, което се установило и от твърденията на самите ответници, като едната от тях - Е. П., не могла да отговори и на въпроса кога за последно е посещавала имота. Твърди се, че от 1984 година ищцата е владяла целия процесен имот и сгради изцяло за себе си и без прекъсване.

Позовава се на съдебна практика, според която когато един от наследниците живее постоянно в имота, подобрява го и това пряко се възприема от другите наследници, които не се противопоставят за период от десет години, то това показва намерение за своене на имота. Сочи се, че до момента на предприемане на действия от ищцата за снабдяване с нотариален акт за имота и сградите чрез извършване на обстоятелствена проверка, ответниците никога не били оспорвали правата й, не били прекъсвали владението й и не били предявявали претенции за дял от имота и сградите. С тези доводи се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени, както и да бъдат присъдени сторените 2 пред двете инстанции разноски.

В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Е. П. и С. Д., в който по подробно изложени съображения за неоснователност на депозираната жалба молят решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират разноски.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните по реда на чл. 266 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намери, че същото е валидно.

По отношение допустимостта на решението, следва да се отбележи, че за допустимостта на исковите претенции, обусловени от съществуването на правото на иск на ищеца, съдът следи служебно през целия ход на производството, респективно за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, въззивната инстанция дължи проверка, независимо от наведените във въззивната жалба оплаквания, на основание чл.

269 от ГПК, доколкото допустимостта на решението е обусловена и от допустимостта на исковите претенции, поради което настоящият състав намира за необходимо да се изследва въпросът дали предявените искове са допустими.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК за установяване по отношение ответниците Е. П. и С. Д., че ищцата К.

Щ. е собственик на 1/2 идеална част от УПИ II-620 в кв. 78 по плана на с. Р., целият с площ от 450 кв.м, находящ се в с. Р., общ. Б., обл. П., ул. „Д. и т."№**, при граници и съседи: УПИ III-622, УПИ IV-621, УПИ VIII-618 и УПИ I-619, ведно с 1/2 идеална част от построената в този имот двуетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 115 кв.м и целите едноетажна масивна сграда със застроена площ от 22 кв.м и едноетажна масивна сграда със застроена площ от 4 кв.м, на основание наследство и давностно владение, продължило повече от 30 години, считано от 01.09.1984 3 г. В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че процесният имот е придобит през 1955г. от общия на страните наследодател и баща на ищцата – Н. Д. Щ., починал на 02.05.1980г., като от 1984г. същата останала да живее постоянно в този недвижим имот заедно с майка си, за която полагала грижи до смъртта й. Сочи се, че докато баща й бил жив, ищцата често посещавала родителите си, полагала грижи за тях и им помагала в поддръжката на имота и сградите, поради което те уведомили сестрите й, че този имот и сградите в него ще останат за ищцата. Твърди се, че сестрите на ищцата също посещавали имота периодично, докато родителите им били живи, за да ги видят, но никога не са го владели и ползвали, нито са предявявали претенции към него и не са оспорвали правата на ищцата, както и не притежават ключ от имота. Поддържа се, че ищцата владее и ползва имота и сградите постоянно, спокойно, непрекъснато, необезпокоявано и явно от 01.09.1984г., като за този период е извършила много подобрения и ремонтни дейности по поддръжката му с лични средства и е заплащала всички данъци и такси за имота. Едва когато решила да се сдобие с констативен нотариален акт за собственост върху имота, ответниците отказали да подпишат нотариално заверени декларации, че нямат претенции към него и че същият е собственост на ищцата на основание давностно владение.

Ответниците са депозирали в срок писмен отговор, в който са изложили съображения за неоснователност на предявения иск. Посочили са, че действително с ищцата са сънаследници на Н. Д. Щ., починал на 02.05.1980 г., чиято собственост са били процесните идеални части от недвижимия имот и сграда, като останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот и 1/2 идеална част от построената в него двуетажна полумасивна жилищна сграда са били собственост на неговия брат И. Д. Щ., а понастоящем са собственост на дъщерята на последния – С. И.ова Щ.. Ответниците са оспорили твърденията, че ищцата е живяла постоянно в процесния имот от 1984 г., че се е грижела за родителите им и за имота, в който живеели, както и че те са ги уведомявали приживе, че процесният недвижим имот, заедно с построените в него сгради, ще останат в собственост на ищцата в отплата на грижите, които тя е полагала за тях. Напротив, посочили са, че родителите им неведнъж заявявали, че процесният имот след смъртта им ще остане на всички наследници, че ответницата Е. П. е осигурила средствата в размер на 1000,00 лв., необходими за операция на майка й, че голяма част от подобренията в процесния имот са 4 извършени през годините от нея и съпруга й с ясното съзнание, че поддържат и облагородяват съсобствен имот, както и че след смъртта на общите им наследодатели, ответниците заплащали данъци за имота и го посещавали периодично, оставали да нощуват в него и ползвали по предназначение построените сгради, поради което твърдят, че владеят и ползват имота като техен съсобствен. Акцентират, че ищцата никога не е демонстрирала пред тях или пред другите жители на с. Р., че счита процесния имот за свой собствен и не е отблъсквала владението на ответниците по отношение на него, а представените им от ищцата декларациии отказали да подпишат когато разбрали, че същата желае да се снабди с нотариален акт за собственост върху целия процесен имот в техен ущърб.

С обжалваното решение, първоинстанционният съд като е приел за доказано по делото, че ищцата е владелец само на наследствената си 1/6 ид.част от имота и държател на останалите идеални части на ответниците, тъй като не е манифестирала спрямо тях намерението си да свои имота, отричайки техните права върху него, е отхвърлил изцяло предявения иск.

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може предяви иск, за да установи съществуването или несъщестуването на едно право, когато има интерес от това. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК поставя обосноваването на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяването на установителен иск. В настоящия случай е предявен положителен установителен иск за признаване правото на собственост на ищцата срещу ответниците по отношение на наследствен на страните имот. За предявяването на установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо – в този смисъл Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата. В случая, с оглед твърденията на страните в исковата молба, допълнението към нея и писмения отговор, не се установява оспорване правото на собственост на ищцата върху наследените по закон от нея идеални части от процесния имот, доколкото ответниците оспорват единствено претенциите й спрямо техните припадащи се части от него, като твърдят, че и те са съсобственици, наред с ищцата, на процесната част от имота. Поради 5 това настоящата инстанция счита, че предявеният от К. Н. Щ. положителен установителен иск срещу ответниците Е. Н. П. и С. Д. Д. в частта, с която се иска признаване на установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на наследената от нея по закон идеална част от процесния имот, се явява недопустим поради липса на правен интерес от предявяването му. С оглед на което, в тази негова част, решението на първоинстанционния съд се явява недопустимо като постановено по недопустим иск и като такова следва да бъде обезсилено от въззивния съд, а производството по делото да бъде прекратено в тази част.

В останалата му обжалвана част решението е допустимо, поради което съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.