Решение № 249 от 08.05.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 79/2025
- Вид
- Решение № 249
- Подписан
- 08.05.2025
- Състав
- Даниела Дончева, Михаил Малчев, Капка Павлова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 232 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 2, т. 2 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 3, т. 2 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 690 · Търговски закон
- чл. 694 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 249 гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Капка Павлова
Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело № 20251001000079 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260111/24.06.2024 г., постановено по т. д. №659/2018 г. по описа на Софийски градски съд, са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, (правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД, ЕИК 204987121), срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност), ЕИК 130487974, искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, за осъждане на ответника за заплати сумата 122 688.91 евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008 г.; анекс № 2 от 27.12.2013 г. и анекс № 3 от 02.02.2015 г. за периода 01.06.2016 г. 01.09.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 04.04.2018 г. до плащането на 20.04.2023 г. като погасен чрез плащане, а искът за сумата над 122 688.91 евро до пълния предявен размер от 139 506,57 евро, както и исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период като неоснователни, както е отхвърлен и предявеният от „Юробанк България“ АД срещу „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност) иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата 7580.30 евро, представляваща законна лихва за забава върху посочената главница за периода 29.08.2017 г. - 02.04.2018 г. като погасен чрез плащане, а за сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425. 96 евро като неоснователен.
1
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „Юробанк България“ АД, действащ чрез процесуалния си представител в частите, с които са отхвърлени като неоснователни искове с правно основание чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, за осъждане на ответника за заплати сумата над 122 688.91 евро до 139 506,57 евро, представляваща главница по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., както и исковете за разноски по договора за лизинг в размер 2122.99 лева данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и в размер 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ за осъждане на ответника да заплати сумата над 7580.30 евро до пълния предявен размер от 8425.96, представляваща законна лихва за забава върху посочената главница. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че анекс № 2 от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572- 001/24.03.2008 г. е влязъл в сила поради изпълнение на предвидените в чл.13 от него условия за влизането му в сила.
Въз основа на това неправилно решаващият състав е кредитирал коригирания вариант на допълнителното заключение по задача 7 от основното заключение, при отговора на която е взето предвид изменението на лихвения процент, направено с този анекс № 2 за периода 01.01.2014 г. - 01.09.2017 г. Поддържа се, че не е доказано изпълнение на условията по чл. 13 от анекс № 2 към процесния договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г. Същите препращат към изпълнението на условията по чл. 11 от допълнително споразумение (анекс) от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г.
Съгласно този чл. 11 лизингодателят се задължава да преведе по сметка на лизингополучателя следните суми: 500000 евро - по силата на чл. 9, ал.
1 от настоящото допълнително споразумение за частично предсрочно погасяване на главница; - 2 500 евро - такса за преструктуриране на договора за лизинг, дължима най-късно в деня на подписване на споразумението; -10 021.20 евро - комисионна за управление на договора за лизинг, дължима найкъсно в деня на подписване на споразумението. Поддържа се, че съгласно чл.
9, ал. 1, към който чл. 11 препраща, сумата от 500 000 евро, с която да бъде частично погасена редовна главница ,следва да бъде платена до 31.01.2014 г., като платежното нареждане от 29.04.2014 г. за сумата от 500 000 евро не доказва изпълнение на условията по чл. 11 вр. с чл. 9 от допълнително споразумение (анекс) от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572002/25.06.2008 г. В тази насока се изтъква, че същото е за сума, равняваща се на само на размера на посочената в чл. 9 главница, като не се установява плащане на 2 500 евро - такса за преструктуриране и 10 021.20 евро комисионна за управление, дължими най-късно в деня на подписване на споразумението, т.е. до 27.12.2013 г. Освен това съгласно договорените между страните условия сумата от 500 000 евро е следвало да бъде платена найкъсно до 31.01.2014 г., а платежното нареждане е от 29.04.2014 г., т.е. почти 3 месеца по-късно. Поради изложените причини се посочва, че такова плащане, след договорения между страните срок, не може да се приеме за изпълнение на условията по чл. 11 вр. с чл. 9 от допълнително споразумение (анекс) от 27.12.2013 г. към договор за лизинг № 004572- 002/25.06.2008 г. Моли се 2 решението да бъде изцяло отменено в обжалваните части, като предявените искове да бъдат уважени в тези части. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - „Еврокапитал - България“ ЕАД (в несъстоятелност), действащ чрез изпълнителния си директор, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
В установения от закона срок, постоянният синдик на „Еврокапитал България“ ЕАД (в несъстоятелност), е депозирал също отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните части.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 345, ал.1 ТЗ, вр. чл. 232 ЗЗД и чл. 637, ал. 3, т. 2 ТЗ, както и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати останалите неплатени и дължими от ответника суми - 139 506. 57 евро падежирала и неплатена главница за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. (съгласно уточнителна молба от 21.11.2018 г. - л.199, том.1 от делото пред СГС) по договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., изменен с анекс № 1 от 13.06.2008 г.; анекс № 2 от 27.12.2013 г. и анекс № 3 от 02.02.2015 г., 8 425. 96 евро мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.08.2017г. до 02.04.2018г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, и разноски към 11.01.2018 г. в размер 2122.99 лева - данък недвижими имоти за периода м.07.2017 г. - м.08.2017 г. и 1804.55 лева - такса битови отпадъци за същия период и разноски, подробно описани в уточнителна молба от 21.11.2018 г. Исковете за главница за периода 01.06.2016 г. - 01.09.2017 г. в размер 122 688.91 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до плащането на 20.04.2023 г.. и лихвата за забава върху посочената главница в евро за периода 29.08.2017 г. 02.04.2018 г. в размер 7580.30 евро са отхвърлени като погасени чрез плащане, а над тези суми до предявените размери като неоснователни, за нуждите на силата на пресъдено нещо, с която се ползва единствено диспозитивът на решението.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 3
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, че между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД (с променено с вписване от 2013 г. наименование на „И Ар Би Лизинг“ ЕАД) в качеството на лизингодател и „Еврокапитал - България“ ЕАД в качеството на лизингополучател, е сключен договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008 г., по силата на който лизингодателят се е задължил да придобие собствеността и да предостави на лизингополучателя за ползване урегулиран поземлен имот (дворно място), находящ се в гр. Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 22А и ул."Любен Каравелов“ № 4, и административна сграда, построена в него, срещу доставна цена на лизинговия актив в размер 3 157 002.40 евро, платима на 180 месечни вноски, съгласно погасителен план към договора, и остатъчна стойност 1 242 6954 евро, платима заедно с последната лизингова вноска, в срока и при условията, предвидени в погасителния план. С клаузата на чл. 2.7 и чл. 2.8 е уговорена възнаградителна лихва в размер на базовия лихвен процент, който съгласно чл.2.8 е определен на 1 месечен Euribor плюс надбавка 2,25 %, която лихва подлежи на едномесечна промяна при актуализиране на БЛП всеки първи работен ден на месеца, а към сключване на договора БЛП е в размер 4.20 %. С анекс № 1 от 13.06.2008 г. е изменен договорът за лизинг, в частта относно броя на погасителните вноски от 180 на 178, размерът на остатъчната стойност и е изготвен нов погасителен план. С анекс № 2 от 27.12.2013 г., считано от 01.01.2014 г., е променен броят на вноските от 178 на 113 (чл. 2) и размерът на възнаградителната лихва, уговорена като БЛП, заложен на 0.24 % годишно, при сключване на анекса, и 4,75 % надбавка ( чл.4 ). Уговорено е, че в случай, че БЛП надмине 1 % надбавката ще бъде намалена със същия размер, с който БЛП е надвишил 1 %, но не повече от 0.5 % (чл. 5). С клаузата на чл. 13 е уговорено, че измененията, направени с чл. 2, чл. 3, чл. 4, чл. 5 и чл. 6 от анекса влизат в сила след изпълнение на условията по чл. 11 от допълнително споразумение към договора за лизинг № 004572- 002/25.06.2008 г. сключен между страните.
Видно от представеното допълнително споразумение към договора за лизинг № 004572-002/25.06.2008 г. (л. 224 и сл. от делото пред СГС), в чл. 11 от същото, лизингополучателят се е задължил да заплати сумата 500 000 евро, в срок до 31.01.2014 г., сумата 2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление.
Като последните две суми (2500 евро, представляваща такса за преструктуриране на договора и 10 021.20 евро комисионна за управление) е посочено, че се заплащат в деня на подписване на допълнителното споразумение (анекс № 2) от 27.12.2013 г.
Безспорно е между страните и че лизингодателят е изпълнил задължението си по договора, като по силата на договор за покупко продажба, сключен на 27.03.2008 г., обективиран в нотариален акт № 196, том 1, per. № 2095, дело № 167 от 2008 г. на нотариус Д. Б., е придобил правото на собственост върху лизинговия недвижим имот и е предоставил ползването му на ответника.
4
В нотариална покана - акт № 183, том III, per. № 8042/05.07.2017г. на нотариус peг. № *** на Нотариалната камара, изпратена от „И Ар Би Лизинг" ЕАД до „Еврокапитал - България“ ЕАД, е посочено, че към 26.05.2017 г. по договора за лизинг има падежирали и неплатени от ответника суми в общ размер на 527 536. 45 евро. „Еврокапитал - България“ ЕАД е бил поканен да ги плати в 7-дневен срок от връчване на поканата. Направено е било изявление, че в случай, че сумите не бъдат заплатени „И Ар Би Лизинг" ЕАД ще счита договора за лизинг за прекратен (развален) от деня, следващ деня, в който изчита 7-дневния срок от връчването на нотариалната покана, като прекратяването на договора ще има смисъла, действието и правните последици съгласно чл. 14.2.1, във връзка с чл. 14.1.1 от общите условия към договора за лизинг. Нотариалната покана е била получена от ответника на 21.08.2017 г., като в дадения 7 - дневен срок плащане не е извършено и считано от 29.08.2017 г. договор за лизинг № 004572-001/24.03.2008г. е развален.