Определение № 120 от 13.03.2024, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. К. 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К. II. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно частно гражданско дело № 20245100500065 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, вр. чл.407 от ГПК.

Oбразувано е по частна жалба вх. N 260123 о т 22.02.2024г. по входящия регистър на РС –К. подадена от З. Ж. З. от гр.С. срещу разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист по ч.гр.д. N 78/2010г. на РС-К. при оплакване, че за да постанови разпореждането РС-К. е приел, че определение N 261007/21.12.2020г. от 21.12.2020г. по ч.гр.д. N 78/2010г. подлежи на изпълнение, което противоречи на предписаното в чл.422, ал.3 от ГПК, както и на практиката на съдилищата по прилагане на тази законова разпореба, за което са цитирани определения на Апелативен съд-С., Апелативен съд-В.Т., Окръжен съд-П. Конкретно се сочи, че издаването на обратен изпълнителен лист е изключение от правилото на чл.404 от ГПК и е допустимо само в изрично предвидените в закона случаи/чл.245, ал.3 от ГПК, чл.282, ал.6 от ГПК, чл.309, ал.2 от ГПК, чл.422, ал.3 от ГПК/, за разлика от които, в случая не е налице влязло в сила решение за отхвърляне на предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, за да възникне процесуалното право за издаване на изпълнителен лист по чл.422, ал.3, вр. чл.245, ал.3 от ГПК, т.е. няма произнасяне по същество на спора за дължимостта или не на сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение.

Наред с това се изтъква, че съгласно чл.422, ал.3 от ГПК, вр. чл.245, ал.3, изр.2-ро от ГПК длъжникът може да поиска издаване на обратен изпълнителен лист за сумите или вещите, получени от взискателя въз основа на обезсиления изпълнителен лист, а видно от издадено от ЧСИ М.П. удостоверение изх. N 61363/10.10.2023г. по изп.д. N 2010*0400165 е, че за погасяване на задълженията на длъжника К. М. Б. към взискателя З. Ж. З. е постъпила сума в размер на 512.61 лв., при което издаването на обратен изпълнителен лист за цялата сума по изпълнителното дело от 1 690.06 лв. е 1 незконосъобразно, каквото е то и за други разноски по делото – 400 лв. за процесуално представителство/адвокатско възнаграждение/ по изпълнението. Искането е да се отмени обжалваното разпореждане за издаване на обратен изпълнителен лист срещу З.

Ж. З. и в полза на К. М. Б. за сумата 1 690 лв. като получена по изпълнително дело N 2010*0400165 на ЧСИ М.П. и 400 лв. разноски за процесуално представителство по същото дело. Прави се и искане за спиране на изпълнението по обратния изпълнителен лист при условията на чл.181, ал.1 и 182 от ЗЗД, с оглед на постъпила по сметка на ЧСИ сума от 5 597.41 лв., имаща характер на залог и реалната опасност за настъпване на имуществени вреди за жалбоподателя като взискател.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба К. М. Б. чрез адв. И.Т. от САК, с който жалбата се оспорва като неоснователна, за което се излагат подробни съображения и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е допустима - подадена е в срок и от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, срещу разпореждане N 260104/23.11.2023 г. по ч.гр.д. N 78/2010г. по описа на РС-К. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу жалбоподателя. Това разпореждане съгласно чл.407 от ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на поканата за доброволно изпълнение, който срок е спазен –поканата е връчена на 14.02.2024г., а частната жалба е подадена на 22.02.2024г.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Пред РС-К. З. Ж. З. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПK с вх.N 414/22.01.2010г., п.кл.21.01.2010г., срещу К. М. Б. от с.Н., общ.К. и К.Б. Б. от гр.Х., за парично вземане, произтичащо от запис на заповед, по което е образувано ч.гр.д. N 78/2010г. по описа на РС-К. като е издадена Заповед N 141/22.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът К. М. Б. от с.Н., общ.К. и длъжникът К.Б. Б. от гр.Х. да заплатят солидарно на З. Ж. З. от гр.Ш. сумата 2 300 лв. по запис на заповед от 14.04.2008г., ведно със законна лихва от 22.01.2010г. до окончателното й плащане, както и разноски по делото от 46 лв. за държавна такса. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист на 25.01.2010г. и от кредитора срещу длъжниците е образувано изпълнително дело N 2010*0400165 по описа на ЧСИ М.П., рег. N *, район на действие С. градски съд.

С определение N 20965/18.09.2020г. по в.ч.гр.д. 114/2020г. е прието възражение по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от длъжника К. М. Б. срещу Заповед N 141/22.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

2

417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 78/2010г. на РС-К.. Със същото определение е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението и за обезсилване на Заповед N 141/22.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 78/2010г. на РС-К..

Въз основа на горното, на кредитора З. Ж. З. са дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК за предявяване на иск за вземането си в едномесечен срок, като указанията на РС-К. получени на 13.11.2020г., не са изпълнени в срок и с определение N 261007/21.12.2020г. по ч.гр.д. N 78/2010г. на РС-К. Заповед N 141/22.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. N 78/2010г. на РС-К. е обезсилена по отношение на длъжника К. М.

Б.. Определението е влязло в сила на 12.02.2021г. като необжалвано от посочените кредитор и длъжник.

По молба с вх. N 260892/10.10.2023г. за издаване на обратен изпълнителен лист, подадена от К. М. Б. чрез адв.И.Т., към която е представено удостоверение, издадено от ЧСИ М.П., рег. N *, район на действие С. градски съд, по изп.дело N 2010*0400165 на ЧСИ М.П., както и е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между К. М. Б. и адв.И.Т. за процесуално представителство по изпълнително дело N 2010*0400165 по описа на ЧСИ М.П., с уговорено и удостоверено платено в брой адвокатско възнаграждение от 400 лв., е постановено разпореждане N 260104/23.11.2023 г. по ч.гр.д. N 78/2010г. по описа на РС-К. за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на К. М. Б. срещу З. Ж. З., за събраните суми и направени такси и разноски по изпълнителното делото – за сумата 1 690.06 лв., от която 545 лв. изплатена в полза на взискателя З. и 1 145.06 лв. усвоени такси по ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ М.П., рег. N *, ведно със законна лихва върху двете суми, считано от датата на плащането им на 09.11.2012г. до окончателното им плащане и за сумата 400 лв., представляваща разноски, направени от К. М. Б. за процесуално представителство по изпълнителното дело, като е отхвърлено искането в останалата част за разноски за процесуално представителство в производството по чл.423 от ГПК по в.ч.гр.д. N 114/2020г. по описа на Окръжен съд-К..

По първия повдигнат от жалбоподателя въпрос за липса на предпоставките, посочени в чл.422, ал.3 от ГПК, вр. чл.245, ал.3, изр.2-ро от ГПК, е налице произнасяне от ВКС, че разрешението по чл.422, ал.3 от ГПК е приложимо и ако заявителят въобще не е предявил в указания едномесечен срок своя иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК – определение N 200 oт 12.04.2010 г. по ч.гр.д. N 148/2010г. на ВКС, III г.о. и определение N 226 от 27.04.2011г. по ч.гр.д. N 148/2011г. на ВКС, III г.о.. В същите по поставения процесуалноправен въпрос относно това дали единствено влязлото в сила решение по смисъла на чл. 422 ал. 3 от ГПК е основание да се обезсили издадената и изпълнена заповед и се издаде насрещен изпълнителен лист в заповедното производство, т.е от значение ли е непредявяването на иск по чл. 415 ал. 1 от ГПК., 3

ВКС е приел, че нормативното разрешение по чл. 422, ал. 3 ГПК, че когато установителният иск бъде отхвърлен с влязло в сила решение то предприетото изпълнение се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3, изр. 2-ро ГПК, а като последица се издава обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя, е приложимо и ако заявителят въобще не е предявил в указания едномесечен срок своя иск по чл.422 ал.1 вр.чл. 415 ал. 1 от ГПК. В този смисъл са и разясненията, свързани с приложението на разпоредбата на чл.245, ал.3, изр. 2 от ГПК, съдържащи се в т.13 на Т Р N 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. N 4/2013 г. на ОСГТК. Според тях обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК се издава за “връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение” и по-конкретно получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, като за издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото.

Съответно на това тълкуване е и изводът, че щом при посоченото развитие на исково производство по чл.422 от ГПК е налице основание за връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, то на още по-силно основание се дължи връщането им, ако такова производство въобще не се е развило, тъй като последиците са еднакви – обезсилват се всички предприети изпълнителни действия и полученото без основание подлежи на връщане, защото законът не допуска неоснователно обогатяване в полза на привиден кредитор, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право, което е отменено/респ. обезсилено и защитата, с която длъжникът по принудителното изпълнение разполага се състои в правото да иска обратно принудително платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението. В мотивите на т.10 на ТР N 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство /в случая това е хипотезата на чл.433, ал.1, т.4, предл.1-во от ГПК - с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителния лист/, всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право/с изключение на изпълнителни действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания; и без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

В този смисъл е и посоченото от ответника по частната жалба в отговора по същата определение N 250 oт 10.04.2013 г. по ч.гр.д. N 54/2013г.на ВКС, III г.о., в което още преди допълнението на разпоредбата на чл.245, ал.3 от ГПК със ЗИДДГПК, ДВ, бр.86 от 2017г., е посочено, че според практиката на ВКС, изразена в определение 4

N 295 от 28.06.2011г. по ч.гр.д. N 228/2011г. на ВКС, ІІ г.о., определение N 314 от 30.12.2011г. по т.д. N 450/2010г. на ВКС, ІІ т.о., определение N 243 от 03.05.2012 от 03.05.2012г. по ч.гр.д. N 221/2012г. на ВКС, І г.о., разноските по изпълнителното дело също следва да се понесат взискателя по изпълнителното дело, чийто изпълнителен титул е бил отменен, тъй като се касае до суми внесени от изпълнително дело, което е прекратено поради отпадане на изпълняемото право. Тези суми включват такси и разноски и в случай, че изпълнителното дело е прекратено поради отпадане на изпълняемото право ще следва да се уважи молбата по чл.245, ал.3, пр.2 ГПК за издаване на изпълнителен лист за разноските в изпълнителното производство, чийто размер е определяем. Към обнародване на посоченото по-горе допълнение на разпоредбата на чл.422, ал.3 от ГПК, че обратен изпълнителен лист се издава и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство, е постановено и ТР 4/2017 от 11.03.2019 по т.д. N 4/2017 на ОСГТК на ВКС, което в т.6 приема, че по реда на чл. 245, ал.3, изр. второ ГПК /редакцията преди ЗИДГПК ДВ. бр.