Решение № 21 от 03.08.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Никопол, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря ДесиС.а Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20254420200047 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Ю. Б. Ю., ЕГН********** с адрес в с.П., общ.Г.О., ул.“Б.Й.“№37, чрез адв.С. Кр.Л. от ВтАК със съдебен адрес в гр.В.Т., ул.“В.Л.“№29, вх.В, ет.2 срещу Наказателно постановление №24–**********/**.**.****г. на Началник на РУ в ОД на МВР П., РУ-Г., упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение п о чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева, "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца, а на основание Наредба №Iз2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 к.т.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Вместо него се явява ангажиран защитник, който е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление и се присъдят разноски.

АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) 1 изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, като моли съда в случай, че жалбата бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения минимален размер на адвокатските възнаграждения.

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят Ю. Б. Ю., ЕГН********** с адрес в с.П., общ.Г.О., ул.“Б.Й.“№37 не е собственик на управляваното МПС, а собственик е Б.Ю.Б., ЕГН********** по справката на стр.61 от делото.

Същият жалбоподател на 02.10.2024г. около 22.10ч. в с.Г., община Г. се движел с управлявания от него товарен автомобил „ИВЕКО Дейли 35Ц12“с ДК№ВТ8926МА към центъра на селото по ул.“Г.Д.“, като до дом №29 бил спрян и установено от полицейски служители, че МПС, което управлява е със служебно прекратена регистрация във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП поради несключена ЗЗ“ГО“ от 25.06.2024г.

По същото време на територията на с.Г., община Г. в зоната на ул.“Г.Д.“ в близост до дом №29 се намирали свидетелите Й. и У.. Забелязали в тъмната част на денонощието приближаващия се товарен автомобил. Водачът бил спрян от свидетеля У., който му се представил и изискал документите на водача и на управляваното МПС.

След направена справка чрез служебния таблет се получила информация, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. След това жалбоподателят бил уведомен, че ще му се състави акт за констатираното нарушение. АУАН бил съставен на място, а жалбоподателят присъствал при съставянето му. След това Й. прочел съставения АУАН на жалбоподателя. АУАН бил предявен на жалбоподателя и той го подписал без възражения, като му било връчено копие от него.

По отношение на констатираното нарушение на свидетелите направило впечатление, че жалбоподателят бил изненадан от констатираното нарушение, тъй катоп МПС не било негова собственост, а собственост на неговия баща.

В тази връзка на проведеното съдебно следствие в качеството на свидетел е разпитан Б.Б., който в показанията си пред съда е потвърдил, че товарният автомобил е негов и е забравил да плати ЗЗ»ГО» за този автомобил, тъй като има друг, който управлява.

За констатираното и описано по-горе нарушение по ЗДвП, актосъставителят съставил на жалбоподателя АУАН серия GA, АКТ№*****/02.10.2024г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП във връзка с чл.143, ал.10 от ЗДвП.

2

Въз основа на така съставения АУАН на **.**.****г. Началник на РУ в ОД на МВР П., РУ-Г., упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г. издал атакуваното Наказателно постановление №24–****-******/**.**.****г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 200 (Двеста) лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (Шест) месеца, а на основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 к.т.

НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 13.03.2025г., като в законоустановения срок на 17.03.2025г. била подадена разглежданата в настоящото производство жалба на лист 3 от делото, вх.№******-***/17.03.2025г. на НРС.

В съдебно заседание свидетелите са описали установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. С показанията на разпитаните по делото свидетели Й., У. и Б. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул в тъмната част на денонощието са спрели на територията на с.Г., община Г. в зоната на ул.“Г.Д.“ в близост до дом №29 товарният автомобил управляван от жалбоподателя, като при извършената му проверка установили, че автомобила е с прекратена регистрация, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение. Й. и У. сочат, че са подписали АУАН.

Не се оспорва от страните факта, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории В, както и че същият е наказван за нарушения по ЗДвП. Не се оспорва и факта, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил в момента на констатиране на нарушението.

На съдебното следствие е установено, че регистрацията на МПС е служебно прекратена от дата 25.06.2024г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП поради несключена ЗЗ“ГО“, за което Сектор "Пътна полиция" е уведомен. Регистрацията не е била възстановявана, нито собственикът на товарния автомобил е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган.

3

Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното.

В случая са съобразени сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Съда приема, че ангажираната административна отговорност спрямо санкционираното лице следва да отпадне, като наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С извършеното деяние обективно е нарушена нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, предвиждаща, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Транспортната мрежа в населеното място, където е установено нарушението, отговаря на изискването за "път отворен за обществено ползване", като няма спор по допълнителното условие – служебно прекратена регистрация на МПС.

Разпоредбите на чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18б, ал.1, т.10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. са уредени последствията от бездействието на приобретателя на МПС.

По делото не е спорно, че жалбоподателя не е собственик на управлявания автомобил, а от своя страна собственикът, който е предоставил автомобила за управление на жалбоподателя не е изпълнил законовото си задължение, в указания от закона срок да сключи ЗЗ“ГО“ за МПС управлявано от жалбоподателя. На съдебното следствие се установи, че собственикът е забравил да сключи ЗЗ“ГО“ за това МПС, тъй като има друго, което управлява, който факт не се оспорва от страните.

Съгласно чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл.7 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил 4 задължен и във възможност да предвиди тези последици. Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики. За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на обществено опасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата.

За да се извърши процесното нарушение е необходимо, деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

По делото не се спори между страните, а и изрично е посочено в АУАН и НП, че процесното МПС е било чужда собственост. В тази смисъл е най-актуалната към момента на постановяване на решението практика, в която се сочи следното:

"Правната постановка, че не е нужно да се доказва знание за служебно прекратената регистрация у водача е важима само в хипотезата, в която водачът е и собственик на превозното средство, защото именно собственикът е придобил МПС-то и е наясно кога е сторено това, както и че в нормативно определения срок не е предприел действия по регистрирането му на свое име. Дали собственикът познава законът и по-специално задължението да регистрира МПС-то в двумесечен срок е ирелевантно за ангажиране на административно-наказателната му отговорност. Незнанието на законово задължение не е извинително в случаите, в които на нарушителя са известни всички юридически факти, пораждащи задължението за сключване на ЗЗ“ГО“ и че е изтекъл периодът на валидност на същата застраховка, но за втория автомобил, който не е собственост на жалбоподателя. Когато обаче водачът не е собственик е необходимо да се докаже, че той знае за прекратената регистрация на автомобила. Не може да се изисква от всяко трето лице, което управлява един автомобил да знае кога е изтича срока и следва да се сключи нова ЗЗ“ГО“. Налице е в случая хипотезата на чл. 14 от НК, съгласно която незнанието на фактически обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключват умисъла относно това престъпление, като съгласно ал.2 на същия член тази разпоредба се отнася и за непредпазливите деяния, освен когато самото незнание не се дължи на непредпазливост. В този смисъл Решение № 1676/16.10.2023 г. на Административен съд П., ХХXI – касационен състав, по к. адм. дело № 1917 по описа на съда за 2023 г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к. адм. дело № 2106 по описа на съда за 2023 г., Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д.