Разпореждане № 33203 от 15.08.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 33203 гр. Варна, 15.08.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М.С. като разгледа докладваното от М. С. Частно гражданско дело №

20253110109884 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпило е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „П.

К.Б.“*****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. №****, бл.****, вх.**** срещу М. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., район М.т, ж.к. „П.“ № ****, вх. ****, ет. ***, ап. *****, за сумата от 600 лева (шестстотин лева) - главница по договор за потребителски кредит № ******/30.05.2024г., сумата от 122,32 лева (сто двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) - договорно възнаграждение за периода от 25.06.2024г. до 24.04.2024г., сумата от 270,00 лева (двеста и седемдесет лева) възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“ дължимо до 25.04.2025г., сумата от 330,00 лева (триста и тридесет лева) - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“ дължимо до 25.04.2025г., сумата от 30 лева (тридесет лева) - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 10.07.2024г., сумата от 400 лева (четиристотин лева)неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни начислени на 24.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 172,61 лева (сто седемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки) - законна лихва за забава за периода от 26.06.2024г. до 25.04.2025г.; сумата от 29,08 лева (двадесет и девет лева и осем стотинки) - законна лихва за забава дължима за периода от 25.04.2025г. до 26.06.2025г.

Претендира заплащане на сумата от 39,08 лева - заплатена в заповедното производство държавна такса и сумата от 180 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство.

Съдът осъществи формална проверка за редовност на заявлението, като констатира, че производството му е подсъдно съобразно правилата за местна подсъдност. Заявлението отговаря на изискванията за редовност, посочени разпоредбата на чл. 410, ал. 2 във вр. чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК и не са налице визираните в разпоредбата на чл. 411, ал.

2, т. 3 и 4 ГПК пречки.

Освен проверка на формална редовност на заявлението, заповедният съд е длъжен служебно да провери и съответствието на искането, с което е сезиран, със закона и добрите нрави, като при констатирано противоречие между тях заповед за изпълнение не следва да бъде издавана – арг. от чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

Видно от твърденията, изложени в т. 9 и т. 12 от заявлението, в конкретния случай заявителят сочи като правопораждащ съдебно предявените притезателни права юридически факт договор за паричен заем. Въпросният заем по същество представлява договор за потребителски кредит, поради което процесното правоотношение се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит, които са императивни и за спазването им съдът следи 1 служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл. 5 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС), включително и в настоящото заповедно производство.

Обстоятелството, че същото е едностранно, не изключва задължението на правораздавателния орган да гарантира законността като основен принцип в гражданския процес, предвид изричната разпоредба на ГПК – чл. 411, ал. 2, т. 2, и общоевропейския стандарт на закрилата на потребителите, изяснен и в практиката на СЕС (решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 и С-473/00).

По отношение на вземанията за главница, договорна и мораторна лихва по кредита съдът счита, че са налице законоустановените предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съобразявайки служебното си задължение за проверка съответствието на искането с императивните материалноправни норми и добрите нрави, съдът намира за неоснователни останалите претенции на заявителя, като съображенията за това са следните:

По отношение на претендираното със заявлението възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“ и услуга „Ф.“:

Съобразно т.15.1 и т.15.2 на представените със заявлението Общи условия на „П. К.т Б. ****към договор за потребителски кредит, чрез допълнителна услуга „Ф.“, потребителят ще получи приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит, а услугата „Ф.“, давала право на потребителя да променя погасителния си план при изпълнение на съответни изисквания. Съдът намира, че с тази такси кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона. Изводът на съда за нищожността на тази уговорка се подкрепя и от това, че липсва предоставяне на допълнителна услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса – не е ясно каква е разликата между приоритетното и обичайното преглеждане на документите и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно разглеждане и отпускане на поискания кредит“.

Отделно от това, самото възмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо и икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни.

Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4 чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя.

Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин, идентичен с лихвата несъмнено налага квалифицирането на допълнителното споразумение към потребителски договор като средство за заобикаляне на забрани.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в частта му относно вземанията за възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф.“ и услуга „Ф.“ , на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

По отношение на претендираното със заявлението такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни:

Така начислените такси противоречат и на императивната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 във вр. чл. 2 ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Начисляването на допълнителни такси за извънсъдебно събиране на вземането на практика заобикаля посочената законова разпоредба, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Освен това посочените такси са свързани с управлението на просрочения кредит и същите са недължими, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта му относно вземанията за възнаграждение за допълнително закупен пакет от 2 услуги и заявлението, такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.

В останалата част заявлението следва да бъде уважено, като се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми за главница, договорна и мораторна лихва.

С оглед направеното искане, в полза на заявителя следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от заявлението в размер общо на лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 НЗПП. Искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение над размера от 50лв. е неоснователно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 78 ал. 8 ГПК /в ред. ДВ бр. 8 от 2017 г./ вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 26 НЗПП Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.

По изложените съображения, съдът:

РАЗПОРЕДИ:

ДЛЪЖНИКЪТ М. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В,, район М., ж.к.

„П.“ № ****, вх. ****, ет. ***, ап.****, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 600 лева (шестстотин лева) - главница по договор за потребителски кредит № *****/30.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 27.06.2025г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 122,32 лева (сто двадесет и два лева и тридесет и две стотинки) - договорно възнаграждение за периода от 25.06.2024г. до 24.04.2024г., , сумата от 172,61 лева (сто седемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки) - законна лихва за забава за периода от 26.06.2024г. до 25.04.2025г.; сумата от 29,08 лева (двадесет и девет лева и осем стотинки) - законна лихва за забава дължима за периода от 25.04.2025г. до 26.06.2025г., както и сумата от 42,46 лева – съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство съразмерно с уважената част от заявлението, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК във вр. чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на „П.К, Б,“ ****, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б.я № ****, бл.****, вх.****.

ДЛЪЖНИКЪТ може да подаде писмено възражение срещу заповедта за изпълнение или части от нея в едномесечен срок от връчването й.

ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ ****/27.06.2025г. на РС К*** подадено от „П***и К***** Б****“ *****, ЕИК ****със седалище и адрес на управление гр. С. бул. ***** №****, бл.*****, вх.****, срещу М. В. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., район М., ж.к. ,,П.“ № ****, вх. ***, ет. ****, ап.****, в ЧАСТТА, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумата от 270,00 лева (двеста и седемдесет лева) - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф****т“ дължимо до 25.04.2025г., сумата от 330,00 лева (триста и тридесет лева) - възнаграждение за закупена и използвана услуга „Ф****“ дължимо до 25.04.2025г., сумата от 30 лева (тридесет лева) неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислени на 10.07.2024г., сумата от 400 лева (четиристотин лева) - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни начислени на 24.09.2024г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането в отхвърлената част срещу длъжника, при условие и след влизане в сила на настоящото разпореждане, в едномесечен срок от настъпване на това обстоятелство, като довнесе дължимата по сметка на ВРС държавна такса, на осн. чл.415, ал.1, т.3 вр. ал.3 ГПК.

3

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4