Решение № 419 от 09.08.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. К., 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510102750 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ.

Ищецът твърди,че е собственикът на л.а.“***“, модел: “***“, с peг.№***, с който извършвал таксиметрови услуги в гр.К. и региона. При извършването на всекидневната си трудова дейност на ***г. достигнал до кръстовището в гр.К., образувано от улиците „С.“ и „Х.“, където настъпило ПТП между управлявания от него лек автомобил „*** ***“, с peг.№***, негова собственост и л.а.“*** ***“, с peг.№ ***, управляван от М.С.И.. Сочи, че механизмът на ПТП-то бил следният: Движил се по ул.“С.“ в посока от изток на запад и достигнал до кръстовището образувано от същата с ул.“Х.“, но не съобразил поведението си с пътен знак Б-2 (знак стоп), навлязъл в кръстовището без да пропусне движещия се в посока юг-север по ул.“Х.“, обозначена с пътен знак Б 3- път с предимство, лек автомобил “*** ***“, с peг.№ ***, управляван от М.С.И., вследствие на което го ударил странично и настъпило ПТП с материални щети. След ПТП двамата водачи преустановили движението, слезли от автомобилите си, за да се уверят, че нямало пострадали и незабавно сигнализирали органите на МВР при РУ-гр. К., които посетили процесното място и в изпълнение на служебните си задължения съставили протокол за ПТП №***, в който било описан подробно механизма на ПТП, вината за неговото настъпване, както и видимите имуществени вреди по двете МПС посочвайки по безспорен, категоричен и несъмнен начин фактите за настъпването му. Спрямо него бил издаден АУАН Серия GA №*** и Наказателно постановление №***, с което понесъл предвидената за горното събитие административно-наказателна отговорност. За лекия 1 автомобил „*** ***“, с peг.№***, притежавал сключена с ответното дружество - ЗК“Б.“ АД, е ЕИК:*** застраховка „К.“ с номер на полицата *** на * г. със срок на валидност до * г. включително, която покривала настъпилото застрахователно събитие и на другия ден уведомил представител на застрахователя за настъпилия инцидент и предоставил всички необходими документи, които ми били изискани. Бил направен и оглед на автомобила му от С.А.С. като представител на ответника за да се установят по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента. Неговата щета била заведена под №*** и бил уведомен, че в законоустановения срок, ще му бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Съгласно изготвения от страна на представител на ответника опис на щети, настъпилите имуществени вреди, по отношение на собствения му лек автомобил били:Предна врата лява - със степен на увреждане - трета + боя; Уплътнителна лента предна врата лява - със степен на увреждане - смяна; Задна врата дясна - със степен на увреждане - трета + боя; Уплътнителна лента задна врата лява - със степен на увреждане - смяна;

Калник заден ляв - със степен на увреждане - втора + боя; Въздушна възглавница - странична лява - със степен на увреждане – смяна. На 17.10.2022г. получил от ответника обезщетение в размер на 1593.04 лева, която сума не отговаряла на реално претърпените от него имуществени вреди на лекия му автомобил с peг.№***. Подадал жалба на основание чл.108, ал.6 от КЗ, но ответникът не счел неговите искания за доплащането на реално дължимото му застрахователно обезщетение за основателни и не се произнесъл в срок. При определяне размера на дължимото обезщетение застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 от КЗ. Размерът на стойността на вредата в случая следва да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 4 593.04 лева.. За действителна се смятала стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото със същото по вид и качество. Това било определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл.400 от КЗ. В хода на делото е допуснато увеличение на предявения иск. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователна компания “Б.“ АД, с ЕИК:***, с адрес в гр.С. ***, район ***, да му заплати сумата от 1041.46 лева частичен иск от 3000 лева, представляваща неизплатените му имуществени вреди на лек автомобил лек автомобил „*** ***“, с peг.№*** и законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 22.11.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира съдебни разноски. Сочи банкова сметка: ***, по която да бъдат преведени сумите.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва по основание и размер предявения иск. Оспорва стойността на причинените по отношение на лек автомобил “*** ***“ с peг.

№*** вреди, като счита че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, и оспорва тяхната стойност.

Оспорва и уврежданията като твърди, че същите не са в следствие на процесното събитие. Не било налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, реализирано на *** г. в гр.К. между лек автомобил “*** ***” с peг.№*** и лек автомобил “*** ***“ с peг.№*** и 2 вредите, за които ищецът претендирал обезщетението и оспорва исковата претенция в тази й част, като счита че не всички увреждания са в причинно следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Ищецът претендирал главница в по-голям размер като оспорва възстановителната стойност на уврежданията. Съдът следвало да отдели като безспорно заплащането на сумата от 1 593.04 лева от страна на З. “Б.“ АД на ищеца, представляващо застрахователно обезщетение във връзка с процесната щета.

Позовава се на чл.1 от Раздел V „Обезщетяване на МПС над седем години" на Общите условия и на т.1.2. във връзка с т.1.3 от същият раздел относно начин за определяне на застрахователното обезщетение по отношение на трудът за бояджийски операции, включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 14 години, каквото било процесното МПС.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения от Ж. П. Д. срещу З. “Б.” АД иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на подаване на исковата молба до окончателното изплащане като неоснователен.

Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

По делото са приети заверени копия на свидетелство за регистрация част I на лек автомобил „*** ***” с peг.№***, собственост на Ж. П. Д.;

Предложение за сключване на застраховка и Застрахователна полица №*** за застраховка “К.“ за л.а.“*** ***” с peг.№***, със срок на застраховката от * г. до * г. ; копие на опис на претенция с №*** по щета ***, подписана от представител на ЗАД“Б.”; Наказателно постановление №*** от 13.10.2022 г., Акт №*** от *** г. и копие на обратна разписка №*** за препоръчана пратка от адв.М. Т., получена от З. “Б.” на 14.11.2022 г.

Приети са заверени копия на: доклад по щета №*** включваща, копие на опис-заключение по претенция с №*** по щета №***, възлагателно писмо от28.09.2020 г., копие на опис по претенция №*** по щета №***, копие от АУАН №***, Общи условия по застраховка „К.“, заявление на за изплащане на застрахователно обезщетение от 14.09.2022 г., заявление на Ж. П. Д. от 10.10.2022 г. и справка за банкова сметка.

Прието е и заверено копие на протокол за ПТП №*** от *** г., неоспорен е видно, че е съставен от В.С. мл.контрольор при РУ-К., подписан от участниците и съставителя и в него са описани обстоятелствата, причините и условията за ПТП, както и видимите щети на МПС.

По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението преди настъпването на ПТП лекият автомобил "***" *** се е движил по улица "С." от изток на запад, а лек автомобил "***" *** се е движил по улица "Х." от юг на север. При пресичане траекториите на движение на двата л.а. се е получила конфликтна точка и е настъпил сблъсъка между тях като сблъсъкът спрямо лек автомобил "***" *** е ляв страничен, а сблъсъка спрямо лек автомобил "***" *** е челен. Така сблъсъкът между двата л.а. е челно страничен. Имуществените щети по л.а. "***" ***, с peг.№ *** собственост на Ж. Д., които са: Предна лява врата - 3 степен за ремонт + боя; Уплатнителна лента на предна лява врата - подмяна; Задна лява врата - 3 3 степен за ремонт + боя; Уплатнителна лента на задна лява врата - подмяна;

Заден ляв калник - 2 степен за ремонт + боя; Въздушна възглавница странична лява - подмяна. Пазарната стойност на щетите по л.а. "***" ***, с peг.№*** следствие на сблъсъка настъпил на *** г. е равна на 2 634.50 лв.

Действителната пазарна стойност на щетите по лек автомобил "***" ***, с peг.№ *** по средни пазарни цени към датата на ПТП - *** г. от три независими сервиза е както следва: "Т." ООД - 2 875.00 лв.; "П." ЕООД - 2 765.00 лв. и "А. P C " ЕООД - 2 735.00 лв. Размерът на застрахователното обезщетение за лек автомобил "***", модел ***, с peг.№***, определен от ответното дружество съгласно Общите условия по застраховка "Б. К." и Методиката посочена в тези общи условия е равно на 1593.04 лв.

По делото е прието за безспорно, че преди подаване на исковата молба ответникът З. “Б.” е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1593.04 лв.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В случая между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка “К.“ на лек автомобил марка “***“, модел “***”, peг.№***, обективиран в полица №***/ * г. със срок на действие от * г. до * г. Установи се, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие- ПТП на *** г., за което застрахователното дружество е било своевременно уведомено от ищеца.

Спорът между страните е относно настъпилите от застрахователното събитие щети за ищцата, тяхната стойност, размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно обезщетение, както и кой е приложимия метод за определянето му.

Разпоредбата на чл.343, ал.1 от КЗ сочи, че с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума, а чл.386, ал.2 от КЗ предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност.

От събраните по делото доказателства в т.ч. приетият по делото протокол за ПТП съдът приема за установено, че при ПТП на *** г. ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди, които са в пряка причинноследствена връзка с механизма на ПТП. Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в решение №15/25.07.2014 г. по т.д.№1506/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №73/22.06.2012 г. по т.д.№423/2011 г. на ВКС, I т.о., решение №98/25.06.2012 г. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, II т.о., решение №24/10.03.2011 г. по т.д.№444/2010 г. на ВКС I т.о., решение №85/28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, II т.о. и др., протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, ползва се не 4 само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление за непосредствено възприети от длъжностното лице факти. В случая това са фактите относими към механизма на процесното ПТП, както и щетите по лекия автомобил на ищеца, които са установени и от САТЕ, чието заключение съдът кредитира като обосновано.