Решение № 465 от 22.03.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 465 гр. Велико Търново, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20224110100428 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на топлинна енергия за обект в гр. **********Сочи се, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесните суми, представляващи сбор от суми за потребена топлинна енергия за БГВ, топлинна енергия, отдадена от отоплителни уреди в имота, от сградната инсталация и такса разпределение за посочените в исковата молба месеци. Ищецът заявява,че задължението на ответника произтича от това,че е собственик на имота на горепосочения адрес, който е част от сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция.

Ищецът навежда твърдение, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за заплащане на горепосочените суми, по заявление на "***подадено до ВТРС, е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело *** по описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за процесния период са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, а именно, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата по 328,63 лв.- главница, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и БГВ, такса разпределение за месеците 01.2019г., 02.2019г., 03.2019г., 04.2019г., 05.2019г., 06.2019г., 07.2019г., 10.2019г., 11.2019г., 12.2019г., 01.2020г., 02.2020г., 03.2020г., 04.2020г., 05.2020г.,06.2020г., 08.2020г., 11.2020г., 12.2020г., 1

01.2021г.,02.2021г. и 03.2021г.,04.2021г. и 08.2021г., сумата 108,09лв.- лихва за забава за периода 01.03.2019г. до 19.10.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело №3002/2021г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му по реда на чл.47 ал.5 от ГПК особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове по съображения, изложени в отговора. Оспорва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за сочения обект и период.

Твърди, че начисленото количество топлоенергия не е реално доставено и потребено от ответника. Оспорва количеството топлоенергия да е измерено с изправно и годно СТИ.

Отправя искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество “**** в качеството му на доставчик на топлинна енергия е подало на 20.10.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Г. В. Т. за суми за топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в имота, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за обект: г****.

Въз основа на заявлението на “**** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1254/25.10.2021г. против длъжника Г. В. Т. по ч.г.гр.д.*** по описа на Великотърновски районен съд за следните суми: 328,63 лева /триста двадесет и осем лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от отоплителни тела в имота и от сградната инсталация, както и такса разпределение за имот, находящ се в гр. ****** дължима по извлечение от сметки за: м.м. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10, 11, 12.2019 г., м.м. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 8, 11, 12.2020 г. и м.м. 1, 2, 3, 4 и 8.2021 г.; както и лихва за забава в размер на 108,09 лева /сто и осем лева и девет стотинки/, считано от 01.03.2019 г. до 19.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 328,63 лева, считано от 20.10.2021 год. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 25,00 /двадесет и пет лева/ – направени разноски по делото – платена държавна такса.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, в едномесечен срок заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото е приет като писмено доказателство Договор от *** при ОУ за извършване на дялово разпределение на ТЕ, сключен между ищеца и потребителите на ТЕ в сграда - ЕС на процесния адрес г****

По делото е представен като доказателство копие от протокол на ОС на ЕС на процесния адрес за дялово разпределение на топлинна енергия от *** От представеното по делото извлечение от сметка на потребителя се установява, че отразените в справката задължения на ответника за топлинна енергия са на стойност 328,63лв. главница и 108,09лв.-лихва за забава.

2

По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период Общи условия за продажба на топлинна енергия от **** на потребители в г**** Видно от приета по делото в заверен препис молба-декларация, ответницата Г. В. Т. е декларирала пред ищцовото дружество, че притежава топлофицирано жилище в ****като е отправила искане партидата на горепосочения адрес да бъде прехвърлена на нейно име при досегашен собственик Р П М. Представено е и удостоверение за наследници, видно от което ответницата е наследник по закон на Р П М, починала на ***.

От представената по делото справка от „*** се установява, че ответницата е придобила собственост върху имота на горепосочения адрес на основание договор за дарение от ***.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която, неоспорено от страните, се установява, че през процесния период абонатната станция №*** на адрес г**** е работела и е доставяла в СЕС ТЕ за отопление и ТЕ за БГВ. Сметките на ответника по делото за всеки един от месеците, включени в исковия период са за ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление, ТЕ отдадена от сградната инсталация, такси разпределение и суми за изравняване. Вещото лице е посочило, че сумите за ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление и ТЕ отдадена от сградната инсталация в имота на ответника, както и сумите за такси разпределение и изравнителните суми са правилно определени, като е спазена нормативната уредба в пълен обем. Посочено е, че търговският уред за измерване на ТЕ в АС *** е с визуално отчитане, като индивидуалните уреди за измерване на начислената топлоенергия в имотите на процесната СЕС също са с визуално отчитане. В заключението е изложено, че дяловото разпределение на ТЕ е извършвано по прогнозни данни и самоотчет.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

Разгледани по същество същите са основателни. Съображенията за това са следните:

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По тези искове ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника, 3 основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

На първо място, за да възникне задължение за ответника да заплаща доставена топлинна енергия е необходимо той да има качеството потребител на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. В случая се установи, че ответникът е собственик на жилището, за което се претендира заплащане на топлинна енергия за процесните месеци. Съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители/ на топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. По силата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР, като от влизането им сила се счита, че е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и битовия потребител, без да е необходимо изрично писмено съгласие от потребителя. С оглед гореизложеното съдът приема, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект и процесния период. Възраженията на ответната страна за липса на облигационна връзка между ответника и ищцовото дружество съдът намира за неоснователни. Видно от представените писмени доказателства ответницата е собственик на процесния топлоснабден имот.

От представените писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експептиза се установява, че през процесния период на ответника по делото са дялово разпределяни количества ТЕ за БГВ, ТЕ за отопление/четири броя отоплителни тела с ИРУ/ и ТЕ ,отдадена от сградната инсталация, като вещото лице е посочило, че съгласно данните, проучени от него при изготвяне на заключението, дяловото разпределение на ТЕ е извършвано по прогнозни данни и самоотчет и стойностите за топлинна енергия са правилно определени.

Относно топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се има предвид, че съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното потребление на топлинна енергия от ползвателите на сградата, а следва от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва да поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща част. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда-етажна собственост се смятат за потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост, като прекратяването на топлоснабдяването може да 4 се направи само за всички имоти в сградата, по решение на поне 2/3 от притежателите на вещни права в сградата. В тази насока са и разясненията от задължителен характер, дадени с ТР №2 от 25.05.2017г. по т.д. 2/2016г на ОСГК на ВКС. В настоящия случай, по делото не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на правоотношенията с ищцовото дружество. Преминалата през общите части топлинна енергия се разпределя между съсобствениците и за нея се дължи съответната цена при въведената система за дялово разпределение. В този смисъл е константната съдебна практика изразена в редица решения на ВКС / напр. Решение № 507/22.1.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. и др./.