Присъда № 1 от 16.01.2025, Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД № 202 по описа за 2024 г. на РС-Попово

Производството по делото е образувано по внесен от РП – Попово обвинителен акт против К. К. М., с адрес гр. *****, за това че в периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2022 г. в гр.

Попово, след като е осъден с влязло в сила Решение № 47/14.03.2019 г. по гр. дело № 13/2019 г. на Районен съд - Попово, да издържа свой низходящ - непълнолетната си дъщеря А. К. К. (*****), съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 29 вноски по 160.00 лв. на обща стойност 4640.00 лв. – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Търговище, ТО – Попово, поддържа повдигнатото обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание “пробация” със съответните пробационни мерки, за срок от шест месеца.

Частният обвинител се представлява от адв. Г. Ц., който пледира за признаване на подс. за виновен и му бъде наложено наказания пробация със съответните пробационни мерки.

Подсъдимият, нередовно призован, не се явява. От върната в цялост призовка е видно, че по сведение на живущите на адреса подсъдимият от години се намира в Германия.

Служебният защитник на подсъдимия, адв. Р. Р., се явява в съдебно заседание и пледира за минимално наказание.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. К. М. е баща на А. К. К. (*****), която е родена по време на съвместното му съжителство с Р. К. А.. След взетото решение за раздяла между двамата, детето А. е останало да живее при майка си.

През 2019 г. св. А. К. подала искова молба лично и със съгласието на майка си Р. А., като е било образувано гражданско дело № 13/2019 г. по описа на Районен съд - Попово. С Решение № 47/14.03.2019 г. по това дело подсъдимият К. М. е бил осъден да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 160.00 лв.. Решението е влязло в сила на 28.03.2019 г.

Първоначално подсъдимият е заплащал месечната издръжка, но впоследствие, от месец май 2020 г. до месец септември 2022 г. включително, не е изпълнявал задължението си да издържа детето си. Общо 29 месечни вноски са останали неплатени, като сумата възлиза на 4640.00 лв.

Подсъдимият е бил привлечен като обвиняем по настоящото наказателно производство, като в хода на ДП е признал вината си, но посочва, че е създал ново семейство и има две деца, за които трябва да се грижи.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност, поради което прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат следните изводи:

От обективна страна, подсъдимият К. К. М. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 01.05.2020 г. до 30.09.2022 г. в гр. Попово, след като е бил осъден с влязло в сила Решение № 47/14.03.2019 г. по гр. дело № 13/2019 г. на Районен съд - Попово, да издържа низходящ – непълнолетната си дъщеря А. К.

К. (*****), съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 29 вноски по 160.00 лв. на обща стойност 4640.00 лв.

Деянието, криминализирано с разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК е продължено такова, което се осъществява във форма само на бездействие и то трайно, непрекъснато в определен период от време и за неговата съставомерност не се изисква нищо друго освен 1 неплащането на присъдената издръжката.

От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк умисъл съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е произтичащите от него общественоопасни последици и е желаел те да настъпят. Въпреки, че е имал обективна възможност, да изплаща дължимата месечна издръжка за детето си А. К. К. той съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски от влизане на решението на РС - Попово в сила.

Подсъдимият е в работоспособна възраст и реализира доходи поради което и в случая неизпълнението на задължението за плащане на издръжка не се дължи на обективни, независещи от подсъдимия причини, а на изцяло лични субективни причини.

Издръжката цели да задоволи ежедневни нужди на конкретен кръг от лица изрично посочени в чл. 183, ал. 1 от НК.

В процесния случай това е низходящо лице - дъщеря на подсъдимият, която към инкриминирания период и била непълнолетена и неработоспособна и не е може да се издържа сама.

Задължение е на подсъдимият, който е неин родител-баща, да заплаща периодично издръжката, след като е бил осъден с Решение на съда за това, с цел да се избегнат неблагоприятните последици от нейното забавяне, за този който следва да я получава, в случая за непълнолетната му дъщеря, чрез законният й представител. Издръжката цели да обезпечи ежедневните нужди на лицата които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества и тя е изискуема през течение на месеца, за който се отнася.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.

2 от СК, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите (по аргумент за противното от чл. 144 от СК).

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл.183, ал.1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или „пробация“

При определяне вида и размерна на наказанието, съдът прие като смекчаващи вината обстоятелства, чистото съдебно минало на дееца, направените на ДП самопризнания и семейното положение на подсъдимия – баща е на още две деца от друга жена, за които също следва да се грижи и да издържа.

Отегчаващи вината обстоятелства не бяха установени.

При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и извършителя, както и смекчаващите вината обстоятелства, съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК.

Съдът прие, че на подсъдимия следва да се наложи наказание „пробация“ по 42а, ал.

2, т. 1 и т. 2 от НК -задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца;

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2