Решение № 17 от 12.01.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Я., 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330102933 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от Х. Х. К., С. Г. М. и А. Я. М., против „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, отрицателен установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че солидарните ищци не дължат сумата от 6116,90 лв.- главница, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 122, 40 лв.разноски по делото, за която е бил издаден изпълнителен лист от 02.09.2013 г. по заповед № *** г. ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС, образуван понастоящем в изп.д. № *** г. по описа на *** рег.№ *** – И.Х..

В исковата молба се твърди, че посоченото изп. дело било образувано срещу тях въз основа на изп. лист от 02.09.2013 г. издаден по заповед № *** г. ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС, като били осъдени солидарно да заплатят на „ЦКБ“ АД посочените по-горе суми. С договор за цесия ог 29.12.2020 г. „ЦКБ“ АД цедирало вземането си по посочения изп. лист на ответника в настоящото производство „Финанс Инфо Асистанс“ ЕООД, като последните били взискател по изп.д. № *** г. по описа на *** рег.№ *** – И.Х..

Счита се, че вземането по посочения изп. лист било погасено по давност, която е изтекла в париода 02.06.2016 г. до 02.06.2021 г.

Твърди се, че през 2013 г. въз основа на същия изп. лист било образувано друго изп. дело № *** г. по описа на ***- И.Х., като „ЦКБ“ АД били взискател а ищците солидарни длъжници. По същото били извършени изпълнителни действия по искане на взискателя, посочени в заявление № *** г. Със заявление № *** г. взискателя поискал нови 1 изпълнителни действия, като със заявление № *** г. било поискано присъединяване на изп. дело към изп. дело № *** г., като на 15.04.2015 г. били връчени съобщенията за доброволно изпълнение. По посоченото ч. гр. дело № *** г. по описа на ***РС е постъпило възражение по чл.414 ГПК, като принудителното изпълнение било спряно с определение № *** г.

С решение вл. в сила на 02.06.2016 г. по гр. дело № *** г. по описа на ***РС било признато за установено съществуването на вземането на „ЦКБ“ АД срещу солидарните длъжници, като последните били осъдени да заплатят разноските както в исковото производство, така и в заповедното.

Въпреки, че изп. дело било възобновено от влизане на решението по гр. дело № *** г. по описа на ***РС повече от две години взискателя „ЦКБ“ АД не бил искал извършване на изп. действия, като същото било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК- поради настъпване на перемация.

Със заявление № *** г. взискателя бил поискал нови справки за установяване на наличие на имущество и същото да бъде запорирано.

В тази връзка се твърди, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като било без значение дали съдебния изпълнител ще постанови такъв акт, като на 02.06.2018 г. изп. дело № *** г. по описа на ***- И.Х. било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като всички изпълнителни действия след тази дата нямали правни значения, като такива били и исканията извършени със заявленията от 06.07.2018 г. и от 03.06.2020 г. на взискателя.

С молба от 19.01.2022 г. по изп. дело № *** г. по описа на ***- И.Х. от страна на взискателя„ЦКБ“ АД било поискано връщане на оригиналния изп. лист, като посоченото изп. дело било прекратено.

С договор за цесия от 29.12.2020 г. „ЦКБ“ АД, цедирала вземането си срещу солидарните длъжници на „Финас инфо асистанс“ ЕООД, като последното подало молба на 20.06.2022 г. за образуване на ново изпълнително дело, като се твърди, че към този период вече била изтекла предвидената в закона пет годишна давност по смисъла на чл.110 ЗЗД.

Претендира се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който иска е оспорен като неоснователен и необоснован, като се иска неговото отхвърляне.

Не се оспорва процесуалната легитимация на ищците, както и обстоятелствата, че въз основа на изп. лист 02.09.2013 г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ***РС срещу олидарните длъжници, ищци в настоящото производство от страна на първия им кредитор „ЦКБ“ АД, било образувано изп. дело № *** г. по описа на ***- И.Х., като в молбата за образуване на изп. дело от 18.09.2013 г. кредитора възложил на съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия за събиране на вземането. Не се оспорва и обстоятелството, че с определение от 15.04.2015 г. на ***РС било спряно принудителното изпълнение по посоченото изп. дело, като бил предявен и установителен иск по чл.422 ГПК.

С решение вл. в сила на 02.06.2016 г. по гр. дело № *** г. по описа на ***РС било 2 установено по отношение на тримата солидарни длъжници, че дължат на „ЦКБ“ АД вземането, за което бил издаден изп. лист. Също така страните не спорят и по факта, че изп. дело се считало за възобновено от момента на влизане в сила на решението, като същото се считало за възобновено от 02.06.2016 г.

С оглед на горепосоченото се оспорва твърдението, че въпреки, че изп. дело било възобновено на 02.06.2016 г. първоначалния взискател не бил поискал извършването на изп. действия повече от две години и такива са били поискане със заявление от 06.07.2018 г., въпреки, че към него момент била настъпила перемцията съгласно разпоредбата на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Твърди се, че възобновяване на принудителното изпълнение било поискано с молба от 27.09.2016 г., с която и поради уважаване на иска по чл.422 ГПК било поискано от *** да поднови действията по принудителното изпълнение спрямо солидарните длъжници, вкл. чрез присъединяване към изп. дело № *** г. Също така се твърди, че овластяването на *** по чл.18, ал.1 *** винаги имало самостоятелен прекъсващ ефект относно давността, независимо дали вследствие въз основа на тях са предприети изпълнителни действия. На следващо място се твърди, че още преди изтичането на двугодишния срок, който следвало да се брои от 27.09.2016 г. със заявления от 06.07.2018 г. и от 03.06.2020 г. от взискателя „ЦКБ“ АД било поискано от *** да проучи имуществото на солидарните длъжници, като им бъдат наложени съответните възбрани и запори, като допълнително конкретизиране на действията не било необходимо, с оглед възложените на *** правомощия по чл.18 ***. В тази връзка се твърди, че когато искането на кредитора за предприемане на изп. действия било направено своевременно, но изп. действие не било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок, по причина която не зависела от волята на кредитора, давността се считала за прекъсната с искането, дори то да не било редовно. Твърди се, че перимацията била без правно значение за давността и когато по изп. дело било направено искане за принудително изпълнение, дори и след като перемцията е настъпила, съдебния изпълнител не можел да откаже да изпълни искания нов способ- той дължал подчинение на представения и намиращ се у него изп. лист. В тази връзка се твърди, че при настъпила перемция, съд. изпълнител следвало да образува новото искане в ново изп. дело, което пък от своя страна прекъсвало давността. Твърди се, че кредитора бил направил своевременни искания за предприемания на изпълнителни действия, като давността била прекъсвана многократно, като бездейтвието на *** не следвало да се счита, че същата не била прекъсвана. Не вярно било твърдението, че към датата на образуване на новото изп. дело вземането било погасено по давност по смисъла на чл.110 ЗЗД, като не била изтекла пет годишната погасителна давност.

Иска се отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищците – редовно призовани, не се явяват, като се представляват от пълномощник адвокат, чрез който сочат доказателства и пледира за уважаване на исковете.

Ответникът - редовно призован, не се явява, като с писменна молба поддържат отговора на исковата молба, сочат доказателства и молят за отхвърляне на исковете като 3 неоснователни и недоказани.

След преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От представените от ищците с исковата му молба писмени доказателства и от материалите по приложените изп.д.№ *** г., № *** г. и № *** г. всичките по описа на *** И.Х., с рег.№ *** на *** и район на действие при Окръжен съд – Я. се установява, че въз основа на заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ *** г. по описа на ***РС на 02.09.2013 г. е бил издаден изпълнителен лист за осъждането на Х. Х. К., С. Г. Г. и А. Я. М., да заплатят солидарно на „ЦКБ“ АД сумата от 6 116, 90 лв. главница, законна лихва върху главницата, считано от 30.08.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 122, 40 лв. разноски по делото, представляващи държавна такса.

С молба от 29.04.2011 г. на „ЦКБ“ АД до ***- И.Х., въз основа на заповед № *** г. за изпълнение на парично задължения по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 26.04.2011 г. е било образувано изп. дело № *** г. срещу длъжника С.

Г. Г.

По заявление от 18.09.2013 г. на „ЦКБ“ АД до ***- И.Х., въз основа на здаповед № *** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изп.лист от 02.09.2013 г. е било образувано изп. дело № *** г. по описа на ***- И.Х. срещу длъжниците Х. Х. К., С. Г. Г. и А. Я. М., като на посочените длъжници поканите за доброволно изпълнение са връчени на 15.04.2015 г. , чрез пълномощника им адв. К.- ***АК. В завялвлението са посочени способите за принудително изпълнение, като на основание чл.18, ал.1 *** на *** са възложени извършването на всички действия за събиране на вземането.

По образуваното изп. дело *** е изпратил запитване с писмо от 02.10.2013 г. до *** гр.

С. с което да бъдат уведомени дали длъжника А. Я. М. е включен да получи по програма за подпомагане на ***, като видно от известие за доставяне, същото е получено от *** на 07.10.2013 г., до община- Я. и ТД на НАП- Я. са ипратени писма от 02.10. 2013 г. на основание чл. 413, ал.3 ГПК за представяне на копие от декларация по чл.14 ЗМДТ, както и копия от нотариални актове или други титули за собственост, ако има приложени такива, за притежаваните МПС, както и за банковите сметки на ЕТ“А. М.“, касаещи длъжника по посоченото изп. дело А. Я. М.. Също така е изпратено искане за предоставяне незаверено копие от акт за продажба от 27.09.2012 г. от ***.

От *** до *** на 10.10. 2013 г. е изпратена информацията за длъжника А. Я. М., както община- Я. на 14.11.2013 г. са изпратени удостоверения за декларирани данни на посоченото лице.

До ***- И.Х. е изпратено заявление с вх. № *** г. от „ЦКБ“ АД по изп. дело № *** г. с скоето я уведомяват, че по горепосоченото дело, независимо от присъединяването му по изп. дело № *** г. не било погасено задължението на длъжниците. По делото било налични 4 данни в удостоверението на община- Я. за притежаваните имоти и МПС от длъжника А. М., като наред с това била посочена банкова сметка, по която можела да бъде приведена субсидията от ***. С оглед на това се иска налагането на възбрана върху горепосочените недвижими имоти и запор на банковите сметки и МПС. От службата по вписванията на 23.04.2015 г. е представен нотариален акт за покупко- продажба на земеделски недвижими имоти.

С определение № *** г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ***РС е оставено без уважение искането на „ЦКБ“ АД за отмяна на спирането на принудителното изпълнение срещу длъжниците Х. Х. К., С. Г. Г. и А. Я. М. по и.д. № *** г. по описа на *** И.Х. с рег.

№ ***, основано на изп.лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № *** г. по ч. гр. дело № *** г. по описа на ***РС.