Протокол № 215 от 03.10.2024, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 215 гр. София, 27.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева при участието на секретаря Валерия Г. Методиева

Сложи за разглеждане докладваното от Тотка Калчева Касационно търговско дело № 20248002901258 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:35 часа се явиха:

Ищец – ЕТ „С. И.“ и С. Ц. И.– – редовно уведомен с призовка връчена на 16.07.2024г. - за него се явява адв. Ч. с пълномощно, представено по делото.

Ответник по исковата молба – „Лено“ АД - редовно уведомен с призовка връчена на 25.06.2024г. - се явява адв. Кочева с пълномощно по делото.

Адвокат Ч.: Моля, исковата молба да се счита за предявена от ЕТ „С.

И.“, чрез физическото лице С. Ц. И..

Да се даде ход на делото.

Адвокат Кочева: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Допуска поправка в списъка на лицата за призоваване, като заличава от списъка С. Ц. И..

Адвокат

Ч.: Поддържам исковата доказателствата, приложени към нея. молба.

Да се приемат

Адвокат

Кочева: Поддържам отговора на исковата молба и направените с него възражения относно недопустимостта и неоснователността на предявените искове. Бих желала днес да представя и моля да приемете още едно писмено доказателство във връзка с възраженията за неоснователност на предявените искове. Това е справка от регистъра на банковите сметки и сейфовете, от която е видно, че ищецът е имал открита фирмена сметка, много преди сключване на договора за кредит, както и след сключването му. Представяме това доказателство, за да оборим твърденията на насрещната страна, че той не е осъществявал търговска дейност и никога не е имал намерения да осъществява търговска дейност. От тази справка е видно, че по сметката е наложен запор, за който няма данни за вдигане, най-вероятно този запор е наложен във връзка със задължения, които лицето има във връзка с търговската си дейност, която осъществява. Към отговора на исковата молба сме представили и друго доказателство, а именно пълномощно, което той в качеството си на едноличен търговец издава на съпругата си във връзка с действия, свързани с друга негова фирмена банкова сметка. От тази справка е видно, че има сметка в Първа инвестиционна банка, а в пълномощното е цитирана сметка в Пощенска банка, следователно лицето е разполагало с поне две фирмени сметки, както преди сключване на договора за кредит, така и след тази дата.

СЪДЪТ докладва, че е постъпило изисканото арбитражно дело при Стопанска асоциация – гр. Пловдив.

2

Адвокат Ч.: Да се приеме арбитражното дело и представеното доказателство. Във връзка с представеното доказателство ние не твърдим, че лицето не е имало банкови сметки. Представили сме доказателства, а именно извлечение от неговата банкова сметка, в която се вижда, че сумата по кредита е преведена по сметка на физическото лице.

Адвокат Кочева: Няма абсолютно никакво правно значение по коя банкова сметка е преведена главницата по сключения между страните договор за заем. Той може да бъде преведен по сметка, посочена от кредитополучателя, а тази сметка може изобщо да не е сметка, на която той е титуляр. Освен това допускам, че доколкото е видното от днес представената справка, лицето е имало запор на фирмената си банкова сметка, вероятно това е причината да поиска средствата да му бъдат отпуснати по друга сметка.

Адвокат Ч.: Не съм се запознала с арбитражното дело и с отговора на исковата молба.

СЪДЪТ дава възможност на адв. Ч., да се запознае с арбитражно дело №57/2023 по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – гр.

Пловдив.

След като адв. Ч. се запозна с арбитражното дело, заседанието продължи в 11,37 часа.

Адвокат Ч.: Видно от приложеното арбитражно дело, решението е връчено чрез разлепване от ЧСИ Стефан Петров. Видно от констативния протокол от 15.12.2023 год. на адреса няма пощенска кутия, отличителни знаци на фирмата и лице, което да получи документите, поради което на 22.11.2023 год. е залепено. Твърдя, че доверителят ми по никакъв начин не е получил и намерил уведомлението във връзка с арбитражното решение. В същото време той има актуален телефон и имейл и получава всички други съобщения. От получената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Стефан Петров е разбрал за решението по арбитражно дело. Датата на получаване на 3 поканата за доброволно изпълнение е 11.03.2024 год., поради което считам, че и това е датата на узнаване за арбитражното решение.

Адвокат Кочева: Считам, че връчването на арбитражното решение е редовно извършено, но обстоятелството, че е залепено уведомление, не опорочава връчването. Спазени са всички законови изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 50 ГПК. Обстоятелството, че насрещната страна се е укрила за получаване на този акт, не означава, че същата не е уведомена за него. От представените към отговора доказателства е видно, че същата е знаела за образуваното срещу нея арбитражно дело, което е в пълно противоречене с твърденията, изложени в исковата молба. В исковата молба се излага неколкократно, че ищецът изобщо не е знаел за арбитражното производство срещу него, че е научил едва при получаване на поканата за доброволно изпълнение във връзка с изпълнителния лист, издаден въз основа на арбитражното решение. Към отговора сме представили доказателства за връчването на исковата молба по образуваното арбитражно дело, от нея е видно, че тази искова молба е получена от Весела И.а, със задължение да предаде на съпруга си С. И. /едноличният търговец/, на който постоянният му адрес, както и седалището и управление напълно съвпадат. Поканата за доброволно изпълнение е получена от съпругата му Весела И.а, впоследствие призовката за насроченото по арбитражното дело съдебно заседание е връчена отново на Весела И.а.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение по доказателствата

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА към настоящото, арбитражно дело №57/2023 год. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – гр. Пловдив.

ПРИЕМА приставените и описани в исковата молба и в отговора на исковата молба писмени доказателствата, както и днес представената електронна справка за банкови и платежни сметки и банкови сейфове на физическото/юридическо лице, издадена на 08.09.2022 год. от БНБ.

4

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение счете делото за изяснено поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адвокат Ч.: Моля да прогласите нищожността и да отмените арбитражно решение от 10.11.2023 год. по арбитражно дело № 57/2023 година по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – гр. Пловдив. От събраните по делото писмени доказателство по безспорен начин се установи, че при сключването на договора ищецът не е действал в рамките на търговска или професионална дейност, съответно договорът е сключен изцяло за потребителски цели. Спрямо основанията за нищожност на договора твърдя, че заглавието на договора „бизнес кредит“, както и всяка договорка, че той е за бизнес цели е привидна, като по съществото си договорът представлява потребителски кредит по смисъла на Закона за потребителските кредити.

Договорът е сключен с едноличен търговец, единствено и само по настояване на заемодателя. Видно от вписването в ТР заемополучателят на кредите ЕТ „С. И.“, не е извършвал търговска дейност. Няма декларирани отчети, които би следвало да се обявят, като съответно и към момента дейността е спряна.

От отпускане на кредита и етапите, в които е отпуснат, са описани суми, които са за погасяване на данък върху недвижими имоти, такса битови отпадъци на Светла И.а, С. И. и Симеонка И.а. В етап втори отново прозира специфична цел на кредита, а именно погасяване на задължения на физическото лице С. И. по изпълнително дело и съответно вдигане на възбрана. Независимо от това, че едноличният търговец е физическо лице, търговското му предприятие се обособява и разграничава от личното му имущество. В случая усвояването на заема е станало по личната банкова сметка на С. Ц. И., именно поради причината, че заемът е за обезпечаване на лични нужди, като заемател, физическо лице, което има качеството на потребител по смисъла на Закона за потребителския кредит. Нищожни са и клаузите за неустойка и забава, поради противоречия с добрите нрави, респективно, поради прекомерност. По тези 5 съображения и подробно изложените в исковата молба, моля да прогласите за нищожно на основание чл.47, ал.7 ЗМТА, арбитражното решение по арбитражно дело №57/2023 година.

Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски. Представям списък на разноските.

Адвокат Кочева: Стичам, че в рамките на настоящото и на база събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установи, че предявените искове са недопустими, а по същество и неоснователни, както сме изложили в отговора на исковата молба, бих желала да подчертая и в рамките на настоящото заседание. Исковата молба е предявена след установения в закона тримесечен преклузивен срок. Доводите на насрещната страна, че връчването на арбитражното решение е осъществено посредством залепване не опорочава връчването. При условията на пълно и обратно доказване бяха оборени техните твърдения, че те не са знаели за арбитражното производство, и че не са имали възможността да участват в него. Видно от представените с отговора доказателства, както и от арбитражното дело, което е приложено към настоящото дело, исковата молба, както и призовката за съдебното заседание са редовно връчени на насрещната страна и същата е знаела за производството, респективно, можела е да реализира защитата си именно в арбитражното производство, но това не е сторено, напротив ищецът в настоящото и ответник в арбитражното дело е бездействал през цялото време. Поради тази причина считам, че предявеният иск е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане. В този смисъл е и определение № 50013/21.03.2023 год. на ВКС по т.д.№1952/2022 год., което разглежда хипотеза, сходна на настоящата. Недопустимостта на предявения иск произтича и от обстоятелството, че доколкото ищецът в настоящото производство е знаел за арбитражното и е можел в срока по чл.20, ал.1 ЗМТА да направи възражение, че арбитражният съд не е компетентен, по същите съображения, които се изтъкват. Той не е сторил това, поради което релевирането на подобни възражения в настоящото производство посредством предявения иск се явява преклудирано, което е допълнителен довод за недопустимостта на предявения иск. В този смисъл е и решение №11/12.07.2023 год. по т.д.№ 346/2023 год. по описа на ВКС. На следващо 6 място, искам да обърна внимание, че с исковата молба, освен иск за отмяна са предявени и искове за нищожност на договора за заем, както и на отделни клаузи, които вън от всякакво съмнение са недопустими защото от една страна, Върховният касационен съд не може като първа инстанция да разглежда тези искове на второ място, представляваното от мен дружество е осъдило насрещната страна със заповед за незабавно изпълнение за вземания по същия договор за кредит, която заповед сме представили с доказателства, че е влязла в сила поради липсата на възражение в срок по чл. 414 ГПК.

Съдебната практика е категорична и по този въпрос, че доколкото длъжникът е можел да направи възраженията си срещу заповедта, но не е сторил това в предоставения му срок, то всички възражения и искове, които почиват на факти, които са били налице към онзи момент не могат да бъдат релевирани впоследствие. В този смисъл, ако един договор е нищожен, той ще е нищожен и неговите клаузи към момента на неговото сключване, доколкото ищецът, тогава длъжник в заповедното производство, не е направил възражения в този смисъл, считам че всички тези претенции и възражения са по несъмнен начин преклудирани, в който смисъл е и друго решение №6/21.01.2016 год. по т.д.

№562/2015 год. по описа на Върховен касационен съд. По отношение на основателността категорично поддържаме възраженията, че предявените искове са неоснователни, както по съображенията изложени в отговора на исковата молба и на доказателствата представени с него, както и в рамките на днешното заседание, следва да се вземе предвид, че от доказателствата към отговора е видно кога е началната регистрация на едноличния търговец. От справката от Търговския регистър е видно, че през 2012 год., ищецът е пререгистрирал едноличния търговец в Търговския регистър; установи се, че лицето разполага и е разполагало с поне две фирмени сметки, една в Първа инвестиционна банка и една в Пощенска банка, за тази в Пощенска банка свидетелства косвено, но все пак нотариалното заверено пълномощно от него към съпругата му. Навсякъде е с инициалите си като едноличен търговец със ЕИК и т.н. Считам, че всички тези доказателства макар и косвени, оборват твърденията на насрещната страна, че не е осъществявал търговска дейност, не е имала такова намерение, че по процесния договор се е задължил не в качеството си на търговец, а в лично качество. Тези твърдения останаха напълно голословни и неподкрепени с доказателства, поради което считам, че не могат да оборят съглашението, постигнато между страните с договора за 7 кредит, че същият се отпуска за оборотни средства. Обстоятелството, че част от сумата по заема е наредена по искане на заемополучателя за покриване на лични задължения, не означава, че същият няма качеството на търговска сделка, докато преимуществено по голямата част от вземаната сума е отпусната за оборотни средства. Твърденията в днешното заседание, че дейността е спряна по никакъв начин също не са установени. В Търговския регистър няма обявени декларации за липса на дейност, да, няма финансови отчети, но всички знаем, че едноличните търговски не са длъжни да си ги обявяват, така че липсата на тази информация там не свидетелства за това дали има или няма търговска дейност. Относно това, че кредитът е отпуснат по лична банкова сметка, по рано взех становище, изложих доводи защо смятам, че ищецът е поискал да му бъде отпуснат там, именно заради запор, който е най-вероятно във връзка с негови задължения, именно в търговския оборот. Не е дотолкова относимо, но бих желала да обърна внимание на обстоятелството, доколкото в исковата молба има изложени такива твърдения, че Апелативен съд – София отхвърли жалбата на ЕТ „С. И.“ срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение, където доводите им бяха абсолютно същите, като в рамките на настоящото производство. Актът на Апелативен съд – София е в сила и не подлежи на обжалване. Поради изложеното, моля да постановите съдебен акт, с който да оставите предявените искове без разглеждане, като недопустими, а при условията на евентуалност да отхвърлите същите, като неоснователни. Няма да претендирам разноски, но правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на колегата. Считам, че същото е изключително завишено.Доводите ми за това са, че изложените факти и обстоятелства, документи и правни анализи в нейната искова молба са едно към едно с частната и жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист, което е по-рано, тоест тя не е положила никакви нови усилия. Делото няма фактическа и правна сложност и смятам, че всичко е ясно, но колегата дори не си е направил труда да отиде в адвокатска стая, да се запознае с делото и да се почуди защо няма отговор на исковата молба, който да и е връчен, така че този хонорар не смятам, че съответства на положените от нея усилия.