Решение № 53 от 15.01.2018, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……… град

Добрич, 15.01.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Добричкият районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА

ЛЕФТЕРОВА-САВОВА

СЕКРЕТАР: ХРИСТИНА

ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №1132/2017 г., по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на П.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник – адвокат И.И.Ж. ***, с която против А.Н.А., ЕГН ********** и Кристияна К.Б., ЕГН **********, двете с адрес: ***, е предявен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищеца, върху недвижим имот - апартамент, с идентификатор №*** по КК на гр. Д, с площ от 52.13 кв.м, находящ се в гр.Д., ул. „***” №***, вх.***, ет.***, ап.***, с принадлежащата изба №10, с площ 11.29 кв.м., ведно с 1.295% ид.части от общите части на сградата, в която се намира обектът с идентификатор №*** по КК на гр. Д. и 1.295% ид.части от правото на строеж върху имот с идентификатор №*** по КК на гр.

Добрич, придобито въз основа давностно владение.

Обстоятелства, от които произтичат предявените от ищеца права:

Ищецът е придобил процесния недвижим имот чрез договор за покупко-продажба, обективирана в н.а.№197, т.V, н.д.№1139/2002 г. на СлВп – Д., а по-късно продал имота на първата ответница. Бил сключен договор за покупко-продажба, тъй като ищецът се опасявал от възможността между него и негови близки роднини да възникне конфликт по повод процесния имот. Към момента на извършване на тази сделка, страните били в близки отношения и между тях имало взаимно доверие.

Твърди, че първата ответница е съзнавала симулативния характер на сделката, но поради близките отношения между двамата, не били оформени документи, удостоверяващи тази симулативност. В съответствие с действителното положение, въпреки извършената продажба, жилището било ползвано само от ищеца и само той имал ключ от същото. През 2003 г. предоставил ползването на жилището на дъщеря си. Между страните било уговорено ответницата да прехвърли обратно апартамента на ищеца, но това не се осъществило. От 2002 г. до датата на предявяване на исковата молба само ищецът е владял процесния недвижим имот. Само А. и децата му са ползвали апартамента. Ищецът е поддържал имота, той е направил подобрения в него, заплащал е дължимите разноски и данъци. Първата ответница никога не е имала ключ от процесния имот. Въпреки установеното между ищеца и първата ответница, че последната няма права върху имота, през 2016 г. тя го дарила на дъщеря си, чрез сделка, обективирана в н.а. №192, т.ХХII, д.№ 4257/2016 на СлВп Д. Ищецът намира, че с извършената сделка е оспорено правото му на собственост върху процесния недвижим имот.

В срока по чл.131 ГПК ответниците оспорват допустимостта и основателността на иска. Твърдят, че са придобили валидно правото на собственост върху имота по силата на сключените договори за покупко-продажба и дарение. Заявяват, че дължимата сума по договора за покупко-продажба е изплатена от купувача на продава изцяло в брой. В нито един момент първата ответница не е имала съзнанието, че се извършва симулативна сделка. Това е съществувало само и единствено в съзнанието на ищеца, който е получил сумата изцяло в брой, но е възнамерявал да поиска отново правото си на собственост върху апартамента.

Договорка между страните в тази насока не е имало. Ако такава уговорка е съществувала, то страните щяха да оформят contre letter, с което да удостоверят този факт. След придобиването на правото на собственост от първата ответница и предаването на владението по волеизявление на ищеца в деня на сделката на купувача, то същият няма как да е владял имота, за да има правото да владее имота и по своя преценка да предостави право на ползване на дъщеря си.

Предоставянето на правото на ползване на дъщеря му е станало след разрешение от първата ответница, която е била помолена от ищеца тя да разреши на дъщеря му да живее в апартамента, без да заплаща наем. Първата ответница се е съгласила и тя е предоставила правото на ползване, а не ищецът. Владение върху имота не е осъществявано от ищеца в периода от 25.10.2002 г. до 2007 г. включително, тьй като тогава жилището е ползвано от неговата дъщеря, но не и от него. Владение върху жилището от него не е имало. Не е осъществено владение от ищеца и в периода 2007 г. до датата на подаването на исковата молба - 03.04.2017г., тъй като в този период, а и към настоящия момент ищецът пребивалал в К. Не е възможно упражняването на владение върху имота, тъй като същият не се е намирал в страната 10 години. Няма доказателства за владение върху имота от ищеца.

Позоваването само и единствено на ползване от дъщеря му не променя правото на собственост върху апартамента. По волята и съгласието единствено от втората ответници същата е още там.

В съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба, а ответниците – подадения отговор. При изясняване фактическата страна на спора, ищецът, чрез процесуалния си представител заявява, че е собственик на имота въз основа изтекла в негова полза придобивна давност. Сочи, че със заявяване в исковата молба на симулативност на разпоредителната сделка, по силата, на която първата ответница е придобила процесния имот се цели доказване своенето на апартамента от ищеца, като не се отправя искане към съда да прогласи нищожността на същата.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

На 01.04.2002 г., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №127, том II, рег.

№1663, д.№151/2002 г. на нотариус В. Т.– рег. №158 на НК, вписан в СлВп – Д. с вх. рег. №2469 от 01.04.2002 г., акт №197, том V, д.

№1139/2002 г., ищецът придобива правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент №10, находящ се в гр. Д., ул. „***” №***, вх.***, ет.***, ап.****, състоящ се от една стая, столова, кухненска ниша, сервизни помещения, тереса, със застроена площ от 52.13 кв.м, избено помещение №10, с площ 11.19 кв.м, ведно с 1,295% ид.части от общите части и от правото на строеж върху мястото /описанието е по документа за собственост/.

На 25.10.2002 г., с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот №37, том IX, рег. №13196, д.№ 1544/2002 г. на нотариус Ю. Д. – рег. №160 на НК, вписан в СлВп – Д. с вх. рег. №8608 от 25.10.2002 г., акт №59, том XVIII, д. №3919/2002 г., ищецът продава на първата ответница – А.Н.А. гореописания недвижим имот.

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №77, том VIII, рег. №6700, д.№ 941/2016 г. на нотариус Р. Г. – рег. №330 на НК, вписан в СлВп – Д. с вх. рег. №10045 от 28.10.2016 г., акт №192, том XXII, д. №4257/2016 г., първата ответница – А.Н.А. дарява на дъщеря си К. К.Б. /втори ответник по иска/, процесния имот.

Видно от приложени адресни карти за настоящ адрес, изготвени на 08.11.2006 г., синът и дъщерята на ищеца – Д. П. А. и Б. П. А. се регистрират на адрес: гр. Д., ул. „***“, бл.***, вх. ***, ет.***, ап.***. Видно от същите карти, Д. А. и Б. А. са посочили като постоянен адрес, адресът на процесния имот.

Ищецът представя писмени доказателства – фискални бонове, издадени в периода от 2006 г. до 2017 г., от които се установява, че той е извършвал плащания за доставена електрическа енергия и вода в апартамента, като най-ранната дата на плащане към дружеството – доставчик на електроенергия е 05.12.2006 г., а към водоснабдителното дружество – 10.07.2006 г.

Видно от фискален бон към фактура № ********** от 20.02.2017 г., издадена от „Енерго Про Продажби“ АД, получател по фактурата е П.Б.А..

Представено е писмо изх.№ГМ-268 от 04.01.2008 г., съдържащо отговор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Д., с което управителят на дружеството уведомява ищеца, че е извършена проверка и корекция на показанията на водомер в процесния имот.

Представено е предписание №051244/29.11.2013 г. на

„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Д., с което на ищеца се предписва да отстрани допуснато нарушение на изискванията на чл.33, ал.1 от Наредба №4 на МРРБ.

По искане на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите – В. М. Г. /без родство със страните/, Х. Т. Т.

/без родство със страните/ и С. Б.А. /брат на ищеца/.

Свидетелите Г. и Т. живеят в съседни на процесния недвижим имот, апартаменти. От показанията на св. Г. се установява, че ищецът и децата му – „Б. и Д.“ живеят в имота от около 2001 г., като само тримата обитават жилището. В нито един момент ползването на имота от ищеца и/или неговите деца не е било прекъсвано. Първоначално в имота живели ищецът, синът и дъщеря му, а когато последната се омъжила, в апартамента заживели тя и семейството ѝ, където се намирали до датата на даване на показания от свидетеля. Независмо, че вече не живеел в имота, ищецът често го посещавал.

Чрез разпита на свидетеля Т. се установява, че ищецът и децата му се нанесли в процесния апартамент в началото на века – около 2001 г. А. направил основен ремонт на жилището. В имота са живели само ищецът и децата му, като в последващ момент в него заживяла дъщерята на ищеца със своето семейство, като към датата на даване на показанията, апартаментът продължава да се обитава от дъщерята на ищеца и нейното семейство.

Свидетелите Г. и Т. сочат, че не им е известно А. да е продал имота на трето лице, както и дали трето лице има претенции по отношение правото на собственост върху апартамента.

От показанията на свидетеля С. А. – брат на ищеца, се установява, че след като през 2000 г. П.А. се развел, той изтеглил банков кредит и закупил недвижим имот в близост до пазара и училище „***“ /находящо се в гр. Д., ул. „***“/. В апартамента живели П.А. и племениците на свидетеля – Б. и Д. След развода, ищецът имал връзка с жена на име А. /първата ответница/, като тази връзка била прекратена към 2003-2004 г. През 2008 г. ищецът и синът му заминали да работят в К., като всяка година се връщали в Б. – първоначално за около месец, а последните 3-4 години – всяка година, за по 6 месеца. В имота на ул. „***“ първоначално живели П., Б. и Д., а след като племеницата му се омъжила, апартаментът бил обитаван от нея и семейството ѝ. Свидетелят никога не е виждал първата ответница или друга жена в апартамента. Сочи, че в проведен разговор с брат си, последният му е споделил, че е притеснен от това, че апартаментът бил прехвърлен от първата, на втората ответница.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. и Т. като обективни, логични, последователни, основани на лични възприятия, като намира че същите изцяло кореспондират на останалия доказателствен материал по делото. Показанията на свидетеля С. А. – брат на ищеца, ценени от съда при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК, с оглед възможната му заинтересованост, са обективни и основани на лични възприятия, поради което съдът кредитира същите.

По искане на ищеца, в с.з. на ответника А.А. са поставени въпроси по реда на чл.176 ГПК. Видно от отговорите на същите, към датата на придобиване на апартамента, А. е знаела, че в имота живеят ищецът и неговите деца. Ответницата сочи, че никога не е искала да ползва процесния имот.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изоди.

Исковата претенция черпи правно основание от разпоредбите на чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗС.

Неоснователно се явява възражението на първата ответница – А.А., че предявеният против нея иск е недопустим, тъй като към датата на предявяването му, тя не е собственик на процесния имот, респективно - не е надлежен ответник по иска. При преценка допустимостта на един иск, следва да се отговори на въпроса дали е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска против конкретния ответник. Наличието на правен интерес се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска, като съдът следва да преценява допустимостта на претенцията, само със заявените от ищеца рамки на правния спор, както и търсената от него защита. В процесния случай, правният интерес при предявения установителен иск за собственост се основава на твърдението за наличие право на собственост на ищеца върху недвижим имот, което право е оспорено от ответниците. Искът е предявен против А., доколкото същата разполага с титул за собственост, който от формална страна я легитимира като носител на противопоставими на ищеца права, като с извършването на последващата разпоредителна сделка - дарение в полза на втората ответница, тя е оспорила правото на собственост на ищеца и го е застрашила.