Решение № 433 от 29.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Пловдив, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20245001000413 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №250 от 30.05.2024 г.,постановено по т.д.№632/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIX-ти състав,е осъдено “Д.З.”АД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. ****, район О., бул. „К.А.“ №**, да плати на И. К. Х. ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.н.“ №**, ет.*, ап.*, съдебен адрес гр. П., ул. „*-ти я.“ №**, офис *, чрез адв. Т. Й., сумата от 73 923,17лв. /седемдесет и три хиляди деветстотин двадесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение в размер на 40 % от застрахователната сума от седмократния размер на годишна брутна работна заплата по застраховка „Трудова злополука“, след приспадане на изплатеното обезщетение за временна неработоспособност, по полица №*************** от 25.07.2021г., сключена между ответника „Д.З.“ АД и работодателя на ищеца „Е.“ ЕООД ЕИК *********, поради настъпил покрит застрахователен риск - трудова злополука на 18.10.2021г., установена с Разпореждане № 5104 - 20 - 69 от 05.11.2021г. на на Н.**, ТП - С., ведно със законна лихва върху главницата от датата на отказа на застрахователя да изплати обезщетението 20.03.2023г. до изплащането му.Със същото решение е осъдено „Д.З.“ АД с ЕИК ********** да плати на адвокат Т. Н. Й. ЕГН ********** със служебен адрес гр. П., ул. „*-ти я.“ №**, офис *, сумата от 6 1

541.83 лв. /шест хиляди петстотин четиридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по делото,а на Окръжен съд-Пловдив е осъдено да заплати държавна такса за уважения размер на иска от 2 956.93лв. и възстановяване на разходите за депозит за вещо лице от 338.14лв., общо 3 295.07лв. /три хиляди двеста деветдесет и пет лева и седем стотинки/.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство-“Д.З.”АД с ЕИК **********,с която решението се обжалва изцяло в осъдителната му част и се поддържа становището,че то е неправилно и незаконосъобразно,постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят поддържа аргумента,че правните изводи,които съдът е направил,за да постанови решението,не отразяват договореното между страните в договор за групова застраховка задължителна трудова злополука,полица

№***************.Твърди,че не е тълкувана правилно волята на страните при подписването на полицата.Твърди още,че решението не е съобразено с изискванията на Наредба за медицинската експертиза,в която задължителен елемент от ЕР на ТЕЛК е посочването от коя дата лицето се счита инвалидизирано за трайно намалена работоспособност /ТНР/ с определения му в ТЕЛК-решението процент,с оглед ползване на последиците от това инвалидизиране спрямо компетентните органи и трети лица.Според жалбоподателя,съдът не е зачел силата на този медицински документ,което е довело до незаконосъобразен извод досежно началния момент на проявление на риска ТНР.

На следващо място,жалбоподателят счита,че събитието,за което е определена ТНР от 40 % в ЕР на ТЕЛК не е трудова злополука /счупване на петните кости/,а е заболяване,което се свързва с усложнения от механичен произход при други костни устройства,имплатни и транспланти,оксиомелит на дясна ръка.Тази диагноза,според него,е по-късно проявление на усложнение,което не представлява трудова злополука съгласно Общите условия,а и във времеви порядък е настъпило извън срока на полицата.Твърди,че заболяването,за което е определен процент ТНР е нов юридически факт,който е извън срока на застрахователно покритие и не следва да се разглежда като етап от процес,защото усложнението/ексцесът не е покрит риск по полицата.Твърди още,че трудовата злополука е настъпила на 18.10.2021 г.,а ЕР на ТЕЛК е определило датата 23.11.2022 г. за начална за ТНР на крайниците 2х10%,като е изминала повече от една година период от злополуката,което поставя датата 23.11.2023 г. Извън застрахователното покритие.В жалбата се поддържа и оплакването за неправилен извод на съда досежно приложимостта на т.100 от ОУ в нейната конкретика в различните договори.Заявява,че не е налице подновяване на договора без прекъсване,наймалкото поради това,че има промени във втория договор,което изключва простото подновяване на един договор без прекъсване,защото е намалено възнаграждението на застрахования в последващия договор,което определя 2 застрахователната сума,но и поради това,че са изменени Общите условия по договора за застраховка.Поддържа,че за да е приложима хипотезата на изречение последно по т.100 от ОУ,то следва да има задължителна уговорка за тази валидност и приложимост в полицата.Твърди,че страните наистина не спорят досежно сключването между „Д.З.“ АД и „Е.“ ЕООД на следваща полица със срок на застрахователно покритие от 25.07.2022 г.-24.07.2023 г.,но счита за неправилни изводите на съда досежно приложимостта на клаузата по чл.100 от ОУ,изречение последно.Излага и аргументи,че съдът неправилно включва към рисковете ВНР,ТНР и смърт от трудова злополука и риска от ексцес.

В обобщение,въз основа на всички поддържани в жалбата аргументи и поискано да се отмени атакуваното решение на ОС-Пловдив и вместо него да се постанови друго такова,с което исковете срещу застрахователя да бъдат отхвърлени изцяло,ведно с всички законови последици.Поискано е още да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя разноски за въззивното производство,както и юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок от въззиваемия И. К. Х.,чрез пълномощника му адв. Т.

Й.,е подаден писмен отговор на въззивната жалба,в който е изложено становището,че същата жалба е неоснователна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е правилно,обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в отговора.В същия е поискано в полза на процесуалния представител на въззиваемия /ищец в първоинстанционното производство/ да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗА за осъществено от него безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са заявени от страните пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна в първоинстанционното производство /ответника в същото производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Освен това самото обжалвано решение е акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен 3 съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самият иск счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№632/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО, XIX-ти състав,е предявен от И. К. Х. с ЕГН ********** осъдителен иск против “Д.З.”АД-гр.С. с ЕИК ********** за заплащане на сумата от 76 517,28 лв.,представляваща застрахователно обезщетение в размер на 40 % от застрахователната сума от седмократния размер годишна брутна работна заплата по застраховка „Трудова злополука“ по полица №*************** от 25.07.2021г., сключена между ответника „Д.З.“ АД и работодателя на ищеца „Е.“ ЕООД ЕИК *********, поради настъпил покрит застрахователен риск трудова злополука на 18.10.2021г., установена с Разпореждане № 5104 - 20 69 от 05.11.2021г. на Н.**, ТП - С., ведно със законна лихва върху главницата от датата на отказа на застрахователя да изплати обезщетението 20.03.2023г. до изплащането му.

По повод на предявения иск ищецът е изложил твърдения,че е работил по трудов договор от 16.09.2013г. в „Е.“ ООД ЕИК ********* на длъжност „*************“ и на 18.10.2021г., около 15.30 часа, при възложена работа на бетонна площадка за складиране на материали за ВЛ 110кВ, е участвал в претоварване на демонтиран желязорешетъчен стълб за 110 кВ от ремарке върху каросерия на товарен автомобил, което било част от служебните му задължения. След превързване с метални сапани, носещата греда на стълба, с тегло над 250 кг, се приплъзнала, с което застрашила ищеца от премазване и той, за да се предпази,скочил от ремаркето от височина над 1,5 метра на бетонната площадка,при което счупил костите и на двете си пети на краката.Твърди,че претърпяната от него злополука,след извършено разследване,е приета за трудова злополука по чл.55уал.1 от КСО с Разпореждане № 5104 - 20 - 69 от 05.11.2021г. на Н.**, ТП - С..Ищецът твърди още,че след проведени множество медицински манипулации,операции и лечение,продължило за дълъг период от време,компетентен медицински орган е констатирал,че е с 40 % трайно намалена работоспособност,като този факт е бил установен с експертно решение №*****/09.01.2023 г. На ТЕЛК,УМБАЛ 4

“П.”АД-гр.П..Твърди,че работодателят му има сключена с ответника задължителна застраховка на работниците и служителите си за риск „Трудова злополука“ с полица №*************** от 25.07.2021г., по която ищецът фигурира в списъка на застраховани лица под № 14 с месечно брутно трудово възнаграждение от 2 277.30лв. Според застрахователния договор при трайна загуба на работоспособност от трудова злополука на застрахованото лице се изплаща процент, равен на намалената трудоспособност, от седмократния размер на годишната брутна работна заплата към момента на сключване на застраховката. По тази формула ищецът счита,че му се дължат 76 517.28лв. обезщетение, изчислено както следва:

/2277,30*12*7*40%=76517,28/.Заявява,че застраховката е сключена за периода,считано от 00:00 часа на 25.07.2021 г. до 23:59 часа на 24.07.2022 г.,т.е. към момента на настъпване на процесната трудова злополука-18.10.2021 г.,тя е действала.

Ищецът сочи в исковата молба,че е предявил пред ответника искане за изплащане на застрахователното обезщетение, по което е образувана ликвидационна преписка № 211082741 от 07.03.2023г. Със становище от 20.03.2023г. ответникът отказал изплащане на обезщетение с аргумент, че началната дата на трайно намалената работоспособност е 23.11.2022г. и тази дата е от период, надвишаващ едногодишен период от настъпване на злополуката.

Ищецът се позовава на т.100 от Общите условия към застраховката, според които при подновен застрахователен договор, без прекъсване на застрахователното покритие на застрахования, се допуска началото на трайната загуба на работоспособността да е в рамките на периода на покритието по подновения договор. Позовава се на полица №***************** от 20.07.2022г., с която за срок от 12 месеца, считано от 25.07.2022г. до 24.07.2023г., е сключен нов договор между ответника и работодателя му за покрит риск „трудова злополука“, по който договор ищецът фигурира под №** в приложения списък.На база това счита,че е налице покрит риск съгласно условията на описания по-горе застрахователен договор и застрахователят следва да пристъпи към извършване на застрахователно плащане,като отправя искането за такова плащане до съда поради невъзможност да уреди доброволно с ответника така възникналите между тях отношения.