Решение № 49 от 19.02.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Търговско дело 320/2022
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 17.05.2024
- Състав
- Симеон Симеонов Михов
Цитирани разпоредби
- чл.104 т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Бургас, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Симеон С. Михов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Търговско дело № 20222100900320 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Възраждане“, пл.“Света Неделя“ № 7, представлявано от Цветанка Георгиева Минчева и Андреа Тониети чрез Мариела Стоянова, съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 22, ет.
2 против „Дис Интернешънъл Транспорт“ ООД, ЕИК 202717744, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 59А, представлявано от управителя Д. Д. Д.; Д. Д. Д., ЕГН ********** от гр.
Б., ул. „В. П.“ № *, ет. *, ап. *; „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД, ЕИК 202696430, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Константин Величков“ № 59 А, представлявано от управителя Д. Д. Д., с която са предявени искове по чл. 422 ГПК за признаване на установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца следните суми: 83 500лв. – главница по договор за банков кредит и анексите към него с изцяло изискуем размер от 18.07.2021г., поради настъпил падеж на 17.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.01.2022г. - подаване на заявлението, до окончателното изплащане на вземането. Претендира се присъждане на съдебно - деловодните разноски, направени в заповедното производство 1
(заплатена държавна такса от 1670 лв.). С влязло в сила определение № 217/ 08.03.2023г. производството е прекратено спрямо ответника Д. Д..
Според изложеното в исковата молба, по повод заявление от банката е било образувано ч.гр.д. № 187/2022г. по описа на РС – Бургас, в което била издадена Заповед за незабавно изпълнение № 179/ 20.01.2022г. и изпълнителен лист срещу трима от общо четирима длъжници на ищеца.
Задължението на същите произтичало от Договор за банков револвиращ кредит № 0206/424/18122015/ 18.12.2015г. и сключените към него Анекси № 1/ 16.12.2016г.; № 2/ 13.11.2017г.; № 3/ 27.11.2018г.; № 4/ 11.11.2019г.; № 5/ 16.12.2019г.; № 6/ 17.01.2020г.; № 7/ 11.05.2020г. Единият от съдлъжниците по договора - С. Т. Д. с ЕГН **********, не подал възражение против издадената Заповед за незабавно изпълнение и спрямо него Заповедта влязла в сила. Същата била издадена срещу тримата първоначални ответника по делото плюс С. Д. за следните суми: 83 500 лв. – главница по договор за банков кредит и анексите към него с изцяло изискуем размер от 18.07.2021г., поради настъпил падеж на 17.07.2021г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 12.01.2022г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане; както и 1670лв. – разноски направени в заповедното производство.
Вземането произтичало от посоченото в заповедта за изпълнение основание - Договор за банков револвиращ кредит № 0206/424/18122015/ 18.12.2015г. и сключените към него Анекси: Анекс с № 1/ 16.12.2016 г., Анекс с № 2/ 13.11.2017 г., Анекс с № 3/ 27.11.2018 г., Анекс с № 4/ 11.11.2019 г., Анекс с № 5/ 16.12.2019 г., Анекс с № 6 / 17.01.2020г., Анекс с № 7/ 11.05.2020 г. към него. По делото бил представен редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК — било удостоверено в извлечение от счетоводни книги на банката от 12.01.2022г. по договора за кредит и анексите към него (като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане на кредитора против длъжниците) контракт с реф.№ 9551LREV192240263 (извлечение от сметка към 12.01.2022г.). Документът удостоверявал задълженията на длъжниците към дата 12.01.2022г. Описаните в заявлението задължения били изцяло изискуеми, считано от 18.07.2021г., поради настъпил падеж на главницата по кредита 17.07.2021г. вкл.
Било образувано изп. дело № 20228030400403 от ЧСИ Таня 2
Маджарова, като след връчване на поканата за доброволно изпълнение, възражение че не дължат суми по заповедта направили ответниците „Дис Интернешънъл Транспорт“ ООД; Д. Д. Д. и „Спийд Интернешънъл Транспорт“ ЕООД.
Съгласно сключения между страните Договор за банков револвиращ кредит № 0206/424/18122015/ 18.12.2015г. и Анексите сключени към него,
„УниКредит Булбанк“ АД предоставило кредит на „Дис
Интернешънъл Транспорт “ ООД, с ЕИК 202717744 в качеството му на кредитополучател, при солидарни длъжници - Д. Д. Д. с ЕГН **********; С.
Т. Д. с ЕГН ********** и „Спийд Интернешънъл Транспорт “ ЕООД с ЕИК 202696430 в разрешен размер до 25 000,00 лева, съгласно т.2 от договора, който размер е увеличен до 100 000,00 лева като общ размер, съгласно договореното между страните в §.1, раздел първи, т.2 от Анекс № 1 /16.12.2016г. към договора и при допустимите условия на §.6, т.З и сл. от анекс № 1/ 16.12.2016г. към договора, изцяло усвоен до разрешения съгл.т.6 от договора и анексите и посочен по - горе общ размер, по разплащателна сметка съгласно договореното в договора за кредит и с краен срок за погасяване на главницата съгласно чл.7, т.7.1 от договора, на падежа - на 18.12.2018г. вкл., а съгласно договореното посочено по- горе в §.1, т.2 и т.6 и §.6, т.З от анекс № 6/ 17.01.2020г., като окончателно крайния срок за погасяване на главницата договорен между страните бил удължен съгласно договореното в §1, чл. 7, т. 7.1, 7.1.1 от последния Анекс № 7/ 11.05.2020г. към него – на 17.07.2021г. вкл., т. е. кредитът бил изцяло изискуем считано от 18.07.2021г. Кредитът бил изцяло усвоен в срока по договора – а именно до 17.12.2018г. Падежът на лихвите по редовен дълг – на 20-то число на месеца.
Със сключените няколко анекса страните предоговаряли условията по кредита. С последния Анекс № 7/ 11.05.2020г. бил договорен краен срок за усвояване на кредита – 16.07.2021г. А погасяването на главницата била в срок до 17.07.2021г.
Поради това, че е изтекъл крайният срок на погасяване на кредита и поради неизпълнение в договорените срокове на дължимите четири броя вноски за главница и на четири броя договорени лихви, банката счела кредита за изцяло изискуем. Посочва се, че лихвите не се претендирали както със заявлението, така и с настоящата искова молба.
3
Ответните дружества не подадоха отговори на исковата молба, не се възползваха и от възможността да депозират отговори на допълнителната искова молба.
В съдебно заседание ищцовата страна чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-икономическа експертиза.
В съдебно заседание ответните дружества не изпратиха процесуален представител, не изложиха становище по основателност на предявените искове, не представиха доказателства.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 187/2022 г. по описа на РСБургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 179/ 20.01.2022г. (л.67-68 по частното гражданско дело), съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 1670 лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок са подадени възражения от ответните дружества (л.69; 70). Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възраженията. Внесена е дължимата държавна такса.
Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК.
По делото не се спори, че на 18.12.2015г. „Уникредит Булбанк“ АД и „Дис интернешънъл транспорт“ ООД с ЕИК 202717744 са сключили Договор за банков револвиращ кредит № 0206/424/ 18122015/ 18.12.2015г.
(л.17-20), като банката е предоставила на дружеството банков кредит в размер на 25 000 лв.евро, като размерът е бил увеличен до 100 000 лв. с анекс № 1 от 4
16.12.2016г. (л.26-27 по делото). Сумата е била усвоена на етапи: 25 000 лв. на 18.12.2015г.; 40 000 лв. на 29.12.2016г. и 35 000 лв. изцяло към 13.01.2017 г.
Срокът на издължаване е бил променен до 17.07.2021 г. Приложени са и анекси 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 (л.26-50). Солидарни длъжници са Д. Д., С. Д. и „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД с ЕИК 202696430. Поради неплащане на дължимите вноски от кредитополучателя, след изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, банката е подала заявление до РСБургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, като е било образувано ч.гр.д.№ 187/2022г. по описа на РС-Бургас. Издаден е бил изпълнителен лист против длъжника „Дис интернешънъл транспорт“ ООД и солидарните длъжници Д. Д., С. Д. и „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД за сумата от 83 500 лв. дължима главница съгласно изготвена справка от счетоводните книги на банката, ведно със законната лихва начиная от подаване на заявлението – 12.01.2022г. до окончателното изплащане на сумата и 1670 лв. разноски (л.67-68).
Според заключението на вещото лице П. Б. (л.166-170), размерът на усвоената сума по кредита е 100 000 лв. Размерът на дължимите суми по непогасената част от кредита е главница от 83 500 лв., възнаградителна лихва от 1358,34 лв., наказателна лихва върху просрочената главница от 3096,46 лв. и лихва за просрочие на главница в размер на 2869,49 лв. съобразно изготвена таблица с посочени периоди.
Представените доказателства водят до извода за основателност на приетите за допустими искове по чл.422, вр.чл.415 от ГПК. Длъжникът „Дис интернешънъл транспорт“ ООД е усвоил одобрения кредит в размер на общо 100 000 лв. напълно към 13.01.2017 г., установено в заключението на вещото лице П.Б. (л.166, л.2). Съобразно сключения договор за банков кредит, „Дис интернешънъл транспорт“ ООД и солидарните длъжници Д. Д., С. Д. и „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД са се задължили да върнат кредита до 17.07.2021г. според сключения анекс № 7. Със сключването още на договора за кредит, длъжници са и Д. Д., С. Д. и „Спийд интернешънъл транспорт“ ЕООД, при условията на солидарност с кредитополучателя.
Съобразно чл.101 от ЗЗД и клаузите на договора, солидарните длъжници отговарят за цялото задължение на главния длъжник, в т.ч.за лихви и 5 разноски. От м.юли 2021г. е налице забава в плащанията на цялото задължение. Затова и на основание §.1, чл.7 т.7.1 от подписания анекс № 3/ 11.05.2020г., считано от 18.07.2021г. са дължими на банката всички суми.
Плащания след тази дата няма доказателства да са били извършени. Според представените доказателства, към 12.01.2022 г. (уточнение от вещото лице в съдебно заседание) длъжниците дължат главница от 83 500 лв., възнаградителна лихва от общо 5729,23 лв. за периода от 12.01.2022 до 15.09.2022г. начислена от банката.
Ответникът не е било необходимо да бъде поканен да заплати дължимите суми, доколкото правилото е „срокът кани длъжника“. Не е необходимо и уведомяване, че при неизпълнение ще се пристъпи към принудително събиране на вземанията. Съдът приема, че кредиторът изобщо не е бил длъжен да изпълнява изискването за уведомяване на длъжника, застъпено изрично и в т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГК, преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, доколкото казусът не е за кредит, обявен за предсрочно изискуем.
С оглед приетото за установено по отношение на дължимата главница, на основание чл.86 от ЗЗД основателна е и претенцията за заплащане на лихви за забава, считано от датата на подаване на заявлението пред РС-Бургас.
Позовавайки се на приложените по делото доказателства и на заключението на вещото лице П.Б., съдът приема, че дължимите по договора за банков кредит суми са следните: главница в размер на 83 500 лв. и лихва за забава към главницата, считано от завеждане на заявлението пред РС-Бургас – 12.01.2022г., до окончателното изплащане на сумата.