Решение № 1335 от 27.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1335 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Люб. Амбарева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря ДимиТ.ка Б. Д.-Г.а като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100508172 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба,вх.№68148/26.02.2025год. от Б. К. Т.,Е. А. Т. ,Т. Г.

Й.,Е. Б. М.,Б. Е. Ш.,Н. А. К.,И. Н. Н.,Б. И. И. и В. И. И. ,чрез адв.А. Д. срещу Решение от 07.02.2025год. постановено по гр.дело № 38831/2023год. по описа на СРС,70 състав ,в частта в която са определени квотите за всеки един от съделителите по делото ,с които всеки от тях участва в съсобствеността на допуснатите до делба имоти.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.Излага се че съда неправилно и в противоречие с материалния закон е приел ,че преживялата съпруга В. не е низходяща на починал съпруг и така не може да получи каквато и да е част от новооткритото наследство.Неправилно било прието и че възстановените земеделски земи не са били предмет на завещателното разпореждане на В. Т. ,защото към момента на съставянето му те все още не били възстановени.Сочи се че делбените имоти са „новооткрито наследство“ ,като се позовават на ТР №1/1998год. по гр.д.11/97год. на ОСГК на ВКС като кръгът на законните наследници на възстановената собственост се определя към момента на смъртта на наследодателя – съсобственик ,поради което кръгът на призованите към наследяване лица и техните квоти следва да се определи съобразно сега действащия ЗН. Молят съда да постанови решение ,с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново ,с което да допусне делбата на недвижимите имоти при 1 следните квоти : За Б. К. Т. ¼ ид.част от имотите описани под №1,2 и 10, а от имотите под №3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 - Б. К. Т. притежава 1/8 идеална част от наследство ,а другата 1/8 идеална част с придобил в условията на съпружеска имуществена общност с Е. А. Т. ; Т. Г. Й. 1/16 ид.част ;Е. Б. М. 1/16 ид.част; Б. Е. Ш. 1/16 ид.част ;Н. А. К. 1 /18 ид.част ; И. Н. Н. 1/9 ид.част ; Б. И. И. 1/24 ид.част ; В. И. И. 1/24 ид.част ; Г. Л. И. 1/12 ид.част ; И. Г. И. 1/12 ид.част ;Т. Г. И. 1/12 ид.част ; В. А. Й. 1 /32 ид.част ; М. Р. Р. Й. 1/32 ид.част. Претендират се и деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите Г. Л. И. ,И. Г. И. ,Т. Г. И..В о.с.з. същите се представляват от адв.Д. ,предоставя на съда да постанови решение.

Въззиваемите В. А. Й. и М. Р. Й. също не са представили писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК.В о.с.з. се явяват лично като предоставят на съда постановяването на решение .

Софийски градски съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С ъ гл а с н о чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба , с която е сезиран, т. е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба. В необжалваната част решението влиза в сила – чл. 296, т. 2 ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба срещу определените от първоинстанционния съд квоти в съсобствеността, с оглед въпросите, които решава съдът в първата фаза на делбата (кои имоти, между кои лица и при какви квоти да се делят).

Във въззивната жалба на ищците е изразено недоволство само относно определените от съда квоти в съсобствеността и е поискана промяна на решението в тази му част. Следователно по другите въпроси, които се разрешават в първата фаза на делбата, а именно между кои лица и кои имот да се делят, решението на първата инстанция относно недвижимите имоти следва да се счита влязло в сила като необжалвано.

Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС във фазата по допускане на делбата.

В исковата молба ищците твърдят ,че заедно с ответниците са съсобственици по наследство на И. Т. С. ,роден на 15.12.1881год. ,починал на 06.10.1969год.

С

Решение №P45ГБ от 09.07.1998 г., издадено от Поземлена комисия Община 2

„Овча купел“ ЕКНМ 54571, област град София, влязло в сила на 30.07.1998год. ; Решение №ГБ2 от 01.09.1998 год. на ПК „Овча купел“, ЕКНМ 54571, Област град София, влязло в сила на 15.09.1998 год.; Решение София, №ГБ1 от 01.09.1998 год. на ПК „Овча купел“, ЕКНМ 54571, влязло в сила на 19.11.1998 год., е възстановено правото на собственост на наследниците на И. Т. С. ,в съществуващи стари реални граници на имоти.

Изложено е че съгласно саморъчно завещание от 05.05.1998год. В. Й. Т. е завещала на дъщеря си М.Б.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество ,с което са уголемени дяловете н наследството на Н. П.Н. ,Н. А. К. и И. Н. Н. – А. ,за сметка на дела на И. Б. И. и неговите наследници.

С нотариален акт №145, том VI, рег. №32995, дело №1074/2011 год. И. К. Т. е продал на Б. К. Т. притежаваната от него 1/8 идеална част от част от наследствените имоти ,които Б. К. Т. е придобил в режим на СИО със съпругата си Е. А. Т..

Молят съда да допусне съдебна делба на посочените недвижими имоти между съделителите , при следните квоти : За Б. К. Т. ¼ ид.ч. от имотите описани под № 1,2 и 10, а от имотите под № 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 Б. К. Т. притежава 1/8 идеална част по наследство и другата 1/8 идеална част е придобил в условията на съпружеска имуществена общност с Е.

А. Т. Т. Г. Й. 1/16 ид.част Е. Б. М. 1/16 ид.част Б. Е. Ш. 1/16 ид.част Н. П.Н. 1/18 ид.част Н. А.

К. 1/18 ид.част, И. Н. Н. 1/18 ид.част Б. И. И. 1/24 ид.част, В. И. И. 1/24 ид.част Г. Л. И. 1/12 ид.част И. Г. И. 1/12 ид.част, Т. Г. И. 1/12 ид.част В. А. Й. 1/32 ид.част М. Р. Й. 1/32 ид.част.

Ответниците Г. Л. И., И. Г. И., Т. Г. И., В. А. Й. и М. Р. Й. не са оспорили наличието на съсобственост между страните ,направено е възражение срещу посочените от ищците квоти в съсобствеността ,както и по отношение на саморъчното завещание на В. Й. Т. ,като е отречено изобщо качеството й на наследник на съпруга й Б. И. Т. по отношение на реституираните недвижими имоти,предмет на делбата.

По реда на чл.342 от ГПК по искане на ответниците са включени като предмет на делбата и още два съсобствени между страните недвижими имоти ,възстановени на наследниците на общия наследодател , съгласно Решение № Р45ГБ от 09.01.1998год. на ПК Овча купел .

Установява се от Удостоверение за наследници от 28.03.2023год. ,че И. Т. С. е починал на 06.10.1969год. и към тази дата негови наследници по закона са Т. И. Т. , З. И. Г.а ,Б. И. Т. и К. И. Т. ,низходящи.

Т. И. Т. е починал на 22.01.1992год. и негови наследници по закон са Л.В. Т.

/починала 01.01.1994год./ - съпруга ,М. Т. Й. /починала 27.10.2013год. / - дъщеря ,наследена от Т. Г. Й. и Р. Г. Й./починал на 22.07.2015год.Последния е наследен от В. А. Й. – съпруга и М. Р. Й. – син.

Наследник на Т. И. Т. е и Р. Т. Ш.,починала на 13.05.2007год. ,наследена от С. Ш.

/починал 07.09.2012год./ - съпруг и Н.С. Ш. - дъщеря ,починала на 05.11.2009год. и наследена от Е. Б. М. и Б. Е. Ш. /наследник на починалата му на 15.10.2017год. дъщеря С.а Б. Ш.а/.

3

З. И. Г.а е починала на 10.02.1989год. и неин наследник по закон е сина й И. Г.

И..Същият е починал на 11.02.2016год. и е наследен от сина си Г. И. И..Последният е починал на 26.01.2019год. негови наследници по закон са Г. Л. И. – съпруга ,И. Г. И. – син и Т. Г. И. – син.

Б. И. Т. е починал на 08.09.1977год. и негови наследници по закон са В. Й.

Т.,негова съпруга и низходящи – М.Б.Н. и И. Б. И..

М.Б.Н. е починала на 20.04.2019год. и е наследена от съпруга си Н. П.Н. и дъщерите си Р. Н. К.а и И. Н. Н. – А..Р. К.а е починала на 15.12.2021год. и е наследена от сина си Н. А. К..

От своя страна И. Б. И. е починал на 16.02.1998год. и е наследен от Б. И. И. и В. И.

И..

К. И. Т. е починал на 02.05.1984год. и е наследен от съпруга К.П. Т. /починала 19.03.2010год./ и синовете си Б. К. Т. и И. К. Т..

Последният е починал на 01.07.2013год. и наследник по закон е брат му Б. К. Т..

Установява се по делото ,че със саморъчно завещание от 05.05.1998год. ,обявено съгласно Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 29.05.2002год., В. Й. Т. е завещала на дъщеря си М.Б.Н. цялото си движимо и недвижимо имущество.

С договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД ,акт № 150,рег. № 9397/16.08.2023год. Н. П.Н. е продал на дъщеря си И. Н. А. цялото си наследство ,движимо и недвижимо имущество ,права и задължения останало от съпругата му М.Б.Н..

С протоколно определение от 24.10.2024год. производството по делото е прекратено по отношение на съделителя Н. П.Н., с ЕГН **********.

Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 145,дело № 1074/2011год.

, И. К. Т. е продал на Б. К. Т. собствената си 1/8 идеална част от съсобствени недвижи имоти.

Съгласно НА за покупко-продажба на недвижим имот № 199,том VI,рег. № 35983,дело 1135 от 2012год. ,И. К. Т. е продал на Б. К. Т. собствената си 1/12 идеална част от съсобствени недвижи имоти.

Не е спорно ,че към момента на придобИ.е на съответните идеални части от недвижими имоти Б. К. Т. е в граждански брак с Е. А. Т. те са в режим на СИО.

С обжалваното решение първоинстанционния съд е допуснал до делба всички посочени от страните недвижими имоти като е приел ,че същите са съсобствени и е определил квотите в съсобствеността ,след като не е зачел саморъчно универсално завещание от В. Й. Т., съставено на 05.05.1998г. ,като е приел ,че процесните имоти не са били предмет на завещателното разпореждане ,тъй като реституцията е настъпила след съставянето му, а освен това е счел ,че тя не е наследила част от новооткритото наследство.Приел е че полагащата се ¼ идеална част за наследниците на Б. И. Т. следва да се разпредели между наследниците на неговата дъщеря М.Б.Н. и син И. Б. И. при квоти: по 4

1/16 идеална част, и при тези съображение е определил и квотите на всички съделители в съсобствеността като е съобразил и продажбата на наследство от Н. П.Н. на И. Н. Н. - А..

По развитите във въззивната жалба доводи, настоящата инстанция приема следното:

Според нормата на чл. 34 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Предмет на делбата е имущество, придобито при смесен юридически факт-наследяване и възмездни сделки.

По делото не е спорно ,че въз основа на представените решения на ПК ,на наследниците на И. Т. С. са възстановени процесните имоти ,в съществуващи стари реални граници.