Решение № 601 от 13.12.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 601 гр. Велико Търново, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20234110201387 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателката Д. З. Т. в качеството й на законен представител на „***“ ЕООД е обжалвала чрез процесуален представител Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7389881, издаден от ОДМВР – ***, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, не се представлява. В писмена молба, подадена от процесуалния представител, се поддържа жалбата и се претендират разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното жалбата писмо се прави възражение, относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателката, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 7389881, издаден от ОДМВР – ***, съдът не констатира нередовности по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Наличието на задължителни реквизити по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е основание за законосъобразност на електронния фиш от формална страна. Няма допуснато и каквото и да е нарушение на административнопроизводствените правила.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на *** г., в *** часа, в община ***, на ***, км. 135+500, до заведение „***“, в посока гр. София, жалбоподателката Д. З. Т. – законен представител на „***“ ЕООД е управлявала МПС – л.а. „***” с рег. № ***, собственост на дружеството, със скорост от 100 км/ч при ограничение от 60 км/ч за извън населено място, въведено с пътен знак В-26. Скоростта на движение била фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол АТСС „TFR1-M 602“ и документирана с клип № 22587/*** г. Бил отчетен технически толеранс от -3% и била установена окончателна съставомерна скорост от 97 км/ч.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства.

По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателката Д. З.

Т. е осъществила състава на нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Същата се явява субект на нарушението съгласно нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. Авторството на деянието, обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него от страна на жалбоподателката се явяват установени и доказани от цялостната доказателствена съвкупност.

Нарушението е подведено към относимата му материалноправна норма, като от цифровото изписване на последната ясно се разграничава хипотезата на нарушението на жалбоподателката. Наказващият орган правилно е приложил материалния закон – чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, налагайки законовоустановеното наказание глоба в твърд размер от 300 лева.

Настоящата съдебна инстанция приема всеки един от правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателката за неоснователни, поради което същите бяха оставени без уважение.

Не могат да бъдат споделени правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателката, с които се обосноват съответно формална 2 и процесуална незаконосъобразност на обжалвания ел.фиш, а именно че последният следва да съдържа всички реквизити на наказателно постановление и за издаването му да е приложима процедурата в ЗАНН, а не тази в ЗДвП.

На първо място, актуалната законова редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не съдържа изискване ел.фиш да бъде подписан от негов издател – овластено да го издава физическо лице. Отсъствието на такова изискване при наличието изрично изискуем законов реквизит – посочване на органа, който е издал ел.фиш, не характеризира последния като незаконосъобразен с оглед на форма и съдържание. Този ел.фиш е приравнен на наказателно постановление съгласно нормата на чл. 189, ал. 11 от НПК само и единствено по правни последици, поради което законът не изисква първият документ да съдържа всички реквизити, относими спрямо втория документ като предметно съдържание съгласно разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН. Поради това правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателката, че законовата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е непрецизна и че ел.фиш следва да съдържа всички реквизити на чл. 57 от ЗАНН са лишени от правно основание.

На следващо място, няма допуснато каквото и да е нарушение на административнопроизводствените правила. Това е така, защото към датата на нарушението – *** г. приложим материален закон е новата редакция на чл.

189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, въведена с ДВ. бр. 54/05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в старата й редакция регламентира издаването на ел. фиш при установяване и заснемане на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП със стационарна система за видеоконтрол, предварително обозначена съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП и функционираща автоматично в отсъствието на контролен орган.

Установяването и заснемането на нарушение по чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП с мобилна система за видеоконтрол, монтирана на патрулен автомобил, в присъствието на контролен орган, е изисквало процедурата по издаване и обжалване на АУАН и НП, разписана в ЗАНН, а не съкратеното производство по издаване и обжалване на ел. фиш, предвидено в ЗДвП. Пренебрегването на това разграничение е обосновавало правен извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В този смисъл е било и ТР № 1/2014 г. на ОСК на ВАС. С новата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП това тълкувателно решение 3 е загубило силата си към датата на нарушението – *** г. Това е така, защото в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП – ДВ. бр. 19/13.03.2015 г., в сила от 16.03.2015 г., се съдържа легалната дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи“. Това понятие включва както стационарните, така и мобилните системи за видеоконтрол. Чрез мобилните системи за видеоконтрол компетентните органи присъствено осъществяват контрол на скоростта на движението по пътя. Този контрол се осъществява чрез стационарните системи за видеоконтрол в отсъствието на компетентните органи. Новата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, използвайки легалната дефиниция от § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, регламентира самото издаване на ел. фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител като приложима административнонаказателна процедура. Няма правна непрецизност в съотносимостта на редакциите на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Поради гореизложеното правните доводи на процесуалния представител на жалбоподателката ведно със сочената съдебна практика, обосноваващи приложимост на общия ред по ЗАНН чрез издаване на АУАН и НП, не могат да бъдат споделени, защото касаят старата редакция на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Не могат да бъдат споделени твърденията по същество на процесуалния представител на жалбоподателката за недостатъчно пълно, точно и ясно описание на мястото на нарушението; за непосочване на вида на пътния знак, месторазположението му и обхвата му на действие; за конкретната стойност на ограничението на скоростта; за липсата на снимков материал и едновременно с това за несъответствие между направен запис /снимка/ от техническо средство и отразеното в ел.фиш, които пороци не позволявали еднозначен извод за точния вид на нарушението и приложимата материалноправна квалификация.

Както бе отбелязано по-горе, е налице пълно съответствие между фактическо и юридическо формулиране на нарушението. Мястото на извършването му е описано достатъчно пълно, подробно и ясно както в обжалвания ел. фиш, така и в приложения достатъчно ясен снимков материал на клип № 22587/*** г., в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1275р-4872/20.04.2023 г., в схема за хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път I-4 „***-***- 4

*** от км 135+000 до км 136+000. Тези писмени доказателства индивидуализират мястото на нарушението чрез посочване на конкретен пътен участък, с определени географски координати, където е въведено точно ограничение на скоростта с пътен знак, неотносим за населено място. В цитирания по-горе протокол, както и в Протокол № 3-7-22/20.09.2022 г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ № 4835 ясно е индивидуализирано и посочено използваното техническо средство и мястото на позиционирането му – служебно МПС с рег. № ВТ 8206 ВВ. Техническото средство, с което е измерена превишената скорост е преминало последваща метрологична проверка и е годно за експлоатация към датата на нарушението – видно от горепосочените протоколи, установяващи, че същото представлява одобрен тип средство за измерване, отговарящо съгласно разпоредбите на чл.

30, ал. 5 и § 7 от ПЗР на Закон за измерванията /ЗИ/ на изискванията за използването му по предназначение. В обжалвания ел.фиш ясно е посочено разграниченото на разрешената с пътен знак „В-26“ скорост от 60 км/ч и установената такава окончателна съставомерна скорост от 97 км/ч.

Последната е правилно изчислена с оглед на приспаднат изискуем съгласно техническите спецификации на АТСС толеранс от минус 3% в полза на водача на МПС.

Ето защо ел. фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Искането на жалбоподателката чрез процесуалния й представител за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото действително по делото жалбоподателката е направила разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Тези разноски, визирани в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, с оглед обаче на изхода на делото – потвърждаване на обжалвания ел.фиш се явяват лишени от правно основание, недължими са от въззиваемата страна и не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразен Електронен фиш за налагане 5 на глоба серия К № 7389881, издаден от ОДМВР – ***, с който на жалбоподателката Д. З. Т. в качеството й на законен представител на „***“ ЕООД за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

Оставя без уважение като неоснователно искането на жалбоподателката Д. З. Т. за присъждане на разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6