Определение № 37086 от 16.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37086 гр. София, 16.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 202411***46392 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано след като с Определение № 2426/19.6.2024 година, постановено по гр.дело № 2421/2024 година по описа на Районен съд – Р. е прекратено производството по искова молба от Н. С. Ц., ЕГН ********** , с местоживеене в град Р. , ул. ************, чрез адвокат Р. С. от АК-Р., със съдебен адрес – град Р., ул.

********* против Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Мария Павлова, БУЛСТАТ 000695349, с адрес – град София, ул. “Славянска“ № 1.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл. 140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Твърди се, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от 06.01.2011 г. по гр.д.

№ 4512/2008 г. по описа на Р.нски районен съд, за сумата от 5000 лева, представляваща финансова компенсация по смисъла на Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления, изплатена в изпълнение на Решение №122/2008 година на 1

Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2008 г. до окончателното изплащане ,както и разноски в размер на 290.00 лева платими на Министерство на правосъдиетоСофия.

Описва се, че въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.д № 13/2011 г. по описа на ДСИ при Районен съд-Р., производството по което било прекратено на 05.08.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно поради не извършване на изпълнителни действия от взискателя за срок от две години.

Сочи се, че впоследствие било образувано изп.д.№ 2034/2016 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Р., производството по което същото било прекратено на 24.06.2022 г. отново на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно поради не извършване на изпълнителни действия от взискателя за периода от 07.03.2017 година, когато била депозирана молба за вписване на възбрана, до 09.01.2020 година , когато била депозирана молба за проучване на имущественото състояние на длъжника и прилагане на различни изпълнителни способи.

Твърди се, че изпълнителното производство е било прекратено поради настъпила перемпция на 07.03.2019 година, като се твърди, че всички действия извършени в това производство след тази дата не представляват годни изпълнителни действия по смисъла на закона.

Ищцата твърди, че от последното годно изпълнително действие, а именно вписването на възбрана върху недвижим имот на ищцата на 07.03.2017 година до 07.03.2022 година не са били извършвани такива действия, с които давността да бъде прекъсната съобразно изискването на чл. 116, б. ”в” от Закона за задълженията и договорите, с оглед на което се твърди, че вземането на Министерство на правосъдието се погасило по давност на основание чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцата твърди, че след изтичане на давността и погасяване на вземането, Министерство на правосъдието е образувало изп.дело №2037/2023 г. по описа на ДСИ при Районен съд - Р., което впоследствие било прехвърлено за продължаване на изпълнителни действия при ДСИ при Pайонен съд -М., където било образувано под № 12/2024 година.

Твърди се, че по изпълнително дело № 12/2024 година е била наложена възбрана върху притежавани от ищцата идеални части от земеделски земи, находящи се в землището на село М., общ. М., били извършен опис, съответно на 04.04.2024 година и оценка - на 08.04.2024 г., като предстои насрочване на публична продан на същите.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Н. С. Ц., ЕГН ********** , с местоживеене в град Р.

, ул. ************ и Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Мария Павлова, БУЛСТАТ 000695349, с адрес – град София, ул. “Славянска“ № 1, че Н. С. Ц., ЕГН ********** , с местоживеене в град Р. , ул. ************ не дължи на Министерство на правосъдието, представлявано от Министъра на правосъдието Мария Павлова, БУЛСТАТ 000695349, с адрес – град София, ул. “Славянска“ № 1, сумите, за които е 2 издаден изпълнителен лист от 06.01.2011 г., издаден въз основа на решение № 1904/16.11.2010 г. по гр.д. № 4512/2008 г. по описа на Районен съд - Р. в размер на 5000,00 лева / пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.07.2008 г. до окончателното заплащане и разноски в размер на 290,00 лева, поради погасяването им по давност.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло заявената искова претенция.

Ответникът твърди, че с влязло в сила решение № 1904/16.11.2010 г. по гр. дело № 4512/2008 г. на Районен съд - Р., по предявен от страна на министерството осъдителен иск с правно основание чл. 16 от ЗПФКПП, Н. С. Ц., в качеството на наследник по закон на починалия С. Ц. Н., е осъдена да заплати на МП сумата от 5000,00 лв., представляваща финансова компенсация по ЗПФКПП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 290 лв. - разноски по делото.

Не се спори от ответника, че въз основа на цитираното съдебно решение и за посочените суми е издаден Изпълнителен лист от 06.11.2011 година.

Ответникът описва, че въз основа на изпълнителния лист и молба вх. № 3***/19.01.2011 г. на СИС при PC - Р., по искане на министерството пред държавен съдебен изпълнител е било образувано изпълнително производство срещу длъжника Н. Ц. по изп. дело № 13/2011 г. Твърди се, че с посочената молба взискателя е поискал извършването на различни изпълнителни действия в рамките на няколко изпълнителни способа срещу движимото и недвижимо имущество на длъжника, които са били предприети в хода на производството, включително наложена възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот в гр. Р., вписана в вх. № *** г. и дв. вх. per. № 15732/14.12.2024 г. на Служба по вписванията - Р.. Сочи се, че цитираното дело е било прекратено на 05.08.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно отбелязванията на гърба на процесния ИЛ.

Прави се искане доколкото ищецът не твърди погасяване по давност на вземанията на МП за периода на висящност на изп. дело № 13/2011 година - съдът да признаете за безспорен този факт в проекта на доклад по делото.

Твърди се, че при извършена справка в деловодството на СИС при PC - Р. е установено, че изп. дело № 13/2011 г. е прекратено поради настъпила на 05.08.2016 г. перемпция и унищожено, съгласно съобщение изх. № 7635/27.05.2024 г. на ДСИ. Твърди се от ответника, че с оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение (ТР) № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. В този смисъл се твърди от ответника, че възможната най -ранна дата за начало на давностния срок по чл. 110 ЗЗД по отношение на спорните вземания след издаването на изпълнителния лист е 26.06.2015 г., от когато е валидно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 година на ОСГТК, ВКС.

3

Ответникът твърди, че след прекратяване на изп. дело № 13/2011 г., с молба вх. № 32459/11.08.2016 г. на СИС при PC - Р., по искане на Министерство на правосъдието е било образувано изп. дело № 2034/2016 г. Твърди се, че с молбата за образуване, взискателят е поискал налагането на запори на вземанията на длъжника, включително на трудовото му възнаграждение и банкови сметки, запор, опис и продажба на МПС, вземания по договори за наем, възбрана опис и продажба на недвижими имоти, запор на дружествени дялове на длъжника и др. Твърди се, че с молбата за образуване от 11.8.2016 година е прекъсната давността за вземанията по изпълнителен лист, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Твърди се, че давността за вземанията на Министерство на правосъдието е била прекъсната отново на 07.12.2016 г. с налагането на запор върху собствен на длъжника автомобил, съгласно запорно съобщение изх. № 2567/05.12.2016 г. по делото, получено от КАТ към ОД на МВР гр. Р. на 07.12.2016 г.

Твърди се, че давността за вземанията по ИЛ е била прекъсната на 09.12.2016 г., когато по искане на взискателя е вписана възбрана върху 1/3/една трета/ идеална част от правото на собственост върху недвижими имоти, собствена на Н. Ц. - вх. peг. № 2990/09.12.2016 г., Акт 126, том I на Служба по вписванията (СВ) - гр. М..

Твърди се, че следващото валидно изпълнително действие, прекъснало давността за процесиите вземания е обективирано в молба на ДСИ за вписване на възбрана върху недвижим имот на ищеца по искане на взискателя, вписана в вх. № 2307/07.03.2017 г., Акт 164, том 2 на СВ - Р..

Ответникът оспорва твърдяното от ищеца, че изп. дело № 2034/2016 г. е било прекратено на 24.06.2022 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция (съгласно отбелязвания на гърба на изпълнителния лист), но същата реално е била настъпила ex lege към 07.03.2019 г. след изтичането на две години от датата на последното предприето валидно изпълнително действие, а именно вписването на цитираната по-горе молба на съдебния изпълнител за вписване на възбрана в СВ - Р. на 07.03.2017 г.

Сочи се, че с молба вх. № 1009/09.01.2020 г. на СИС при PC - Р. по изп. дело 2034/2016 г. МП е отправило искане за извършване на нови изпълнителни действия в рамките на различни изпълнителни способи (запор на вземания, банкови сметки, възбрана, опис и публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника и др.) Твърди се, че във връзка с постъпила информация за налични банкови сметки на длъжника, с разпореждане от 19.02.2020 г. по изп. дело № 2034/2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор на банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД. Описва се, че запорите са наложени с две запорни съобщения съответно на 27.02.2020 г. за „Банка ДСК“ ЕАД ( изх. № 2734/19.02.2020 г. - док. №10) и на 10.03.2020 г. за „Юробанк И Еф Джи България“ АД ( изх. № 2735/19.02.2020 г.).

Ответникът твърди, че с постановление от 27.05.2022 г. на ДСИ изп. дело 2034/2016 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция (док. № 12 4 лист 204 от делото). Твърди се, че последното изпълнително действие по цитираното дело е отбелязано коректно на гърба на ИЛ и същото датира към 10.03.2020 г. сочи се, че Постановлението за прекратяване на изпълнителното производство е влязло в законна сила на 22.06.2022 г.

Твърди се от ответника, че след служебно вдигане на запорите и възбраните, на 30.03.2023 г. в СИС при PC- Р. е постъпила молба от страна на взискателя МП с вх. № 262050/30.03.2023 г. с надлежно отправени искания за предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника. Твърди се, че по цитираната молба не е процедирано, поради настъпилата и констатирана от страна на съдебния изпълнител перемпция.

Ответникът твърди, че с оглед изложеното, след връщане на ИЛ на взискателя, по молба вх. № 263381/31.05.2023 г. на СИС при PC - Р., Министерство на правосъдието е поискало образуване на ново изпълнително производство въз основа на процесния ИЛ. С цитираната молба са поискани множество изпълнителни действия в рамките на различни изпълнителни способи Независимо, че ДСИ е образувал изпълнително дело № 2037/2023 г. едва на 20.06.2023 г. след внасяне на дължимата държавна такса за това на 20.06.2023 г. с молба вх. № 26377/20.06.2023 г., като се твърди, че молбата за образуване на изпълнително производство е е произвела действието на юридически факт, който прекъсва давността за вземанията считано от датата на постъпването й в СИС при PC - Р. - 31.05.2023 г.