Определение № 3379 от 26.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3379 гр. С. 26.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20251110115978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.140 и слд. ГПК.

Образувано е по искова молба на В. С. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С. ул.

*******, чрез адв. Д. М. – САК срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление в гр. София 1407, район „Лозенец”, ул. „Сребърна” № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор Светослав Ангелов.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.

Искането на ищеца, направено по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно, доколкото ищецът сам представя исканата документация, а и ответникът представя заверено копие от Договор за потребителски кредит № 651122; Приложение № 1 към Договор за кредит № 651122; Приложение № 3 към Договор за кредит № 651122; Приложение № 5 към Договор за кредит № 651122; Погасителен план към Договор за кредит № 651122;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит; Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими към Договор за кредит № 651122;

Искането ищецът да се снабди със СУ, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация за всички сключени от ищеца договори за кредит с ответното дружество е неотносимо, поради което следва да бъде отхвърлено.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Съдът като се запозна с изложеното в исковата молба и формулираният петитум, намира, че е необходимо, на ищеца да бъдат дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за довнасяне на държавна такса, доколкото в производството са предявени три обективно кумулативно съединени иска. За процесуална икономия следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, с писмена молба по делото, с препис за насрещната страна, да представи доказателства за доплатена държавна такса в размер на 100,00 лева, равняващи се на 51,13 евро, като го предупреждава, че при неизпълнение да дадените указания, исковата молба ще бъде върната в частта по предявените установителни искове и производството по делото ще бъде прекратено в тази част.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01.04.2026 г. от 9:50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад по делото:

Ищецът твърди, че на 21.03.2024 г. сключил с ответника Договор за потребителски кредит № 651122, като твърди че при подписване на договора не са му представени документи, посочващи сумите по договора, ГПР и ГЛП. Такива били онагледени с отделно приложение, като в чл. 1 от Приложение № 1 от процесния договор било договорено, че найкъсно на следващия ден потребителят бил длъжен да представи обезпечение на кредита. В чл. 4 от приложение № 1 към договора било посочено, че в случай че не представи обезпечение ще му бъде начислена неустойка в размер на 1,97 лева средно на ден, но не повече от 1% на ден от главницата по кредита. Към договора бил представен погасителен план, съгласно който ищецът следвало да заплати за един месец сумата от 399,10 лева, състояща се от 300,00 лева – главница, 10,00 лева – възнаградителна лихва, 30,00 лева – такса преференциално обслужване и неустойка в размер на 59,10 лева. Неустойката била начислена и включена в погасителния план. Твърди, че клаузата за неустойка оспорва като неравноправна, тъй като предвижда прекомерен размер на задължението за несъществено изпълнение. Неустойката не била включена в ГПР, поради което с начисляването й се цели заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, където е предвиден максималния размер на ГПР. Твърди, че неустоечната клауза не отговаря на присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционни функции, поради което противоречи и на добрите нрави.

Клаузата противоречала и на нормата на чл. 33, ал.1 от ЗПК и на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Поддържа, че към договора било подписано и приложение № 3, възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП обслужване, като твърди, че това приложение било недействително като противоречащо на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК е представил отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на исковата претенция. Възразява срещу твърденията на ищеца, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, тъй като на ищеца били предоставени за запознаване СЕФ и процесния договор. Поддържа, че ГПР е изчислен съобразно изискванията на чл. 10, ал.1, т.10 от ЗПК, като е посочен начина му на изчисляване, а задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР. Оспорва всички твърдения на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка на заявените основания, както и оспорва, че приложение № 3 към договора било недействително, като противоречащо на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Възразява че ищецът е заплатил суми по договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът при преценка на твърденията на страните:

НАМИРА, че е сезиран с установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пред.1, пред.2 и пред.3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.4 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 651122/21.03.2024 г., предвиждаща заплащане от ищеца на неустойка в случай на непредставяне на обезпечението по чл. 1 от Приложение № 5 към договор за потребителски кредит № 651122/21.03.2024 г., съединени с иск с правно основание чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, вр. чл.

2

10а, ал.2 от ЗПК за прогласяване нищожността на приложение № 3 от договор за потребителски кредит № 651122/21.03.2024 г., възлагащо на потребителя да заплати сума в размер на 30,00 лева за възнаграждение за ВИП обслужване, които искове са съединени с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5,00 лева, частична сума от сумата от 89,10 лева, представляваща недължимо платена по договора сума.

УКАЗВА на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи, които противоречат на/заобикалят императивни материалноправни норми или добрите нрави.

При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че договорът за потребителски кредит е действителен, вкл. договорен индивидуално.

По иска по чл. 55, ал.1,пред.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил дължимите суми по договора, а в тежест на ответника е да докаже основание за задържане на сумата.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването между страните на процесния договор за кредит № 651122/21.03.2024 г, по силата на който на ищеца е предоставена сумата в размер на 300.00 лева.

По доказателствата:

П Р И Е М А представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца с правно основание чл. 190 от ГПК и за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в горепосочения срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да 3 представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК , когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4