Решение № 643 от 14.12.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Плевен, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430202097 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН

С наказателно постановление № 23-0938-001746 от 26.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен на Х. А. М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично поддържа жалбата и моли съда за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за 1 установено следното:

С оглед датата на връчване на наказателното постановление на жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Наказателното постановление е издадено за това, че на 19.05.2023г. в 08.00 часа, в *** с посока на движение към ***, като водач на собствения си лек автомобил „БМВ“ 520 И с рег.№ *** извършва маневра за излизане от ред паркирали МПС, като не се съобразява със спрелия пред него лек автомобил „Мазда „ 3 с рег.№ ***, собственост на К. Н. Ц., като го удря отпред и реализира ПТП с материални щети по автомобилите, с което е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП и като участник в ПТП не остава на място за установяване на щетите, както и не уведомява компетентните служби за контрол , за да изпълни указанията им, с което е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от представените и вложени по делото писмени доказателства, а именно:

Наказателно постановление № 23-0938-001746 от 26.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен; АУАН Серия GA №

8984793/19.05.2023г.; Справка за нарушител на жалбоподателя Х. А. М.;

Протокол за ПТП № 1858452/19.05.2023г.; приложен снимков материал; ксерокопие на АУАН Серия GA № 898494/ 19.05.2023г.; сведение от Б. Д. К.;

Обяснение от жалбоподателя М.; Обяснение от Д. Ч. П.; Докладна записка;

Копие от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. Д. К., Г. П. Б., Д. Ч. П., М. М. В. и К. Н. Ц.. Тези показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,взаимна кореспондентност и съответствие с 2 приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност.

Свидетелите Б. К. и Г. Б. не са очевидци на ПТП, а свидетелстват относно обстоятелствата, които те са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие, а именно, че при пристигане на мястото на ПТП-то са установили щетите по автомобилите, но не и виновното лице. Установили са пострадалите лица, както и свидетелят Д. Ч. П., който им е дал информация относно регистрационния номер на другия автомобил, участвал в ПТП-то и те чрез справка са установили собственика му – жалбоподателят М..

В обясненията на жалбоподателят Х. М., дадени в хода на съдебното следствие същият не отрича възникналото ПТП, като заявява: „Просто си направих възможност да изляза“. Жалбоподателят М., твърди, че е казал на свидетелят Д. П., че се връща и е отишъл да закара съпругата си до работното й място – УМБАЛ „Д-р Г. Странски“, тъй като същата работи на висока позиция там. Жалбоподателят твърди, обаче, че само е „подпрял“ неговия регистрационен номер в регистрационния номер на лекия автомобил „Мазда“ и не е имало никакви други щети по автомобилите. Тези обяснения на жалбоподателят няма как да се кредитират от съда изцяло като достатъчно достоверни, тъй като същите представляват защитна теза на жалбоподателя и противоречат на приетата от съда фактическа обстановка и останалите събрани по делото доказателства и няма как да бъдат приети в частта им, противоречаща на тази приета обстановка. Самият жалбоподател неведнъж в съдебно заседание признава, че е напуснал мястото на ПТП, но се е върнал, с което според съда е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Безспорно не бе установена различна фактическа обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.

Затова съдът приема, че Х. А. М. виновно е осъществил с Д.ието си признаците на състава на административните нарушения по смисъла на чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е приел за извършени тези нарушения и е наложил наказания за тях. При проверката на цялото административнонаказателно производство, която извърши съда, не се 3 констатираха нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. Спазени за процесуалните изисквания – АУАН и НП съдържат всички реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни органи, в рамките на правомощията си. Не се констатира нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Наложените наказания по чл.179, ал.2 вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП са с фиксиран размер, а за нарушението по чл.175, ал.1,т.5 от ЗДвП административно наказващият орган е наложил минималното предвидено наказание и НП следва да се потвърди изцяло

Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

Потвърждава наказателно постановление № 23-0938-001746 от 26.06.2023г. на *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен на Х. А. М. с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за един месец за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4