Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 648 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 250/2026
Вид
Определение № 648
Подписан
05.05.2026
В сила
23.05.2026
Състав
Елена Калпачка

Цитирани разпоредби

  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496 · Кодекс за застраховането
  • чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 648 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. Калпачка като разгледа докладваното от Е. Калпачка Търговско дело № 20265300900250 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 09.04.2026 г. от Е. В. Ч., чрез адв. С. Я., АК ***, с предявени обективно съединени искове с правно основание по чл. 432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени при ПТП вреди, причинени от водач на МПС, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника ЗАД „ДЗЕ – Общо застраховане“ АД.

В изпълнение на указанията за изправяне на констатирани нередовности на исковата молба, ищецът твърди, че е изпратил застрахователна претенция пред застрахователя на виновния водач с препоръчано писмо на 26.02.2026 г. Като доказателство е приложено писмо от застрахователя до ищеца, в което се заявява, че е образувана застрахователна претенция, като са изискани документи, за определяне на размера на застрахователното обезщетение и изплащането му, включително банкова сметка и данни за размера на изплатеното обезщетение за временна неработоспособност. Писмото е с изходящ номер от 10.03.2026 г.

Разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ е императивна и обвързва допустимостта на прекия иск срещу застрахователя, какъвто е предявен в настоящото производство, с изискване преди предявяването му да е проведена предварителна процедура за доброволно уреждане на претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение и да е изтекъл на тримесечен срок, указан в чл. 496 КЗ, от отправяне на претенцията пред застрахователя. Уреденият в чл. 496 КЗ срок е рекламационен и има за цел да предотврати предявяването на искове в случаите, когато застрахователят е съгласен да обезщети доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди. Изтичането на срока е специална процесуална предпоставка за възникване на правото на иск и за неговото надлежно упражняване пред съда, за която съдът следи 1 служебно. От вложената в разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ цел и от значението на срока по чл. 496 КЗ на процесуална предпоставка за възникване на правото на иск срещу застрахователя следва, че тази предпоставка трябва да е налице към момента на предявяване на иска пред съда.

Ищецът предявява иска си срещу застрахователя преди изтичане на предвидения в чл. 496 КЗ вр. чл. 498, ал. 3 КЗ тримесечен срок, за изчисляване на който съдът взема предвид твърдяната дата на изпращане на писмо до застрахователя – 26.02.2026 г., доколкото други доказателства ищецът не представя, независимо, че датата на получаване на писмото ще я следва. Посочения номер на пратка за проследяване не установява дата на получаване, дори да се приеме, че е изпратен чрез Български пощи, доколкото има приложени, издадени от това дружество, системни бонове, тъй като номерът не фигурира в системата. Поради това, че от представения отговор на застрахователя – ответник е видно, че такава е постъпила преди 10.03.2026 г., то съдът взима предвид възможно най-ранната възможна дата, за която има твърдения по делото.

Но дори и да приеме, че пратката е получена в същия ден, в който се твърди да е била изпратена, то срокът за произнасяне по застрахователната претенция за ответника е до 26.05.2026 г., който не е изтекъл нито към датата на предявяване на иска, нито към настоящия момент. Поради това и съдът не може да приеме, че са налице всички процесуални предпоставки за възникване на правото на иск и надлежното му упражняване, доколкото срокът за уреждане на спорното правоотношение със застрахователя не е изтекъл и към момента на постановяване на определението, поради което и искът е предявен преждевременно и като такъв е недопустим.

Ето защо и на осн. чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Е. В. Ч., от ***, чрез адв. С. Я., ***, с предявени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, против ЗАД „ДЗИ – общо застраховане“ АД, ЕИК 121718407, гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, и ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 250/2026 г. по описа на ОС - Пловдив, ХХ т.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Апелативен съд – Пловдив.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

2