Определение № 1617 от 17.11.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1617 гр. София, 17.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500948 по описа за 2025 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от адв. Ю. О. Г. от САК срещу определение № 384 от 07.07.2025 год. по гр.д. № 27/2025 год. по описа на РС-Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата й за изменение на решение № 117 от 27.05.2025 год. по гр.д. № 27/2025 год. в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД, гр. София оспорва частната жалба.

След преценка на доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение № 117 от 27.05.2025 год. по гр.д. № 27/2025 год. на РС-Сливница съдът е обявил за нищожен договор за паричен заем № 736414 от 16.09.2022 год., сключен между „Сити Кеш“ ООД и А. К. Н. и е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата 50 лева разноски. С молба от 18.06.2025 год. пълномощникът на ищеца адв. Г. е поискала изменение на решението в частта за разноските чрез осъждане на ответника да заплати на адвоката възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

По делото с исковата молба е представено пълномощно, с което ищецът е упълномощил адв. Ю. Г. с правата да образува и води граждански и изпълнителни дела от негово име срещу кредитни дружества за прогласяване недействителността на сключени в качеството му на кредитополучател договори за кредити до приключване на производствата с влязъл в сила съдебен акт. Не е представен договор за правна защита между ищеца и процесуалния му представител. В исковата молба е направено искане за присъждане на 1 сторените от ищеца разноски, вкл. „възнаграждение за един адвокат за предоставена правна помощ и съдействие и осъществено процесуално представителство“. В единственото о.с.з. на 24.04.2025 год. не са се явили страните и техните процесуални представители. Постъпила е молба от ответника, в която заявява, че оспорва предявените искове, излага съображения по съществото на спора и се противопоставя на искането на ищеца за присъждане на разноски, тъй като не е представен договор за правна защита и съдействие.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

В задължителната практика на ВКС на РБ се приема, че договорът за правна защита и съдействие, за адвокатска услуга се сключва в писмена форма, която е само форма за доказване /т. 1 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС на РБ/, като с него се доказват условията на договаряне между адвокат и представляван. В трайната съдебна практика /определение № 731 от 09.10.2014 г. по ч. гр. д.

№ 5256/14 г. на ВКС на РБ, III г.о. и др./ се приема, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адвоката се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода на спора, когато е предоставил безплатна правна помощ. Приема се, че е предоставена безплатна правна помощ, когато упълномощеният адвокат и страната са сключили представен по делото писмен договор, в който уговорките им са записани и конкретно е посочено, че предоставянето на правна защита и съдействие е безвъзмездно. Същият извод се прави и когато е налице пълномощно, без да е представен писмен договор за правна защита, като в този случай следва в него да е отразено, че представителството се осъществява безплатно, или когато по делото са обективирани по друг начин изявленията на страната и адвоката за предоставянето на безплатна правна помощ. Последното не се презюмира, а се установява в процеса. В случая не може да се направи извод, че е предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Липсва изявление от представляваната страна, че е била представлявана безплатно. Договорът за правна защита и съдействие не е формален, той може да е и неформален, но уговорките между страните следва да се докажат в процеса, като освен осъществената правна защита и съдействие страната следва да заяви, че е била представлявана безвъзмездно. Достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна и нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. В случая исковата молба, всички молби и книжа по делото са подавани от ищеца само чрез адв. Г.. При липса на изявление на страната, обективирано в пълномощно, договор или по друг начин, не може да се установи наличие на осъществено безплатно процесуално представителство. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА не е заявено от адв. Г. до приключване на устните състезания по делото в 2 о.с.з. на 24.04.2025 год., като страната нито е твърдяла предоставянето на безплатна правна помощ, нито е индивидуализирано основанието за предоставянето й чрез позоваване на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. При това положение нито съдът би могъл да провери основателността на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА, нито насрещната страна би могла да организира своята защита. Конкретизирането на основанието за предоставената безплатна правна помощ е извършено несвоевременно – за първи път с молбата от 18.06.2025 год. В случая няма доказателства за уреждане на отношенията между доверителя /ищец/ и довереника адв. Г. за безплатно процесуално представителство по делото поради наличие на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА. Съдът, за да определи служебно и да присъди в полза на адвокат възнаграждение за представителство по делото, извън хипотезите на назначаването му като особен представител по ГПК, следва да е установена уговорка, че адвокатската защита се предоставя безплатно. Обратното би означавало съдът да не изисква доказателства за уговорен и съответно платен адвокатски хонорар, а във всички случаи, когато подобни доказателства няма, да присъжда служебно в полза на адвоката такъв, щом е бил упълномощен от страна по делото.

С оглед това съдът намира, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на пълномощника на ищеца по делото на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В този смисъл е налице трайна и последователна съдебна практика, която настоящата инстанция споделя /Определение № 1557 от 27.03.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д.

№ 4207/2024 г.; Определение № 273 от 23.06.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1090/2022 г., II т. о., ТК; Определение № 3894 от 5.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2639/2023 г., IV г. о. и др./.

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 384 от 07.07.2025 год. по гр.д. № 27/2025 год. по описа на РС-Сливница, с което съдът е оставил без уважение молбата на адв. Ю. О. Г. от САК за изменение на решение № 117 от 27.05.2025 год. по гр.д. № 27/2025 год. в частта за разноските, като й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото А. К. Н., на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4