Определение № 497 от 11.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Варна, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000590 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба на А. Д. А., чрез адв. Д. Д., за изменение на решение № 156 от 09.05.2023 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 590/2022 г., в частта му за разноските.

В молбата се прави искане за изменение на решението, като вместо присъдените в полза на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД разноски във въззивното производство, такива се присъдят в полза на А. Д. А., общо в размер на 6 000 лева. Излагат се доводи за основателността на искането. Претендира се, че процесното обезщетение е изплатено на пострадалия след датата на подаване на въззивната жалба.

Инвокират се аргументи, че А. не е давал повод за образуване на въззивното производство. Моли се за изменение на решението в частта за разноските в полза на А. Д. А..

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който се релевират доводи за правилността на постановеното съдебно решение в частта за разноските. Моли се за оставяне без уважение молбата на А. Д. А., като неоснователна. В условие на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК като процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС на РБ. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Въззивната жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК 1 Застраховане“ АД е подадена на 29.08.2022 г. Препис от същата е връчен на А. Д. А. на 26.09.2022 г. В ОСЗ на 22.03.2023г. процесуалният представител на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД в пледоарията си по съществото на делото за първи път е заявил, че цялата сума, присъдена от първоинстанционния съд, е изплатена в срока за доброволно изпълнение на пострадалото лице, от солидарно отговорното Застрахователно дружество „Бул инс“ АД. Това твърдение е потвърдено безусловно и категорично от процесуалния представител на ищеца – въззиваем в настоящото производство и въз основа на този настъпил в хода на производството правопогасяващ факт на плащане, с решение № 156 от 09.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 590/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е отменено частично решение № 73/28.07.2022 г. по т.д. № 113/2020 г. на Добричкия окръжен съд. Предвид изхода на спора, разноски са присъдени в полза на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД.

Отговорността за разноските може да бъде определена като деликтна – разноските (вредите) са възникнали по повод осъществяването на едно процесуално правоотношение, което не съдържа договорен елемент. Това е отговорност по поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор.

Видно от представеното удостоверение изх. № 10013/22.05.2023 г. по изп. д. № 739/2022 г. на ЧСИ Николай Ников, изпълнителен лист за процесната сума е издаден на 28.09.2022 г., т. е. два дни след като А. Д. А. е получил препис от въззивната жалба. Впоследствие на 06.10.2022 г. (след датата на издаване на ИЛ), въззиваемият е депозирал отговор на подадената въззивна жалба като в същата не е уточнил, че е налице образувано изпълнително дело и че в негова полза е издаден изпълнителен лист срещу солидарния длъжник Застрахователно дружество „Бул инс“ АД. Безспорно се установява, че сумата в размер на 103 413.71 лв., представляваща пълно изпълнение на дълга по изпълнителното дело, образувано въз основа на съдебно решение по т. д. № 113 по описа на Добричкия окръжен съд е заплатена на 21.10.2022 г. по сметката на ЧСИ. Последният факт е заявен едва в ОСЗ на 22.03.2023г. и то не от въззиваемия А. Д. А., а от процесуалния представител на застрахователното дружество – въззивник и предвид този настъпил в хода на производството правопогасяващ факт на плащане, с решение № 156 от 09.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 590/2022 г. по описа на Варненския апелативен съд е отменено частично решение № 73/28.07.2022 г. по т.д. № 113/2020 г. на Добричкия окръжен съд.

От изложеното може да се заключи, че безспорно процесуалното поведението на въззиваемия е станало причина за развитие на производството до този етап и съответно до реализирането на разноски по същото.

Ето защо, съдът намира, че молбата на А. Д. А., подадена чрез адв. Д. Д., за изменение на решение № 156 от 09.05.2023 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 590/2022 г., в частта му за разноските, следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Д. А., подадена чрез адв. Д.

Д., за изменение на решение № 156 от 09.05.2023 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в. т. д. № 590/2022 г., в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3