Протокол № 1333 от 03.07.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 1333 гр. Пазарджик, 03.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Г. Гражданско дело № 20265220100294 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Ищецът Й. Й. Т., редовно призован, не се явява лично, не изпраща процесуален прдставител. По делото е постъпила молба с вх. № 19419/30.06.2026 г., от адв. А., с която заявява, че е в недобро здравословно състояние и не може да присъства на делото, но моли да се даде ход в негово отсъствие.

Ответното дружество „......................“ ЕАД, редовно призовано чрез ССЕВ, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. №19342/29.06.2026 г., чрез юрк. Т., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да има възможност да се яви в съдебното заседание и моли съда да се даде хода на делото по отношение на исковете срещу доверителя му, ако са налице всички процесуални пречки за това.

Ответното дружество „.............“ ЕООД, редовно призовано чрез ССЕВ, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. №19356/29.06.2026 г., чрез юрк. С., с която заявява, че поради служебен ангажимент няма да може да се яви в съдебното заседание и моли съда делото да се гледа в нейно отсъствие.

Ответното дружество „.............................“ ЕАД, редовно призовано, не изпраща законен или процесуален представител.

Ответното дружество ...................... АД, редовно призовано чрез ССЕВ, не изпраща законен или процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх. № 19277/29.06.2026 г., чрез юрк. Г., с която заявява, че желае да се даде ход на делото в негово отсъствие.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

1

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх.

№19419/30.06.2026 г., адв. А., с която заявява, че е в недобро здравословно състояние и не може да присъства на делото, но моли да се даде ход в негово отсъствие. Подробно е развил съображения за основателността на исковете, които са четири на брой. Прилага плажено нареждане за платена държавна такса за установителен иск срещу „.............“ ЕООД. Излага съображения по същество на спора. Представя списък на разноските.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх. № 19277/29.06.2026 г. от ...................... АД, чрез юрк. Г., с която заявява, че желае да се даде ход на делото в негово отсъствие. Оспорва исковата молба и поддържа подадения отговор. Няма доказателствени искания и няма да сочи нови доказателства. Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх.

№19342/29.06.2026 г. от „......................“ ЕАД, чрез юрк. Т., с която заявява, че поради служебна ангажираност няма да има възможност да се яви в съдебното заседание и моли съда да се даде хода на делото по отношение на исковете срещу доверителя му, ако са налице всички процесуални пречки за това.

Поддържа възраженията за недопустимост, релевирани с отговора на исковата молба по отношение на предявения от ищеца иск за нищожност на застрахователния договор срещу .............................“ ЕАД и ...................... АД.

Моли съда да прекрати производството в случай, че ищцовата страна е редовна призована и тя или неин представител не се явят на насроченото за 30.06.2026 г. открито съдебно заседание, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, респективно не са направили основателно искане за отлагане на разглежданото на делото. Поддържа депозирания отговор и оспорва предявените искове. Моли съда при изготвянето на доклада да бъде обявено за безспорно между страните по делото сключването на процесния договор за кредит, договор за предоставяне на поръчителство и присъединяването но ищеца към застрахователните програми, предлагани за клиентите на „......................“ ЕАД, съгласно сключен групов застрахователен договор №...................... за предоставяне на застрахователни покрития на кредитополучателите на

„......................“

ЕАД, сключен между

„.............................“ ЕАД, в качеството на застраховател и „......................“ ЕАД, в качеството на договорител и ползващо лице. Моли да се приеме по делото представената справка от ответника .............................“ ЕАД за получаване на застрахователната премия в размер на 236,25 лева във връзка с процесния застрахователен сертификат. Счита се за доказано обстоятелството, че ищецът е усвоил в цялост главницата по договора за кредит в размер на 1636,25 лева.

Няма да сочи доказателства и да прави други доказателствени искания. Моли да им бъде даден срок за вземане на становище в случай, че ищецът направи доказателствени искания или представи доказателства, които настоящият съдебен състав счита, че не са преклудирани. Изразяват становище по същество на спора.

СЪДЪТ докладва на страните постъпилата молба с вх. № 19356/29.06.2026 г. от „.............“ ЕООД, чрез юрк. С. с която заявява, че поради 2 служебен ангажимент няма да може да се яви в съдебното заседание и моли съда да се даде ход и делото да се гледа в нейно отсъствие. Моли съда да прекрати производството в случай, че ищцовата страна е редовна призована и тя или неин представител не се явят на насроченото за 30.06.2026 г. открито съдебно заседание, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, респективно не са направили основателно искане за отлагане на разглежданото на делото. Поддържа депозирания отговор и представените доказателства. Моли съда проекто- доклада да бъде обявен за окончателен.

Няма да сочи други доказателства и да прави нови доказателствени искания.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Тъй като страните не се явяват спогодба няма как да бъде постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 22 и чл. 23 от ЗПК от Й. Й. Т., чрез адв. А., в която се сочи, че неговият доверител сключва от разстояние Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г. с ......................, със сума на кредита 1636.25 лева, от които размер на кредита 1400 лева и размер на застрахователна премия в размер на 236.25 лева, с обща сума за връщане в размер на 2269.54 лева за 16 месеца. Ищецът е усвоил само 1400 лева. Определен е ГПР 63,19% и ГЛП 48.66%.

Твърди се, че е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2025 г. с ............., с който се обезпечава Договор № 3159569 пред ....................... В тежест на кредитополучателя се предвижда възнаграждение в размер на 1285.50 лева, платимо на месечни вноски (идентични с Договора за потребителски кредит). Това задължение не е включено в ГПР и обща сума по Договора за потребителски кредит с ....................... Ищецът е бил присъединен към групова застраховка, за което е било издаден Застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 за застраховка "Живот"на клиентите на “......................” ЕАД, съгласно групов договор № ............................... с начало на застраховката 07.04.2025 г. и крайна дата 31.07.2026 г. Ищецът е бил задължен да заплати еднократна премия в размер на 236.25 лева (която ...................... автоматично удържа от главницата) като насреща бил застрахован за различни застрахователни рискове свързани с Договор за потребителски кредит № 3159569 / 07.04.2025 г. Застрахователното обезщетение било определено по следния начин: Размерът на дължимото застрахователно плащане за всеки един от покритите застрахователни рискове е равен на остатъчния баланс по кредита към датата на настъпването на застрахователното събитие със застрахования, включително лихвата по кредита, натрупана в периода, следващ времето между последната редовно дължима погасителна вноска по кредита до датата на настъпване на съответното застрахователно събитие със застрахованото лице. В застрахователен сертификат № 570074 / 07.04.2025 бенефициент (ползващо лице) е определено ...................... ЕАД, ЕИК ********* При определените застрахователни събития ...................... ЕАД ще получи обезщетение по Договор за потребителски кредит.

3

Сочи се, че ответникът-кредитор не е посочил правилно в договора за потребителски кредит общата дължима сума, защото не е включил в общите разходи по кредита възнаграждението на ............. ЕООД. Разходът към ............. е задължителен и това може да се извлече от общите условия към договора за кредит - клаузата за задължение към ответника ............. е преместено в Общите условия “III. КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КРЕДИТ. ОБЕЗПЕЧЕНИЕ.” т.

12. Изборът между обезпечение (ОУ III.т.12.) е банкова гаранция в 10 дневен срок, което е житейски нелогично и е непосилен срок, или да сключи договор с одобрено от кредитора трето лице в срок от 48 часа. Кредиторът е създал предпоставка да се избира „гарантирано до минути“, защото иначе може да не одобри заявката за кредит или ще го направи след дълъг срок. Целта на бързите кредити е да се отпусне в кратък срок финансов ресурс със съответния висок процент, който да покрие рискът.

Твърди се, че според решение от 13.03.2025 г. на СЕС по дело C-337/23 (т. 93 от мотивите) разходите по договор за поръчителство, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за кредит, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“.

Според решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 (т.45 и т.46 от мотивите), когато в договора за потребителски кредит са предвидени разходи, които са задължително условие за отпускане на кредита или са конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, се счита, че има налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като това представлява общ разход по кредита за потребителя.

Решението гласи, че неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на посочване на ГПР, което опорочава действителността на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Заемодателят не е посочил действителния ГПР по договора за кредит, съгласно нормата на чл 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което изпълва хипотезата на чл.

22 от ЗПК и на това основание - договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи само чистата стойност на кредита Сочи се, че изначалната недействителност на договора за потребителски кредит влече нищожност на договора за предоставяне на поръчителство поради липса на основание да съществува поради своята обусловеност от съществуването на договора за кредит и акцесорност към този основен договор. Договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ответника е сключен в изпълнение на задължение по неравноправна клауза от договора за кредит. Процесният договор има правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела задължение да извърши едно правно действие - да сключи договор за поръчителство, а другата да заплати възнаграждение за това. Същият е нищожен, тъй като е сключен в противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като срещу задължението за заплащане на възнаграждение ищецът не получава насрещна престация, но същевременно се увеличава задлъжнялостта му по основния договор. Поставените от кредитора изисквания относно вида на останалите обезпечения и условията, при които да бъдат предоставени са практически неизпълними, поради което сключването на договор за гаранция с 4 предварително определено от кредитора юридическо лице гарант е сигурно и предвидимо. При обезпечение на задължението с гаранция длъжникът е ограничен в правото си да избира кой да се задължи солидарно с него. В случая правата на потребителя не са защитени, защото той няма свободата и възможността да избере такъв поръчител, чрез който може успешно да обезпечи задължението си към кредитора и да си учреди с него безплатно поръчителство, доколкото в конкретния договор за предоставяне на поръчителство, поръчителстването е платено от потребителя на поръчителя с възнаграждение, равняващо се на почти половината от отпускания кредит.