Определение № 591 от 16.05.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 591 гр. Благоевград, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500485 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК и е образувано по частна жалба с вх.

№2766/04.05.2022 г., подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***“ № 260, представлявано от изп.директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник адв. Х. И., със съдебен адрес: гр. София, ул. “***“ № 8, ет. 4 против Разпореждане № 451/14.04.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 420/2022 година по описа на Районен съд – Разлог, в частта с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Разпореждане №451 от 14.04.2022 година постановено по ч.гр. дело № 420/2022 г. по описа на Районен съд – Разлог в отхвърлителната част е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се, че като доказателство към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК с вх. № 42319/13.04.2022 година са били представени 2 броя банкови бордера, за заплатената държавна такса за образуване на производството, и като доказателство за заплатено адвокатско възнаграждение за водене и образуване на заповедното производство.

Твърди се, че претендирания за заплащане адвокатски хонорар е съобразен с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения на Висшия адвокатски съвет, именно поради което и същият е в минималния възможен размер, за сумата от 954,39 лева (деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет ст.).

Твърди се, че заплащането на хонорара в размер на 954,39 лева (деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет ст.) е удостоверено от банково бордеро с уникален 1 регистрационен № 220977194930/07.04.2022 г., в което е отбелязано името на длъжника, и че е извършено плащане на адвокатски хонорар. Твърди се, че никоя от страните не е направила възражение за извършеното плащане на адвокатското възнаграждение или за заверяването на сметката по смисъла на чл.305 от ТЗ. Сочи се съдебна практика и се твърди, че издаденото от банката платежно нареждане е достатъчно, за да удостовери не само предприемането на плащане, а и завършването на плащането по смисъла на чл.305 от ТЗ с постъпването на преведената сума на адвоката. Твърди се, че пред районния съд е било представено пълномощно и представеното бордеро и се твърди, че може да се направи извода за валидни правоотношения между Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ и „Юробанк България” АД.

Твърди се, че съдът не разполага с правомощие да присъжда адвокатско възнаграждение по ниско от определеното с Наредбата.

С частната жалба се представя като доказателство Договор за правна защита и съдействие №861704/07.04.2022 г., съгласно който, договореното възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, както и Рамков договор №9300-0092/12.01.2009г., а именно подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист е в размер на 954,39 лева (деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет ст.) — заплатено адвокатско възнаграждение.

С оглед на посоченото в частната жалба се иска от съда да отмени обжалваното Разпореждане №451 от 14.04.2022 г., по ч.гр. д. № 420/2022 г. по описа на Районен съд — Разлог, ГО, като постанови издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на Изпълнителен лист срещу Б. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Добринище, ул. *** №11 - длъжник по Договор за издаване на кредитна карта от 25.04.2008 г., да заплати и сумата за адвокатски хонорар в размер на 954,39 лева (деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и девет ст.).

Частната жалбата е допустима - подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, препис от жалбата е изпратен за връчване на насрещната страна, и връчен при условията на чл.41, ал.2 от ГПК като не е депозиран отговор на частната жалба.

С оглед на горното и на основание чл.413, ал.2 от ГПК във връзка с чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същества частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по ч.гр.дело № 420/2022 година по описа на Районен съд – Разлог е било образувано въз основа на Заявление с вх.№ 2319/13.4.2022 година, депозирано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, чрез АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат Х. Х. И. от САК, с адрес за връчване на съдебните книжа – град София, ул.“***“ № 8, ет.4 – с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

2

Към заявлението освен документа по чл.417 от ГПК – извлечение от счетоводни книги са приложени за удостоверяване на представителната власт на адвоката – пълномощно от Д.Б.Ш. в качеството му на изпълнителен директор и член на Управителния съвет на банката и от М.И.В., с което е упълномощено АД „Ч., П. и И.“, с нотариална заверка на подписите от 24.1.2019 година. Представено е и пълномощно, с което управляващите и представляващи Адвокатското дружество преупълномощават адвокат Х. И. да представлява банката пред съдилищата на територията на Република България във връзка с подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и чл.417 от ГПК и искания за издаване на изпълнителен лист.

На лист 32 от ч.гр.дело № 420/2022 година по описа на Районен съд – Разлог е приложено соченото в частната жалба банково бордеро с уникален регистрационен № 220977194930. От съдържанието на същото е видно, че с него е платена сумата от 954,39 лева на 7.4.2022 година в полза на АД“Ч., П. и И.“. В същото като основание за плащането е записано „********** АХ ИЛ Б. И. Т.“.

Районният съд е уважил заявлението в една част, като Разпореждане № 451/14.4.2022 година е отхвърлил искането в частта за присъждане на разноски и издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК, като е приел, че няма по делото представен договор за правна защита и съдействие, в който да е удостоверен договорения хонорар, както и няма доказателства сумата от 954,39 лева да е платена като адвокатски хонорар за конкретното гражданско производство пред заповедния съд.

По аргумент от Тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 година по тълк.дело № 6 по описа за 2017 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии, докладвано от съдия Гергана Никова и съдия Вероника Николова, настоящия съдебен състав в условията на „пълен въззив“ следва служебно да провери всички правно релевантни факти, сам да прецени доказателствата, събрани от първата инстанция, както и тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

Така от анализа на представените с частната жалба Рамков договор от 12.1.2009 година, Анекс № 1 към рамковия договор от 2.11.2009 година, Приложение № 1 към анекса, Споразумение към Рамков договор от 29.12.2016 година и Договор за правна защита и съдействие от 7.4.2022 година се установява, че между банката и адвокатското дружество е уговорено, че на изпълнителя се възлага да извършва необходимите правни и фактически действия за събиране на просрочени или предсрочно изискуеми вземания на банката по кредити, в това число и действия по издаване на заповеди за изпълнение в полза на банката при възнаграждение в размерите съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

От съдържанието на представения с частната жалба договор за правна защита и съдействие е видно, че с него на адвокатското дружество се възлага да подаде заявление да издаване на изпълнителен лист срещу Б. И. Т. като е посочено, че по сметка ще бъдат платени като договорено възнаграждение 954,39 лева.

3

В съдържанието на договора за правна защита и съдействие и инкорпорираното в него пълномощно липсва отбелязване и посочване, че същото е за пред Районен съд – Разлог, като липсва индивидуализация на вземането, за което ще се подаде заявление за издаване на изпълнителен лист.

С оглед анализа на представените и пред настоящия съдебен състав доказателства, съдът е мотивиран да приеме, че изводите на районния съд са правилни и законосъобразни.

По аргумент от разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК на заявителя пред заповедния съд се дължат сторените разноски. Законодателят е посочил, че се дължат заплатените разноски по производството. В този смисъл при граматическото и смислово тълкуване на разпоредбата се налага извода, че заявителят пред заповедния съд, подобно на ищеца пред исковия съд следва по несъмнен начин да установи, че именно в това производство е заплатил разноски, които му се следват за присъждане като сторени. В този смисъл от представените от частния жалбоподател доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение е видно, че такива са сторени, но не се установява да са платени именно във връзка с производството пред Районен съд – Разлог. Посочването на ЕГН и име на лицето в бордерото и договора за правна защита и съдействие не са достатъчни за да се индивидуализира плащането като такова само и единствено във връзка с производството по ч.гр.дело № 420/2022 година по описа на Районен съд – Разлог.

С оглед на горното настоящия съдебен състав не може да приеме за основателни твърденията в частната жалба, че сумата от 954,39 лева представлява заплатено адвокатско възнаграждение като разноски пред заповедния съд – Районен съд – Разлог и приема, че изводи на районния съд в обжалваното разпореждане са правилни.

С оглед на горното съдът следва да потвърди Разпореждане № 451/14.4.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 420/2022 година по описа на Районен съд – Разлог.

По аргумент от разпоредбата на чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не следва да съдържа саморъчен подпис. По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК на приложения по делото акт следва да се извърши заверка от служител на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл.413, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 278, ал.4 във връзка с чл.272 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно Разпореждане № 451/14.4.2022 година, постановено по ч.гр.дело № 420/2022 година по описа на Районен съд – Разлог, с което е отхвърлено заявлението – на Заявление с вх.№ 2319/13.4.2022 година, депозирано от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, чрез АД „Ч., П. и И.“, представлявано от адвокат Х. Х. И. от САК, с адрес за връчване на съдебните книжа – град София, ул.“***“ № 8, ет.4 - в частта, с която се иска в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749 да бъде присъдена сумата от 954.39 лева /деветстотин петдесет и четири лева и 39 ст./ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

4

На основание чл.102а, ал.1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл.360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл.102а, ал.4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5