Решение № 253 от 21.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 815/2020
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 21.06.2021
- Състав
- Георги Драгoстинов, Лилия Ненова, Владимир Страхилов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 213, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. Велико Търново , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Георги Драгoстинов
Владимир Страхилов
Лилия Ненова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело № 20204100500815 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260094 от 14.08.2020 г. по гр.дело № 2714/2019 г. Великотърновският районен съд е отхвърлил иска на М. ГР. К. срещу ЦВ. М. ЦВ. за прогласяване на нищожност на Договор за продажба на наследство от 07.08.2018 г. поради липса на съгласие за сключването му, както и евентуално съединените с него искове за прогласяване на нищожност на договора поради невъзможен предмет и съответно за унищожаване на договора поради измама, като е осъдил ищцата да заплати на ответника разноски по делото в размер на 300 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М.К., чрез адвокат А.Е. от АК-Русе, с твърдения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Подчертава се, че отправените от ответника до ищцата предложения са били за делба, както и за покупка на имот, а не на наследство, което се потвърждавало от показанията на свидетелите В. Ц. и М. Д. Сочи се, че ищцата е възнамерявала и е изложила воля за сключване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит по наследство, а не за сключване на договор за покупко-продажба на наследство.
Липсата на воля за сключване на договор за продажба на наследство се аргументира с факта на извършено разпореждане от ищцата и останалите наследници с паричен влог от наследството.
Навежда се твърдение и за привидност на сключената сделка. Макар и непрецизно формулирано, искането на страната е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени в условията на евентуалност.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ЦВ. М. ЦВ., чрез адвокат М.С. от АК-Велико Търново. В отговора се заема становище за 1 неоснователност на жалбата, като се моли за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалба се явява лично в съдебно заседание и с пълномощника си адвокат С., която от името на доверителя си моли за оставяне на жалбата без уважение и претендира присъждане на разноски.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне по неговата правилност, като съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК и задължителните указания по приложение на нормата, дадени с т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните в жалбата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалноправните норми, както и до проверка за правилно прилагане на императивни материалноправни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М. ГР. К. срещу ЦВ. М. ЦВ. за прогласяване на нищожност, евентуално унищожаване на Договор за продажба на наследство от 07.08.2018 г.
Ищцата твърди, че заедно с още четири лица след смъртта на починалата на 18.02.2015 г.
Петранка Куманова е наследила недвижим имот в гр. Д. О., земеделски земи и спестовен влог в „ОББ“ АД. Заявява, че през лятото на 2018 г. ответникът се свързал с нея с предложение за изкупуване на дяла ú от полученото наследство. Твърди, че решила да продаде своята 1/3 ид.ч. от наследения недвижим имот. Отрича в проведените с ответника разговори да е коментирана възможността за продажба на наследството, като сочи, че било обсъждано единствено продажбата на недвижимия имот, находящ се в гр. Д. О., ул. „**„ № . Отрича да е изразявала воля за извършване на разпоредителна сделка с цялото получено от нея наследство, а желанието и волята ú били за продажба единствено на дела от наследения недвижим имот, с оглед на което с останалите наследници упълномощили адвокат, който да ги представлява пред банката при изтегляне на паричните средства от останалия в наследство спестовен влог. Предвид последното счита сключеният договор като такъв с невъзможен предмет поради фактически несъществуващият към момента на сключването му паричен влог. Твърди, че е подписала договора под натиск от ответника и създадена невярна представа за сключената сделка, тъй като ú било внушено, че продава само 1/3 ид.ч. от наследствения имот в гр. Д. О., понеже правата ú от полученото от починалата П. К. наследство се свеждали само до този имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се заема становище за неоснователност на исковата претенция. Ответникът изтъква липсата на конкретно наведени факти и обстоятелства, обосноваващи изводите на ищцата, че договорът е подписан под натиск и при невярна представа и „внушаване“. Твърди, че придобил от останалите наследници наследството, оставено от починалата П. К., поради което предложил на ищцата сключване на договор за 2 доброволна делба на имота в гр. Д. О., от който по силата на закона тя притежавала 1/3 ид.ч.
Заявява, че по направеното предложение ищцата отправила искане да получи парична сума, равна на заплатената от него сума за 1/3 ид.ч. от наследството на починалата, което обяснил на ищцата и отказал на нейното искане. Твърди, че тогава ищцата започнала да настоява да бъде сключен същия договор като на останалите наследници и за същите пари. Заявява, че дълго време преговаряли, като обяснявал на ищцата, че интересът му бил единствено към въпросния недвижим имот в гр. Д. О., но не и към останалите имоти в наследството, с оглед на което предложената от него цена се различава от тази, която е предложил на останалите наследници. Сочи, че през цялото време ищцата се консултирала с адвокат, с когото се разбрали да бъде сключен договор за продажба на наследство, след като желанието на ищцата било такова. Твърди, че при подписване на процесния договор ищцата е била придружавана от адвокат Станка Михайлова, че преди подписване на договора и ищцата и адвоката прочели текста на същия и се съгласили с него, преброили предоставената от него парична сума и едва тогава договорът бил подписан.
Релевантните по спора факти са следните:
Страните по делото не спорят по факта, че ищцата М. ГР. К. е наследница на П. П. К., че последната е починала на 18.02.2015 г. и че в наследствената маса, останала след смъртта на починалата се включва недвижим имот в гр. Д. О., както и че наследството не се изчерпва с този имот.
По делото е представен договор от 07.08.2018 г. със страни М. ГР. К. като продавач и ЦВ.
М. ЦВ. като купувач с нотариална заверка на подписите от същата дата, видно от който К. продава на Ц. своите идеални части от наследството, оставено от П. П. К., починала на 18.02.2015 г., срещу сумата от 7 800 лв., като е уточнено, че в наследствената маса, предмет на договора, са включени и недвижими имоти.
Представена е данъчна оценка от 06.08.2018 г. на недвижим имот, находящ се в гр. Д. О., ул. „*“ № , представляващ земя и сгради, от която се установява, че имотът е деклариран в данъчната служба като собственост на М. ГР. К. (1/3 ид.ч.), ЦВ. М. ЦВ. и Х.. Х. Б.
Видно от писмо от 19.07.2018 г. адвокат М.С. от ВТАК в качеството си на пълномощник на ЦВ. М. ЦВ. е отправила предложение до М. ГР. К. за извършване на доброволна делба на съсобствения им недвижим имот, находящ се на ул. „*“ № в гр. Д.О., или прекратяване на съсобствеността чрез правна сделка.
По делото е представено и писмо от 05.09.2018 г. ведно с пощенски плик, видно от които М. ГР. К. уведомява адвокат С., че на ЦВ. М. ЦВ. е било известно, че преди да започнат преговорите за покупко-продажба на имота в гр. Д. О., тя и останалите наследници на П. К. са получи полагаемите им се части от спестовен влог, че при изготвяне на предварителния договор за продажба на наследство Ц. е знаел, че то се състои само от двор, къща и гараж в гр. Д. О. и друго дворно място с малка къща в него, както и че влогът е бил закрит и по последният не е имало суми, което означавало, че същият не е бил включен и е било невъзможно включването му в съвкупността от наследство.
Посочените писмени документи, ангажирани от страните в производството, като относими, допустими и необходими, съдът е приобщил към доказателствения материал по делото.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото по реда на чл. 176 от ГПК в първоинстанционното производство е изслушана ищцата, която заявява, че представения по делото документ с предложение за извършване на доброволна делба, получила след сключване на договор с другите наследници, както и че при подписване на процесния договор е била придружавана от адвокат Ст. М, но отрича тя или адвоката да са чели договора преди подписването му.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В.Х. Ц. /съпруга 3 на ответника/, К. В. Б. и М. И. Д. В показанията си пред съда свидетелката Ц.а заявява, че познава ищцата покрай делбата на къщата в гр. Д. О. Разказва, че първо бил сключен договор с наследниците от гр. Р, защото ищцата отказала да се присъедини към тях. Сочи, че впоследствие ищцата потърсила техния адвокат за сключване на договор, „същият както на русенци, със същата сума“. Заявява, че отправили предложение към ищцата за изкупуване само на нейния дял от имота, но тя отказала и настоявала за договор, като сключеният с останалите наследници. Сочи, че когато отишли със съпруга си при техния адвокат, ищцата била там с адвокат – възрастна жена, чието име не може да посочи, като същата адвокатка придружавала ищцата и при подписването на договора пред нотариуса. Заявява, че адвокатката на ищцата прочела договора преди подписването и нямало възражения. Сочи, че са коментирали какво продава ищцата за тази цена и какво купуват те с ответника, а именно: дял от наследство.
Разпитана пред съда св. Б./нотариусът, удостоверил положените върху процесния договор подписи/ заявява, че не може да си спомни случая, тъй като е минало много време, а през нотариалната кантора минават много хора. Обяснява, че всички се легитимират с лични карти, като свидетелката проверява самоличността със съответните документи, в случая договор за продажба на наследствени права, и лицата се подписват.
В показанията си св. Д. сочи, че познава ищцата от много години. Разказва, че от ищцата знае, че същата е наследила къща, която с останалите наследници смятали да продадат, но не била казвала на кого и как. Заявява, че при един от разговорите ищцата споделила, че е подписала някакъв документ, но не знае какъв и не разполага с екземпляр от същия и била разтревожена, като при подписването била придружена от адвокат. Сочи, че вещо лице е направило оценка на имота, но не знае по какъв повод. Заявява, че по време на разговорите им не е ставало въпрос продажбата да е извършена под натиск, както и че не знае кой е купувачът.
Показанията на свидетелите съдът намира за достоверни като логични, последователни и без вътрешни противоречия, като показанията на св. Ц.а прецени през призмата на чл. 172 от ГПК, съобразявайки евентуалната заинтересованост на същата като съпруга на ответника, но с оглед на всички други данни по делото, като непротиворечащи и кореспондиращи на останалия доказателствен материал, съдът кредитира същите и им дава вяра.
Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0128263-a037-4aa3-b91f-8919d114869b