Решение № 2056 от 07.05.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2056

Стара Загора, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

Членове:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ВАКАРЕЛСКА-ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600248 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Стара Загора против решение № 73 от 04.12.2025 г., постановено по АНД № 81/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 24-90-24 от 26.03.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора, и РИОСВ Стара Загора е осъдена да заплати на „Брикел“ ЕАД [населено място] направените по делото разноски в размер [рег. номер].

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва извода на районния съд за недоказаност на административнонаказателното обвинение (АНО) и навежда доводи за извършване от „Брикел“ ЕАД [населено място] на вмененото му нарушение на Условие 9.3.1 от Комплексно разрешително (КР) № 40-Н2/2021 г. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което обжалваното пред районния съд НП да бъде потвърдено.

Ответникът – „Брикел“ ЕАД [населено място], чрез процесуалните си представители – адв. Е. Д. и адв. П. К., в представено писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените по делото разноски за касационната инстанция съгласно приложени договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е било НП № 24-90-24 от 26.03.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 90 от 27.09.2024 г., с което на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) на „Брикел“ ЕАД [населено място] е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв. за извършено нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, изразяващо се в това, че на 19.07.2024 г. на производствената площадка на „Брикел“ ЕАД в [населено място] дружеството не изпълнява Условие 9.3.1. от Комплексно разрешително (КР) № 40-Н2/2021 г., изискващо „Всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“, както и Условие 9.2.4. от същото КР, съгласно което „На притежателя на настоящото разрешително се разрешава експлоатацията на съществуващ Комин № 2 с височина 150 метра при анормални режими на работа, съгласно Условие 6.17., при спазване на Условие 9.2.8, Условие 9.2.8.1. и Условие 9.2.9.“. От фактическа страна неизпълнението на Условие 9.3.1. от КР е обосновано с това, че при извършената на 19.07.2024 г. проверка през е установено, че през прозорците и от подпокривното пространство на котелен цех излизат неорганизирани емисии от работата на инсталацията, а неизпълнението на Условие 9.2.4. – с експлоатацията на Комин № 2 с височина 150 м, без да са налични аварийни ситуации, разпалване/погасяване на енергийни мощности към момента на проверката. Посочено е, че е изготвен снимков материал, който обаче не е представен както във вазивното, така и в касационното производство.

Районен съд Гълъбово е приел, че неизпълнението на Условие 9.3.1. от КР № 40-Н2/2021 г. не е доказано, тъй като твърдяното нарушение е било установено визуално от лицата, извършили проверката – според показанията им, но за визуално възприетите от тях емисии, излизащи през прозорците и от подпокривното пространство на котелен цех, не са били направени замервания с какъв химичен състав и произход са. Посочено е също, че според заключението на изготвената по делото инженерно-техническа експертиза технологично не е възможно да бъдат изпускани вредни емисии от горивната инсталация по пътя им към комин № 1, тъй като инсталацията работи с налягане под атмосферното и може да засмуква от околния въздух, а не да нагнетява, и тъй като евенуталното изпускане на такива емисии би довело до невъзможност на експлоатационния и ремонтен персонал да изпълнява задълженията и задачите си, доколкото в залата на котелния цех темпуратурата на въздуха би се покачила толкова много, че няма как жив организъм да издържи. За недоказано е прието и неизпълнението на Условие 9.2.4. от КР, тъй като в периода на проверката Комин № 2 не е бил експлоатиран по описания в НП начин. Посочено е, че според вещото лице в случая през Комин № 2 са били отвеждани въздушни маси от охлаждането на горивната камера през димните вентилатори, което не го прави работещ с оглед на предназначението му.

Постановеното от въззивния съд решение е валидно, допустимо и правилно.

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Брикел” ЕАД [населено място], е за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС – на задължението на оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. Съгласно § 1, т. 39 от ДР на ЗООС „Комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма – „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване”. Като правно основание за ангажиране на отговорността е посочена разпоредбата на чл. 164 от ЗООС, предвиждаща за неизпълнение на изискванията по чл. 123в на оператора на инсталацията – юридическо лице или едноличен търговец, да се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.

Конкретното АНО е за това, че на 19.07.2024 г. на производствената площадка на „Брикел“ ЕАД в [населено място] дружеството не е изпълнявало Условие 9.3.1. и Условие 9.2.4. от КР № 40-Н2/2021 г., чиито предписания бяха цитирани по-горе, тъй като през прозорците и от подпокривното пространство на котелен цех са излизали неорганизирани емисии от работата на инсталацията и Комин № 2 с височина 150 м е бил експлоатация, без да са били налични аварийни ситуации, разпалване/погасяване на енергийни мощности към момента на проверката.

В случая извода на въззивния съд за недоказаност на АНО съответства на приетата от него за установена фактическа обстановка, кореспондираща при това със събраните доказателства, в т. ч. и със заключението на изготвената и приета инженерно-техническа експертиза, поради което и с оглед на забраната за нови фактически установявания по чл. 220 от АПК касационната инстанция изцяло споделя мотивите към обжалваното решение за отмяна на НП и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

За пълнота на изложението, доколкото се дължи отговор на наведените от касатора доводи, а всички те касаят единствено и само установеното според него неизпълнение на Условие 9.3.1. от КР № 40-Н2/2021 г., имащо отношение към изпускането на вредни вещества от инсталацията в атмосферния въздух, следва да се отбележи, че визуалното възприятие на проверяващите (според показанията им) установява източника на видените от тях емисии и начина на изпускането им, но не и състава им и дали същите са в норма или не, ако са вредни, тъй като не са извършени необходимите замервания и/или изследвания, а в случая, както беше отбелязано, вещото лице изключва от техническа гл. т. възможността да бъдат изпускани вредни емисии или газове от горивната инсталация в котелния цех на „Брикел“ ЕАД по пътя им към комин № 1, посочен като точка за изпускането им в КР на дружеството.

В допълнение следва да бъде добавено също, че касаторът не релевира касационно основание за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, вкл. при събирането и преценката на доказателствата, а за тях касационната инстанция не следи служебно – чл. 218, ал. 1 от АПК и по аргумент за противното от ал. 2 на цитираната разпоредба.

По тези съображения съдът намира, че не е налице релевираното с касационната жалба основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде оставен в сила.

С оглед на изхода от делото и при липсата на направено от касатора възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение на един адвокат за касационната инстанция, РИОСВ Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на „Брикел“ ЕАД [населено място] сумата от 797,62 евро, представляваща платено адвокатско възнаграждение с ДДС на един адвокат (адв. П. К.) за касационната инстанция съгласно приложени договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 04.12.2025 г., постановено по АНД № 81/2025 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Стара Загора да заплати на „Брикел“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място] – извън града, сумата от 797,62 евро (седемстотин девтдесет и седем евро и шестдесет и два евроцента), представляващи направени разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: