Решение № 820 от 16.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 820 гр. Пловдив, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Б. Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Б. Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20225330205943 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030005788/10.08.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б. М. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП.

Жалбоподателя моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание от представител. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР Пловдив, не изпраща представител, но в писмена молба-становище по делото намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на атакуваното НП. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли Съда да го намали до минимално предвидения размер.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане, а по същество е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 01.07.2022г. в 11:40 часа в гр.Пловдив жалбоподателят Б. П. управлявал товарен автомобил „Волво ФХ12“ с рег.№ ******** и полуремарке „Феймонвил СТН 4 АУ“ с рег.№ *******, собственост на „БЕТЗ 99“ ООД, ЕИК 202980466. При преминаване през кръстовището на бул.“Найчо Цанов“ и бул.“Христо Ботев“ не се съобразил с габарита и височината на управляваното от него превозно средство и превозвания товар, при което ударил и скъсал два броя метални жици на тролейбусната мрежа, които паднали на пътното платно. Вследствие на това предизвикал ПТП с материални щети.

Падането на ударената метална жица било възприето от св.А. Т. О., който подал сигнал на Единния европейски номер за спешни повиквания 112.

Такъв бил подаден и от други участници в движението, сред които били св.А.

П. Ч. и св.Б. Н. У..

Въпреки настъпилото произшествие, жалбоподателят като участник в него и водач на ППС не спрял, за да окаже съдействие за установяване на вредите от настъпилото ПТП. След обаждане от дружеството, чийто собственост е специалния автомобил и от дежурния полицейски орган, П. спрян на около три километра от мястото на инцидента. Там бил посетен от св.Н. И. Ф., който след разговор с водача, приел, че последният с поведението е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, за което му съставил Акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства - АУАН, ползващ се с доказателствена материална сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, Протокол за ПТП, в който са отразени участниците, механизмът на ПТП и причинените материални щети, докладни записки, справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, както и от гласните такива – св.А. Т. О., А. П. Ч., Б. Н. У. и от показанията на актосъставителя Н. И. Ф., разпитан в качеството на свидетел. Свидетелите пресъздават фактически положения относими към обсъжданите нарушения, на които Съдът дава вяра и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

При така установените факти съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя П. за нарушение по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗДвП, който като участник в движението по пътищата, на посоченото в акта и НП място, не се е съобразил с габаритите и височината на управлявания от него специален автомобил, както и с превозвания товар и е причинил ПТП с материални щети, като е ударил и скъсал два броя метални жици на тролейбусната мрежа, който паднали на пътното платно. С това си поведение безсъмнено освен причинените имуществени вреди е създал опасност и 2 пречки за движението и е поставил живота и здравето на хората в опасност. В случая товарният автомобил е бил с извънгабаритен товар, спрян по средата на кръстовището, поради което започнало да се образува задръстване, установено от показанията на св.О.. Скъсаната жица е била трудно различима, потвърдено и от показанията на св.Ч., и от тези на св.У., което е създавало също опасност за участниците в движението. В този смисъл деянието на П. припокрива всички елементи от състава на нарушението, извършено от него.

Жалбоподателят е имал и последващо неправомерно поведение, тъй като след предизвиканото с негово участие ПТП с материални щети, вместо да окаже съдействие за установяване на вредите е напуснал местопроизшествието и не е съобщил за ПТП на компетентните органи, като по този начин е извършил и нарушение по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „а“ от ЗДвП. За настъпилия инцидент е имало множество позвънявания от други участници в движението, но не и от самия водач на ППС, участник в пътнотранспортното произшествие. С напускането на мястото той е препятствал изясняването на обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и нанесените в резултат на него имуществени вреди. Твърдението, че е търсил подходящо място, за да спре, съдът намира за неправдоподобно, предвид факта, че едва след телефонни обаждания, жалбоподателят е спрял и то на едно значително дълго разстояние от мястото на инцидента, потвърдено и в показанията на актосъставителя. Даже и да е оказал някакво съдействие, така както се твърди в жалбата, същото не е било дадено непосредствено след самото нарушение, а впоследствие, след като е бил издирван и спрян, както се посочи далеч от мястото на настъпилото ПТП.

Изложеното безспорно налага категоричен извод за извършени от П. нарушения, за които правило и законосъобразно е бил санкциониран в размери, предвидени в санкционните норми, като размерът на глобата, предвидена в чл.185 от ЗДвП за нарушението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП – 20 лв. е законодателно фиксиран, поради което не би могъл да се преценява от наказващия орган и съда. Наказанията за второто нарушение също са правилно определени в границите на нормата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждаща наказания глоба в размер от 50 до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. В случая, изводимо от степента на обществената опасност на деянието и от завишената степен на опасност на дееца, предвид множеството нарушения на ЗДвП, видно от приложената по делото справка, е, че наказанията са правилно и законосъобразно наложени в максимален размер, а именно – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Констатираните нарушения на разпоредбите от ЗДвП не следва да бъдат квалифицирани като маловажен случай, предвид обстоятелствата,при които са извършени и липсата на данни за смекчаващи вината обстоятелства.

Деянията, за които е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Следва да се вземе 3 предвид и разпоредбата на чл.189з ЗДвП, съгласно която нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима за нарушения по ЗДвП.

Съдът намира, че административнонаказателното производство е водено законосъобразно. Спазени са изискванията, предвидени в чл. 42 и 57 от ЗАНН във връзка със съдържанието на АУАН и НП. Същите съдържат всички реквизити, предвидени в тези норми. Фактическата обстановка е правилно и в достатъчна степен описана, а отразените обстоятелства напълно изпълват съставите на коментираните нарушения, така че жалбоподателят е могъл да упражни в пълнота правото си на защита. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Предвид изложеното, Съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН въззиваемата страна има право на разноски, но доколкото такива не са поискани, не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

22-1030005788/10.08.2022г. на Началник Сектор към ОДМВР гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Б. М. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.“А“ от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4