Определение № 19268 от 15.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19268 гр. София, 15.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Алексиева

Членове:

Елена Св. Шипковенска

Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Въззивно частно гражданско дело № 20261100507661 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от Н. А. Р., Й. А. Р., С.М. А. Р., М. Й. А., чрез адвокат М.В.Д. /надлежно упълномощен/, частна жалба срещу определение № 12930/01.04.2026 г., постановено по гр. д. № 38636/2024 г. по описа на СРС, 50-ти състав, с което е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното на 16.02.2026 г. решение в частта му за разноските.

Ответникът по частната жалба „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подал отговор на частната жалба, с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като прецени събраните доказателства и взе предвид наведените в частната жалба доводи, намира за установено следното:

Установява се, че с влязло в сила решение № 2826/16.02.2026 г., постановено по гр. дело № 38636/2024 г. по описа на СРС, 50-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. А. Р., Й. А.

Р., С. А. Р., М. Й. А. осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, съотв. по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми за главници за цена незаплатена топлинна енергия и за дялово разпределение за имот в град София и за мораторна лихва върху главниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В съдебния акт не са присъдени разноски в полза на ответниците съгл. чл. 81 ГПК. Посочено е, че е представено пълномощно от ответниците и платежен документ от 13.01.2026 г., но от предметното съдържание на този документ се установява, че адвокатското възнаграждение е платено от трето неучастващо по делото лице. При тези мотиви първоинстанционният съд е приел, че липсва 1 реално осъществен разход от страната, който да се приеме, че е за нейна сметка.

С молба от 10.03.2026 г. , подадена по реда на чл. 248 ГПК от ответниците чрез пълномощника си адвокат М.Д. са поискали изменение на съдебното решение в частта за разноските чрез присъждане в тяхна полза на адвокатско възнаграждение. В молбата се поддържа, че платежното нареждане е сторено от трето лице по нареждане на ответниците, а в основанието за нареждане е записано, че средствата са предоставени от ответниците.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 12930 от 01.04.2026 г. съдът е оставил без уважение искането по реда на чл. 248 ГПК за допълване на съдебното решение с присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответниците, като съдът е препратил към мотивите, изложени в съдебното решение. Изтъкнато е, че не са представени доказателства по смисъла на чл. 36 и чл. 43 ЗЗД за учредяване на представителна власт на това трето лице /вкл. и с приложените пълномощни/ за сключване на всякакви договори, в т.ч. за правна помощ и извършване на правни действия, с представляване на упълномощителя по съдебни дела в защита на негови имуществени и други интереси.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, обективирана в определение № 825/14.12.2013 г. по ч. гр. д. № 1070/2013 г. на ВКС, III г.о.; определение № 70 от 30.03.2022 г. по ч. гр. д. № 4384/2021 г. на ВКС, II г. о.; определение № 4428/04.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2835/2024 г. на ВКС, III г.о.; определение № 1720 от 02.04.2026 г. по ч. гр. д. № 192/2026 г. на ВКС, III г. о., при установяването на разноските и присъждането им съгласно чл. 78 и сл.

ГПК от значение е основанието им, което легитимира страната по делото да ги претендира, а не и трети за спора лица. От значение е още дали разноските са реално извършени, в която връзка не е от решаващо значение кой е платил възнаграждението в полза на поелия защитата по делото адвокат. Основанието за сключване на договор за правна помощ с адвокат е осъществяването на процесуално представителство и защита по делото. Присъждане на разноски, съгласно чл. 78 и сл. ГПК, се следва на защитаваната в процеса страна /а не на друго лице/, ако от договора може да се направи извод, че уговореното възнаграждение е на това основание, както и че възнаграждението е реално заплатено. Не е от значение кой е платил възнаграждението на поелия защитата по делото адвокат. Касае се за парично задължение на клиента към адвоката, което няма пречка да бъде изпълнено и от трето лице по смисъла на чл. 73 ЗЗД. Поради това във всички случаи изплатеното възнаграждение за един адвокат съставлява разноски за страната, щом е установено основанието за плащане и размерът на адвокатското възнаграждение е уговорен от страната и нейния пълномощник.

В случая по делото е представен от ответниците списък на разноските по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер на 720 евро.

Представени са и доказателства за реалното му заплащане, а именно 2 извлечение от банкова сметка от 13.01.2026 г., видно от което Д.Н.Н. е превел сумата за разноски, като основание за превода е посочил номера на първоинстанционното дело и пояснение, че сумата е предоставена от ответниците по делото /по 180 евро/. От значение в случая е обстоятелството, че задължението за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение е възникнало за ответниците по договора за правна защита и съдействие, докато обстоятелството, че това тяхно парично задължение е изпълнено чрез плащане, извършено от трето лице, не заличава нито задължението на страната, нито факта на неговото изпълнение. Съгласно чл. 73 ЗЗД паричното задължение може да бъде изпълнено и от трето лице, освен ако законът или договорът изискват лично изпълнение. В случая не се твърди и не се установява подобно изискване. При това положение за преценката дали е налице реално извършен разход за адвокатска защита е от значение дали е установено съществуването на задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение, неговият размер и фактът на плащането, а не обстоятелството дали сумата е преведена лично от страната или от трето лице.

По делото се установява именно такова изпълнение, като в основанието на банковия превод изрично е посочено, че сумата се предоставя от ответниците и се отнася до задължението им по делото.

Не може да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че за да се признае извършеното плащане като изпълнение на задължението за адвокатско възнаграждение, следва да бъде установена представителна власт на третото лице за сключване на договор за правна помощ. Предмет на проверката в производството по чл. 248 ГПК е дали страната е поела задължение за заплащане на адвокатско възнаграждение и дали същото е реално изпълнено, а не дали третото лице, извършило плащането, е било овластено да сключва договор от името на страната. В случая плащането от третото лице представлява изпълнение на паричното задължение за адвокатско възнаграждение, носено от ответниците, и не обосновава извода, че за тях не е налице реално извършен разход.

В контекста на изложеното и с ъобразявайки даденото в практиката на ВКС правно разрешение, съдът намира, че неправилно е прието в обжалваното определение, че претендираното в полза на ответниците адвокатско възнаграждение не е реално извършен разход по делото, тъй като е платено не от страната, а от трето за спора лице. При липса на спор по делото относно основанието и уговорения между страната и адвоката размер на възнаграждението, както и за реалното му плащане, предпоставките за присъждане на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК са налице.

Неоснователно се явява и възражението на ищеца за прекомерност на уговореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение. В т. 3 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д.

№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото. В случая не са налице 3 предпоставките за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съобразно материалния интерес на предявените искове, действителната правна и фактическа сложност на делото и конкретно извършените процесуални действия от процесуалния представител на страната, заплатеното адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в размер на 720 евро /по 180 евро от всеки ответник/ не е прекомерно.

С оглед на горното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което молбата на ответниците по чл.

248, ал. 1 ГПК следва да се уважи.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 12930 от 01.04.2026 г., постановено по гр. д.

№ 38636/2024 г. по описа на СРС, 50-ти състав и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ решение № 2826/16.02.2026 г., постановено по гр. дело № 38636/2024 г. по описа на СРС, 50-ти състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на всеки един от ответниците - Н. А. Р., роден на ********., Й. А. Р., роден на ******** г., С. А. Р., родена на ******** г. и М. Й. А., родена на ******** г., всички със съдебен адрес гр. София, бул. ********, ет. 3, офис 2, адв. М.В.Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от по 180 евро /сто и осемдесет евро/, или общо сумата от 720 евро /седемстотин и двадесет евро/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4