Решение № 966 от 30.11.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 966 гр. гр. Хасково, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20255640100097 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Ф. Ф. М. чрез процесуален представител-адвокат Е.И, с която са предявени против „Кредирект“ ЕООД, при условията на обективно съединяване, два установителни иска, както следва: главен иск, с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №********** от **********г. сключен между страните; при условията на евентуалност, иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. второ и трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143 ЗЗП, за прогласяване нищожност на чл. 18, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №********** от **********г. сключен между страните, предвиждащ начисляване на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1335,02 лева

Ищецът твърди на **********г. между страните да е сключен договор за потребителски кредит №**********, на основание на който ответникът да е предоставил на ищеца заемна сума от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент 45% и ГПР 56.50%. Съгласно чл. 18, ал. 4 от договора заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1335,02 лв., която той следвало да престира заедно с месечната погасителна вноска. Навежда съображения уговорката в чл. 18, ал. 4 от договора да е нищожна като неравноправна. Твърди тази такса да е уговорена в договора едва след като е направена заявката, като потребителят преди подписване на 1 договора да се е задължил да плати такса, за която да не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена; да липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Счита клаузата да е с неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, както и с нея да се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса да представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно да е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея да се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК; таксата да е добавка към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и да го обогатява неоснователно доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл да представлява и печалбата на заемодателя. Договорена при тези условия тя да представлява допълнителна облага-печалба към възнаградителната лихва. Чрез уговореното в клаузата за такса за експресно разглеждане в договора да се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. В този смисъл, макар да е предвидена като такса за експресно разглеждане в договора, сумата за тази такса да е предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била известна на потребителя, съобразно изискванията на чл. 5 от ЗПК. Клаузата да противоречи на добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Поради невключването на такса за експресно разглеждане в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният да не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалният лихвен процент не отговарял на реализирания, увеличен със скрития добавък от такса за експресно разглеждане. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните да представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди поради невярно посочване на размера на ГПР кредитната сделка да е недействителна. Да не било изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да е посочен лихвения процент по кредита поради това, че потребителят бил заблуден относно действителния му размер. Иска прогласяване недействителността на процесния договор, а в условията на евентуалност – прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 4 от договора. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Навежда съображения за валидност на процесния договор. Твърди преди подписване на договора ищецът да е бил наясно с всички условия по договора и клаузите да са индивидуално договорени. Сочи кредитополучателят да е имал право на отказ от договора, 2 който гарантирал правата му като потребител; неустойката да е с предварително определен начален и краен момент, с фиксирани параметри и е уговорена във връзка с непредоставяне на обезпечение. Оспорва размерът на таксата за експресно разглеждане да е 1335,02 лв., твърди тази сума от 1335,02 лв. да е общата сума, която заемателят е следвало да върне, а сумата за таксата да е в размер на 297,52 лв. Същевременно сочи друга сума като такса за експресно разглеждане - 508 лв., която твърди да е посочена и в Стандартния европейски формуляр. Посочването на сумата от 1335,02 лева в чл. 18, ал. 4 от договора като такса сочи да е техническа грешка и това ясно се виждало от останалите клаузи и Стандартния европейски формуляр. Навежда съображения оспорената клауза за такса за експресно разглеждане да е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния. Тази допълнителна услуга да не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на такъв. Поради това да не следва да бъде включвана в ГПР. Ищецът да е получил експресно разглеждане на искането си и избраната допълнителна услуга е реално получена, като искането му е разгледано за по-малко от 50 минути. Заемодателят да е изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, поради това в негова полза валидно е възникнало правото да получи предварително определената и одобрена от кредитополучателя такса, която в съотношение с предоставения заем, бързото му администриране и незначителната по размер възнаградителна лихва /37,50 лв./, не следвало по никакъв начин да е представлявала такова затруднение за ищеца, което да го поставя в неравноправно положение, оправдаващо иницииране на настоящото производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, която е избрал по свое собствено желание, и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за предоставянето му от страна на заемодателя. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е свързана с усвояването и управлението на кредита и твърди същата да не е задължително условия за отпускане на кредита и това ставало ясно от договора и СЕФ.

Потребителят да е могъл да получи заемната сума и без допълнителната услуга, като в последния случай единствената последица би била разглеждането на искането му за кредит да бъде осъществено в рамките на стандартния срок. Твърди клаузата да не е уговорена в нарушение на ЗЗП, клаузите в договора да са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. В Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити били посочени разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на таксата, уговорена впоследствие в договора за кредит. Оспорва да са нарушени разпоредбите на 3 чл. 143 ЗЗП и чл. 146 ЗЗП, заблуждаваща търговска практика от страна на кредитодателя в сочения от ищеца смисъл. Твърди ищецът през 2023г. да е имал общо два сключени договора с ответника за идентични кредитни продукти, което според ответника опровергавало твърденията за накърняване на добрите нрави и нарушение на равноправието между страните, доколкото от фактическата обстановка на трайните отношения между тях ставало ясно, че същите са договаряли равнопоставено, като ищецът сам инициирал сключването на всеки един от договорите при пълно знание за условията им.

Претендира разноски. При условията на евентуалност, оспорва да са налице предпоставките за присъждане на разноски на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорно установени между страните следните обстоятелства:

Между ищеца и ответника е сключен договор за потребителски кредит №**********, на основание на който ответникът да е предоставил на ищеца заемна сума от 1000 лв., при фиксиран лихвен процент 45% и ГПР 56.50%.

С чл. 18, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните са се споразумели, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем;

Такса за експресно разглеждане не е включена в размера на ГПР, посочен в договора – 56,5%.

От клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора за кредит се установява, че страните са се договорили заемната сума да бъде върната на **********., да се дължи такса за експресно разглеждане в размер на 297,52 лв. като сумата, която е следвало да бъде върната с вноска с такса за експресно разглеждане и включена отстъпка по кредита е 1335,02 лв. Съгласно чл. 18, ал. 4 от договора заемателят дължи такса в размер на 1335,02 лв. за предоставената за експресно разглеждане на искане за кредит.

Длъжникът има качеството потребител по см. на § 13, т.1 от ДП на ЗЗП. Следователно, за валидността на клаузите е приложим ЗЗП. Освен това, страните по договора имат качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, а процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл.

9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция. Следователно, за неговата валидност и последици важат, освен общите, и специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит 4 се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР от 56,5% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК (към датата на предоставяне на процесния кредит допустимият размер на ГПР е 68.2%). Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане на искането за заем, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.