Присъда № 7 от 30.05.2025, Районен съд - Елин Пелин

МОТИВИ към Присъда № 7 от 30.05.2025 г. по НОХД № 23/2025 г. на РС-Е.П.

Повдигнато е обвинение срещу С. С. Г., с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 - ро, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК , извършено на 17.10.2022г. в с. Л., общ. Е.П..

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Е.П. поддържа обвинението срещу подсъдимия и намира за безспорно установено извършеното от него престъпление по чл. 331, ал. 3, пр. 2 - ро, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК .

Твърди, че направеното от подсъдимия самопризнание напълно се подкрепя от събраните в хода на ДП доказателства и по конкретно от протокол за оглед на местопроизшествие, събраните свидетелски показания, от заключенията на изготвените експертизи, както и приложените писмени доказателства. Сочи, че при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, следва да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, като за постигане на целта на наказанието предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание «Лишаване от свобода» за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено по чл. 68 от НК за срок от 3 години, като на осн.чл. 58, ал.1 от НК, така определеното наказание «Лишаване от свобода» да бъде намалено с 1/3.

Предлага на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

Повереникът на частния обвинител адв.Г. предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер който да е над средния такъв предвиден за самото престъпление, при прилагане на нормата на чл. 58 НК. Солидаризира се е предложението на прокурора по отношение на изпитателния срок, като счита, че такъв в рамките на три години, който е минималния по чл.66 от НК би изпълнил функциите на предупредително и надзорно отношение на държавата по отношение на лице извършило деянието.

Частният обвинител поддържа заявеното от повереника му.

Защитникът адв.Р., счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва повдигнатото обвинение, а именно запалване на чужд имот по непредпазливост, от което са настъпили значителни вреди.

Сочи, че подсъдимият още в хода на досъдебното производство е направил пълни самопризнания и е подпомогнал за разкриването на механизма на престъплението и прави самопризнание в хода на съдебното производство, като по отношение на него са налице единствено и само смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно неговото чисто съдебно минало, както и че искрено съжалява за случилото се. Счита, че значителните вреди, които са настъпили не следва да се отчитат за отегчаващо вината обстоятелство, тъй 1 като закона е категоричен, че не могат да се приемат за отегчаващи вината обстоятелства тези, които законодателят е взел предвид при квалифицирането на едно деяние в престъпление, както в случая, квалифициран случай на палеж. Предлага на осн.373, ал.2, във вр. чл.372, ал.4 от НПК, съда да определи наказание на подсъдимия Г. за извършеното от него престъпление при условията на чл.58а, ал.4 във вр. чл.55 от НК, като замени така предвиденото наказание «Лишаване от свобода» с пробация. В случай, че съда наложи наказание «Лишаване от свобода», моли същото да бъде в минимален размер, така както предлага държавното обвинение, а именно една година като същото наказание се намали с 1/3. Предлага съда на осн. чл.66, ал.1 НК да отложи неговото изпълнение. Моли за присъда в този смисъл.

Подсъдимият в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното деяние. Моли за най-лекото наказание.

Съдът като взе предвид всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият С. С. Г. е роден на ********* г. в с. Л., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, с настоящ адрес: с. Л., общ.Е.П., обл.С., ул.«.........» №**, с ЕГН **********.

Към месец октомври 2022г. подсъдимият С. Г. живеел сам в къща на адрес: с. Л., общ. Е.П., обл. С., ул. „.........“ №**. В съседство с имота на подсъдимия Г., на адрес: с. Л., общ. Е.П., обл. С., ул. „.........“ №** се намирал имотът на Г. К. Г., състоящ се от две сгради със значителна стойност, а именно - двуетажен гараж с площ 45 кв. м. на стойност 42750 лв., както и едноетажна къща с площ 110 кв. м. на стойност 104500 лв., които били негова собственост.

Двуетажният гараж в двора на имота на Г. Г. бил долепен до двуетажен гараж в имота на подсъдимия Г., като едната от стените им била обща. В едно от помещенията на първия етаж в своя двуетажен гараж подсъдимият Г. бил направил огнище с казан за варене на ракия. Вечерта на 16.10.2022г. срещу 17.10.2022г. подсъдимият Г. запалил огнището в гаража си, за да вари ракия.

След като приключил с варенето на ракията, подсъдимият Г. предприел действия по загасяване на огъня в огнището, но не положил дължимите усилия, за да се увери, че горенето е приключило напълно. Подсъдимият излязъл от гаража си, в който се намирало все още тлеещото огнище, и оставил същото без надзор, макар да бил длъжен и да могъл да предвиди, че това може да предизвика пожар. С течение на времето огънят в огнището в гаража на подсъдимият Г. се засилил и обхванал оставени на пода около огнището горими материали, а след това - и цялото помещение. Около 04:00 ч. на 17.10.2022 г. причиненият от подсъдимия Г. пожар се разпространил върху сградите в имота на Г. К. Г., като първо се запалил двуетажният гараж на пострадалия Г., а след това - и едноетажната къща, в която в този момент спял Г.. Пострадалият Г. Г. се събудил от силното пукане и тропане, предизвикано 2 от горенето, след което излязъл на двора, за да види какво става.

Междувременно разразилият се пожар бил забелязан от св. Д.А. Г., който живеел в близост до имотите на подсъдими Г. и пострдалия Г.. Св. Д.А. Г. казал на съпругата си Г.Г. да се обади на тел. 112, а самият той отишъл до къщата на пострдалия Г., за да окаже помощ. На местопроизшествието били изпратени екипи на PC „ПБЗН“ - Е.П., които пристигнали в 04:36ч. на 17.10.2022г. и в продължение на няколко часа се опитвали да загасят пожара, като успели да направят това едва около 11:00ч. на 17.10.2022г. Малко след пристигането на пожарникарите, на улицата пред двата имота се появил и подсъдимия Г., който заявил, че се е опитвал да изгаси пожара с помпа за вода, която обаче не успял да включи. В резултат на пожара били причинени значителни вреди по сградите в имота на пострдалия Г. в общ размер на 65240лв., като изцяло били унищожени покривите на гаража и къщата му, както и подпокривната конструкция на къщата.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.

371, т. 2 от НПК и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: св. Г. К. Г. и св. Д.А. Г., като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът даде вяра и на писмените доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните (протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум за оглед на местопроизшествие, свидетелство за съдимост и другите приобщени писмени доказателства).

Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица, изготвили назначените по досъдебното производство експертизи (пожаротехническа екзпертиза, оценителна експертиза и допълнителна оценителна експертиза), тъй като те имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото, изготвени са от компетентни вещи лица, като съдът няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността им. Страните не оспорват заключенията, като последните са приобщени към материалите по делото по надлежния процесуален ред.

Съдът констатира, че в досъдебното производството, разпитан в процесуалното му качество на обвиняем, Г. се признава за виновен и дава обяснения. Тези обяснения са относими към предмета на доказване и се потвърждават и от останалия, събран по делото доказателствен материал.Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

3

Безспорно се установява, че подс. Г. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 331, ал. 3, пр. 2 - ро, вр. ал. 1, вр. чл. 330, ал. 1 от НК, тъй като на 17.10.2022г., около 04:00ч., по непредпазливост запалил чужд имот - сгради със значителна стойност, намиращи се на адрес: с. Л., общ. Е.П., обл. С., ул. „.........“ №** а именно - двуетажен гараж с площ 45 кв. м. на стойност 42750 лв., собственост на Г. К. Г., както и едноетажна къща с площ 110 кв. м. на стойност 104500 лв., собственост на Г. К. Г., като са последвали значителни вреди в общ размер на 65240лв.

От обективна страна, категорично от събраните доказателства се установява, че на инкриминираната дата и място подс. Г. с действията си е реализирал признаците от състава на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, тъй като е запалил чужд имот - сгради със значителна стойност, намиращи се на адрес: с. Л., общ. Е.П., обл. С., ул.

„.........“ №** а именно - двуетажен гараж с площ 45 кв. м. на стойност 42750 лв., собственост на Г. К. Г., както и едноетажна къща с площ 110 кв. м. на стойност 104500 лв., собственост на Г. К. Г., като са последвали значителни вреди в общ размер на 65240 лв.

Налице е квалифициращият признак значителна стойност, тъй като размерът на запалените чужди имоти са били на стойност съответно 42750 лв. и 104500 лв. В случая е налице и друг квалифициращ признак, а именно настъпилите от деянието значителни вреди в размер на 65240 лв.

В случая деянието се явява квалифицирано по чл.331, ал.3 от НК, с оглед това че причинените вреди са значителни според експертизите по делото, като константната практиката на ВКС на РБ относно съдържанието на понятието – „значителни вреди“, е изразена в Решение №312 от 27.06.2008г. на ВКС по н.д.

№273/2008г.,ІІІ н.о., Решение №76 от 17.02.2010г. на ВКС по н.д.

№679/2009г.,ІІІ н.о. и др., и с указаното в ТР№1 /1998г. на ОСНК на ВКС, че всяко имущество, чиято стойност надвишава стойността на 14 минимални работни заплати /относими към датата на деянието /както е понастоящем, е със значителна стойност, в конкретният случай това е така с оглед на факта, че към инкириминираната дата – 17.10.2022 г., минималната работна заплата за страна е била 710лв. видно от ПМС № 37/24.03.2022г.., за определяне на минималната работна заплата за страната, тоест към датата на деянието14 минимални работни заплати от 710лв. се равняват на 9940 лв., а вредата общо е в размер на 65240 лв., тоест вредите са безспорно „значителни вреди“.

От субективна страна деянието е извършено от подс. Г. по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК , конкретно при небрежност, доколкото същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а именно, че оставянето на незагасено тлеещото огнище след варене на ракия, намиращо се в гаража на подсъдимия в населено място, е възможно да доведе до възпламеняване на огъня, което да премине в сложен за гасене пожар, но е мислил да ги предотврати, като необосновано се е надявал да не възникне пожар.

4

Подсъдимият е подценил значението на редица обстоятелства, както например времето и мястото където е запалил огъня, от гледна точка на заобикалящата среда – в гараж присобен за варене на ракия, намиращ се в населено място, с непосредствено находящи се до него други къщи и хора.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете следните обстоятелства: