Решение № 29 от 23.04.2024, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Брезник, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20241710200009 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на А. А. О., с ЕГН: **********, с адрес с. ******* против Наказателно постановление № 434 от 18.12.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3, вр. чл. 61 от ЗГ, на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева. Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.

Наказващият орган, чрез юрисконсулт Х., изразява становище за неоснователност на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на издаденото наказателно постановление.

Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 19.04.2023 г. служители на РДГ София, извършили проверка на горски участък – отдел 66, подотдел „М1“, находящ се в землището на с. Гоз, общ. Брезник. При проверката за която е съставен протокол вх. № КП1-846 от 21.04.2023 г. било установено, че жалбоподателя А. О., като регистрирано лице по чл. 235 от ЗГ, с удостоверение за лесовъдска практика № 14645 от 24.08.2021 г. не е изпълнила задължителните си контролни правомощия, възложени й по Закона за горите, вследствие на което е извършена сеч на дървета, на които не е поставена контролна горска марка в основата на пъна. Отсечените дървета без КГМ са от дървесен вид черен бор общо 74 бр. с общ обем 16 пл. куб.м. дървесина. При тези данни актосъставителят А. Й. А. приел, че О. е нарушила разпоредбите на 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр чл. 61 и чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите и на 23.06.2023 г. й съставил АУАН № 434/2 за това, в периода от 27.03.2023 г. до 19.04.2023 г. не изпълнила охранителни или контролни правомощия възложени й по Закона за горите, като е извършена сеч дървета от черен бор, на които не е поставена 1 контролна горска марка в основата на пъна, с общ обем 16 куб.м. плътна дървесина.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети констатациите в него и е наложено наказание по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:

Основен принцип в наказателно – правната материя е презумпцията за невиновност и макар, че този принцип не е изрично уреден в текст от ЗАНН (който е част от тази материя) безспорно важи и за административните нарушения, а не само за деянията (престъпленията) уредени в НК. Друг основен принцип е този, според който наказателната отговорност е лична. С оглед тези принципи следва, че тежестта на доказване относно факта, извършено ли е виновно деяние, съставляващо административно нарушение и извършено ли е от лицето, което е посочено в акта за констатирано нарушение лежи върху административно – наказващия орган. При съмнения относно доказаността на някой от елементите на нарушението би следвало да се съберат достатъчно доказателства, от които да е видно, че има извършено нарушение и това нарушение е извършено от лицето, което е посочено в акта. Ако не се съберат такива доказателства трябва да не се издава наказателно постановление.

Наказателното постановление е неправилно. Безспорно е, че административно наказателното производство започва с АУАН, в който е отразено нарушение, който следва да съдържа определени реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът се съставя от определени длъжностни лица за констатиране на съответното нарушение, извършено от конкретно посочено лице. Едва след цялостната преценка на законосъобразността и обосноваността на акта и на възраженията против него и на основанията на прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, ако намери, че нарушителя виновно е извършил деянието, наказващият орган издава НП, с което налага съответното административно наказание. Логическото и систематичното тълкуване на нормите по раздел IV, уреждащи производство по налагане на административните наказания води до извода, че следва да има пълна идентичност както между отразеното в акта и в НП описание на нарушението, така и между дадената правна квалификация на нарушенията по АУАН и НП. Безспорно целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на акта.

В АУАН и НП като нарушени са посочени различни разпоредби, с което е нарушена е разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Видно от приложените по делото документи в АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3 от ЗГ, вр. чл. 47, ал. 1, т. 1 и чл. 61 от Наредба № 8, а в НП е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 108, ал. 3, вр чл. 61 от ЗГ. За административно-наказващия орган е било задължително да събере доказателства за това дали са извършени нарушенията, така както са описани от актосъставителя и да изложи мотиви защо приема или не, че има съответно, че няма извършено нарушение. Следва да се посочи, че текстово е описано в мотивната част на 2 обжалваното постановление е, че жалбоподателката А. А. О. не е изпълнила задължителните си контролни правомощия, възложени й по Закона за горите, вследствие на което е извършена сеч на дървета, на които не е поставена контролна горска марка в основата на пъна. Отсечените дървета без КГМ са от дървесен вид черен бор с общ обем 16 пл.куб.м дървесина. За съда, както и за наказаното лице остава неясно приема ли административно наказващия орган, че има извършено нарушение и п о чл. 47, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 и ако отговора е „да“, защо липсва цифровото изписване на нарушената разпоредба или счита, че няма такова нарушение, при което пък възниква въпроса защо е изписано текстово в мотивите. Също така в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 61 от Наредба № 8 за сечите в горите, която гласи: „До освидетелстване на сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48, както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина.“, а в НП е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 61 от Закона за горите, която урежда материя свързана с начините за учредяване на сервитути върху поземлени имоти в горски територии.

Така описаното разминаване в посочването на нарушените правни норми между АУАН и НП представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, което е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП без спора да се разглежда по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика, съществени са онези нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице или които биха могли да доведат до различни констатации от тези, които са направени от наказващия орган относно това кой е нарушителят и извършил ли е твърдяното нарушение. Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна.

Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес на административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление № 434 от 18.12.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил , се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващо заплатено във въззивното производство пред Районен съд Брезник адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение.

Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция по горите, която е юридическото лице, съгласно чл. 154, ал.

2 от ЗГ, в чиято структура е включен административният орган – издател на оспореното наказателно постановление.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 изр. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 434 от 18.12.2023 г., издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1, във вр. чл.

108, ал. 3, вр. чл. 61 от ЗГ, на А. А. О., с ЕГН: **********, с адрес с. ******* на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК Изпълнителна агенция по горите ДА ЗАПЛАТИ на А. А. О., с ЕГН: **********, с адрес с. ******* сума в размер 50 0 лв. (петстотин лева), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________

4