Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 949 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 810/2026
Вид
Определение № 949
Подписан
07.04.2026
Състав
Стефка Михова, Иван Йорданов, Николай Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 949 гр. Пловдив, 07.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500810 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Определение №1629/06.02.2026 г., постановено по гр. дело №803/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с., с което се връща като недопустима молба, вх.№9695/29.01.2026 г., подадена от Г. К. против Р. С., с искане да бъде задължена ответницата да осигури ДНК проба на детето с цел установяване на бащинство и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че предметът на производството бил реален спор между двамата родители относно упражняването на родителските права, изразяващ се в категоричен отказ и несъдействие от страна на майката да заведе детето в медицинска лаборатория, където да бъде взет биологичен материал за извършване на ДНК изследване, представляващо медицинско изследване, извършвано извън съдебния процес. В жалбата се сочи, че искането на жалбоподателя към съда е да разреши този спор, като даде разрешение за извършване на конкретно действие при липса на съгласие между родителите. Поддържа се, че производството не засягало института на произхода, като не се целяло установяване на биологичен произход със съдебно значение, а извършване на извънсъдебно медицинско изследване, за което се изисквало съгласието и на двамата родители. Иска се от въззивния съд отмяната на обжалваното определение и постановяване на определение, с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на спора по същество.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страната, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, с вх.

№9695/29.01.2026 г. от Г. Т. К., с ЕГН ********** против Р. С. С., с ЕГН **********, с която се иска съдът да разпореди и задължи майката на детето В. Г. К., с ЕГН ********** да съдейства, като заведе детето в лицензирана лаборатория в гр. Пловдив за вземане на генетичен материал от детето и Г. К. с цел извършване на ДНК експертиза. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответницата се запознали в края на 2012 г., като имали връзка, която продължила около 1 месец, скоро след това се разделили, а в средата на 2013 г. ищецът заминал да работи в Австрия. Ищецът твърди, че с Решение №521 от 23.03.2015 г. по гр.д.№2137/2024 г. по описа на ОС-Пловдив, XV гр.с. съдът е признал за установено по отношение на Р. С., че Г. К. е биологичен баща на детето В. С. С., роден на *** г. Посочва, че е осъден да заплаща издръжка на детето, като било образувано и наказателно производство срещу него за неплащане на издръжка. Излага, че ответницата е ограничила контактите си с ищеца, както и контактите му с детето. Ищецът излага твърдения в исковата молба, че има съмнения за произхода на детето, поради което пожелал Р. С. да заведе детето в лаборатория в гр. Пловдив за снемане на генетичен материал и извършване на ДНК експертиза, но същата категорично отказала да съдейства. Ищецът твърди, че живеел в постоянна несигурност дали детето било негов син.

Към исковата молба ищецът е представил удостовеР.е за раждане на детето В. Г. К., родено на *** г., с ЕГН **********, в което като майка е вписана ответницата Р. С. С., с ЕГН **********, а като баща е вписан ищецът Г. Т. К., с ЕГН **********.

С обжалваното Определение №1629/06.02.2026 г., постановено по гр. дело №803/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с., съдът е върнал като недопустима подадената молба и е прекратил производството по делото, като е приел, че самият ищец твърди, че по съдебен ред е установено, че е баща на детето, както и че липсва възможност съдът да оказва съдействие за събиране на ДНК материал от детето на К..

Атакуваното първоинстанционно определение е правилно и законосъобразно. Доводите изложени в частната жалба са изцяло неоснователни.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в обжалвания съдебен акт констатации. Изводите на съда за недопустимост на исковата претенция са обосновани с оглед изложените фактически твърдения и въведения петитум.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 2 СК е ясна и точна, като по приложението й има установена съдебна практика. Съгласно чл. 123, ал. 2 СК упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на 2 родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето.

Решението на съда може да се обжалва по общия ред. Нормата на чл. 123, ал.

2 СК е обща и се отнася до случаите, когато родителите живеят заедно (в този смисъл - определение № 1161 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 4510/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о.). Когато родителите не живеят заедно, законодателят е предвидил в хипотезите на чл. 59 и чл. 127 СК, че родителските права се упражняват от единия родител, при което спор по чл. 123, ал. 2 СК е невъзможен. В тези случаи, по изключение, родителските права или част от тях, касаещи съществени за интересите на детето въпроси, могат да продължат да се упражняват от двамата родители, но само ако това е предвидено изрично в закон, в съдебното решение, уреждащо отношенията между родителите и детето или в одобрено от съда споразумение между родителите. В случая нито една от последните три хипотези не е налице.

От една страна, самият жалбоподател твърди, че с посоченото съдебно решение на Окръжен съд-Пловдив е установено, че е биологичен баща на детето. От друга страна, сочи, че е осъден да заплаща издръжка на детето чрез неговата майка, което води до обоснования извод, че именно на майката е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето.

Ищецът излага твърдения, че са ограничени контактите му с майката на детето и само дете, поради което съдът прави изводът, че родителите не живеят заедно. При тези обстоятелства искането на бащата направено с депозираната молба да се вземе генетичен материал от детето с цел извършване на ДНК експертиза няма правна стойност и не може да обоснове интерес от предявяване на иск по чл. 123, ал. 2 СК.

Производството е недопустимо и като такова подлежи на прекратяване.

За бащата, надлежно установен по съдебен ред като родител на детето, липсва правен интерес от иницииране на настоящото производство, целящо вземане на проба от детето за извършване на ДНК експертиза. Правният интерес е конкретен и се преценява за всеки конкретен случай от съда с оглед твърденията на страните и обстоятелствата по спора.

Неоснователни са доводите, изложени в частната жалба, тъй като в случая не се касае за спор между двамата родители относно упражняването на родителските права, както се поддържа от жалбоподателя, а се цели от жалбоподателя по заобиколен ред да се оборва установен със съдебно решение произход на детето от него.

При това положение районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, като само за яснота на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че съдът има служебното задължение да следи за найдобрия интерес на детето. Според правилото на чл. 3, т. 3 от Закона за закрила на детето, закрилата на детето се основава на принципа за осигуряване на найдобрия интерес на детето. Съобразно вида или характера на заявено искане, когато то касае осигуряването на най-добрия интерес на детето, съдът не е 3 обвързан от исканията на родителите, нито от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед интересите на детето.

По изложените съображения частната жалба, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1629/06.02.2026 г., постановено по гр. дело №803/2026 г. по описа на Районен съд - Пловдив, I бр.с.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4