Определение № 205 от 06.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 205 гр. Пловдив, 02.06.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно дело № 20225000600230 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия М. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Хасково.

Недоволни от така постановеният съдебен акт останали подсъдимия и защитата му и на основание чл.249, ал.3 НПК и го обжалвали. В жалбата релевирали съображения за неправилност на изводите на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложили определението да бъде отменено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите според тях съществени процесуални нарушения.

Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбата, провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е подадена в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимия е изразила 1 претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Възраженията са били насочени към неяснота в описанието на фактическата обстановка, приета от прокурор. На критика е подложено становището на прокурора, че наказателната отговорност на подсъдимият М. следва да бъде в лично качество - като водач на МПС. Изразено е недоволство, че прокурорът е акцентирал върху една единствена наредба, при наличието на много други нормативни актове, които регламентират дейността на служителите на МВР.

Така е обосновано искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Съдът е оставил без уважение така направеното искане, като е счел, че наведените доводи са несъстоятелни. Според съда, дефицит в относимата към предмета на доказване фактология липсва и преобладаващата част от коментарите на защитата касаят правните изводи на прокурора и обосноваността на обвинителния акт, които въпроси не могат да бъдат коментирани в разпоредителното заседание.

Изводите на съда са правилни.

Минималните критериите за процесуална съответност на обстоятелствената част на обвинителния акт са детайлно очертани в разпоредбата на чл.246, ал.2 НПК и допълнително изяснени с ТР № 2/2002г. на ОСНК на ВКС. От л.1 до л.3 /следвайки номерацията на обвинителния акт/ прокурорът, воден от преценката си за доказателствена обезпеченост е посочил какви действия е извършил подсъдимия, времето, мястото, начина и механизма на инкриминираното престъпление. Това удовлетворя в достатъчна степен изискването за фактическо описание на деянието на подсъдимия.

Тук е местото да се отбележи, че доколко и в каква степен посочените факти са относими към правната квалификация на инкриминираните деяния, каква е доказателствената им обезпеченост и верни ли са правните изводи, до които е стигнал прокурора при анализа на тези факти са все въпроси, който той /прокурорът/ решава единствено и само на базата на формираното си вътрешно убеждение, което не подлежи на съдебен контрол във фазата на разпоредителното заседание, а е въпрос по същество на делото.

Това е така, защото процесуалния акт, очертаващ границите на 2 предмета на доказване и на съдебния процес, който следва да се развие е обвинителния акт. С него обвиняемия разбира окончателно какво е извършил /описателна част/ и за какво престъпление е обвинен /диспозитивна част/. При положение, че в обвинителния акт са описани релевантните за повдигнатото обвинение факти, съобразно преценката на прокурора, то правото на защита на обвиняемия не е нарушено, защото той е запознат както с фактите, така и с правото и съобразно тях е организирал защитата си и по тях ще се брани в открития състезателен процес.

Поради това възражението на защитата на подсъдимия М., че същият не разбира в какво точно е обвинен е несъстоятелно и не може да бъде споделено.

Становището на прокурора, че М. е допуснал инкриминираното ПТП в лично качество, а не при или по повод изпълнение на служебните си задължения е правен извод, изграден на базата на приетите за установени и посочени в обвинителния акт фактически положения, които достатъчно ясно са очертали релевантната за предмета на доказване фактология. Въпросът за обосноваността и законосъобразността на този правен извод може да бъде решен обаче само с присъдата, но не и на настоящия процесуален етап.

Обосноваността на обвинителния акт също е въпрос по същество и не може да бъде коментиран в хода на разпоредителното заседание. С какви и колко доказателствени източници прокурорът ще защити обвинителната си теза, кои и колко нормативни актове ще прецени, че са нарушени, дали между тях и деянието е налице причинно – следствена връзка са все въпроси единствено и само на негово вътрешно убеждение и съдът дължи отговор на тях едва при постановяване на присъдата / по арг. на чл.301 НПК/.

По същите съображения се явява неоснователен и упрекът към съда, че изобщо не се е занимал с правилата за движение, съответстващи на описаната фактическа обстановка и приложимата правна норма. Няма как съдът да се занимава с проблемите посочени от защитата, защото би навлязъл по същество на делото, което е процесуално недопустимо в хода на разпоредителното заседание и би ангажирало основанието по чл.29, ал.2 НПК.

В настоящия процесуален етап, в който се намира делото, въпросите поставени от защитата, касаещи доказателствената обосновка на обвинението 3 на подсъдимия и материалноправната годност на обвинението не могат да бъдат решени. Това може да бъде сторено от решаващият съд единствено в открития състезателен процес, в който прокурорът разполага с целия процесуален инструментариум да защити обвинителната си теза, респ. защитата и подсъдимия да я оборят. Ето защо необосноваността на обвинителния акт не може да доведе до нарушаване на правото на защита на подсъдимия, а по – скоро обратното, би предпоставила процесуални неблагополучия за обвинителната власт в хода на съдебното производство, чийто логичен завършек в такива случаи се явява оправдателната присъда.

Диспозитива на обвинителния акт отговаря на условията на чл.246, ал.3 НПК и настоящият състав не съзира претендираните от защитата процесуални пороци. Прокурорът е посочил самоличността на подсъдимия, деянието и неговата правна квалификация според вътрешното си убеждение, датата и мястото на съставянето и го е подписал. При това положение няма как да се стигне по думите на защитата до отмяна на крайния съдебен акт и разходване на процесуални средства и време, което от своя страна би довело до бавност на процеса. Вярно е, че присъдата може да бъде отменена на различни основания, но не и на тези, които сочи защитата.

Обобщено, в разпоредителното заседание съдът не разполага с такива процесуални възможности, каквито защитата се опитва да му вмени и правилно искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора е било оставено без уважение.

Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение.

С оглед гореизложеното Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 214/14.04.2022г. по нохд № 117/22г. на Окръжен съд Хасково, с което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия М. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура Хасково.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5