Решение № 226 от 15.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр.Пловдив,13.06.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева приучастиетонасекретаряНелиБ.Богданова каторазгледадокладванотоотАнтонияК.РоглеваВъззивнотърговскодело№2022500100 С решение № 260027/09.06.22 г., постановено по т.д. № 37/21 г. по описа на Окръжен съд Хасково, С. „Н.Б.Б.А.З.“ Булстат ********* е осъдено да заплати на Е. А. М. ЕГН ********** обезщетение в размер на 40 000 лв.за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 6090,53лв. обезщетение за имуществени вреди от ПТП, станало на 28.07.2019 г. между управляван от Г. И. Г. по АМ Т. автомобил „Р. М. с рег.№ * **** км, в който на предната до водача седалка се намирала пострадалата, и автомобил „Ш.

Ф.“ с рег.№ ** ** ***,управляван от С. И., ведно със законна лихва, считано от 10.10.2020 г.- деня следващ датата на постановения отказ от С.“ Н.Б.Б.А.З.“.

Със същото решение СНББАЗ е осъдено да заплати по сметка на Хасковския окръжен съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата 1600лв .

-държавна такса, на адвокат М. Д. на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата – 1730 лв. адвокатско възнаграждение, а на Е. А. М. – 400 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от С.

„Н.Б.Б.А.З.“, което го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят изцяло исковите 1 претенции за неимуществени и имуществени вреди ведно с акцесорния иск за законна лихва, евентуално да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноски по представен списък на разноските.

Въззиваемата страна Е. А. М. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено по съображения, изложени в отговора, както и в писмени бележки, депозирани от процесуалния й представител адв. Д.. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Д. за осъществена безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно съединени искове, предявени от Е. А. М. против СНББАЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от ищцата, причинени й вследствие на ПТП, настъпило на 28.07.2019 г. с участието на автомобил „Р. М.“, управляван от Г. И. Г. с рег.

№ * **** км, в който на предната до водача седалка се намирала пострадалата, и автомобил „Ш. Ф.“ с рег.№ ** ** ***, управляван от С. И..

Искът е насочен срещу СНББАЗ на основание чл. 511, ал.1 КЗ вр. чл. 513, ал.1 от КЗ предвид твърдението, че вина за настъпилото на територията на Р. Б. ПТП има водачът на л.а. „Ш. Ф.“ с турски регистрационен номер № ** ** *** – както се сочи и във въззивната жалба, НББАЗ в качеството му на представително национално бюро – член на С.Б. от системата „ЗЕ. карта“ е компетентно да урежда претенциите на пострадали лица вместо чуждестранния застраховател за произшествия, настъпили на територията на РБ и причинени по вина на водача на застрахован за гражданската му отговорност автомобил по международната система за автомобилна застраховка „ГО“ – ЗЕ. карта“.

В тази връзка първият и основен спорен въпрос по делото е дали е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил с турски регистрационен номер, което да е в причинна връзка с настъпването на процесното ПТП и възникналите в резултат вреди в неимуществената сфера на ищцата.

В обжалваното решение е даден положителен отговор на този въпрос, като съдът се е позовал на събраните гласни доказателства /без да конкретизира показанията на кои точно свидетели има предвид/, както и на приета САТЕ. Прието е, че вина за настъпване на ПТП имат и двамата водачи, като вината на С. И. се състои в това,че не се е съобразила с пътната обстановка, обусловена от станалата преди процесното ПТП друго такова и не е изчакала преминаването на другия участник преди да предприеме маневрата включване безопасно в автомагистралата при движението си от Х. в посока С., а вината на другия участник в ПТП Г. Г. - в несъобразяване с пътната обстановка с оглед станало ПТП между товарен автомобил Д** с рег.

2

№ ** **** ** и лек автомобил „М. М* ***“ с рег.№** ** **, които автомобили се намирали в дясната крайпътна канавка и в аварийната и отчасти в дясната лента за движение за товарния автомобил, движение с несъобразена скорост и отклоняване на вниманието към станалата катастрофа, довело и до закъснялото възприемане на л.а. „Ш. Ф.“ с рег.№ ** ** *** управляван от С. И..

Във въззивната жалба на СНББАЗ се оспорва като неправилен и в противоречие със събрания доказателствен материал по делото извода за наличие на виновно поведение на водача на лекия автомобил с турски регистрационен номер, което да е причинило реализирането на процесното ПТП, респ. да се намира в причинно-следствена връзка с произтеклите вреди за ищцата. Тезата на жалбоподателя е, че ПТП е станало по изключителната вина на водача на л.а. „Р.“ Г. Г., който поради отклонение на вниманието поради реализирано в района предходно ПТП, несъобразена с пътните условия скорост и неправилно боравене с кормилната уредба е загубил контрол над автомобила, вследствие на което МПС е реализирало удар в лявата метална еластична преграда /мантинела/, от който автомобилът се е отклонил вдясно по посоката си на движение и е реализирал последващ удар в дясната крайпътна бетонна преграда. Позовава се на съставения Констативен протокол за

ПТП.

Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд е игнонирал изцяло събраните по делото свидетелски показания на длъжности лица – очевидци на ПТП, които не са съобразени и в приетото заключение на САТЕ, което е противоречиво, необосновано, съдържа предположения, недоказани от събраните по делото обективни данни, както и че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане на повторна САТЕ.

Констатира се от настоящия въззивен състав, че заключението на САТЕ е депозирано 01.10.21 г., като същото се основава на данни от съставения Констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие, албум за оглед на местопроизшествие от 28.07.19 г., както и на събрани свидетелски показания в досъдебното производство, обективирани в цитирани протоколи за разпит от 30.07., 26.09., 13.09., 18.09., всички от 2019 г. Същевременно по делото са събрани гласни доказателства показания на свид. Г. И. Г. /в открито заседание на 11.10.21/ и свид. М. Д. Д. и Н. К. К. – в открито заседание на 13.12.21 г., в което е прието и заключението на САТЕ. Същото е оспоР. от процесуалния представител на ответника, включително и предвид обстоятелството, че не са съобразени свидетелските показания, дадени по настоящето дело, като е поискана повторна експертиза.

Това искане е оставено без уважение с изложени мотиви, че приетото заключение изхожда от обективните данни по делото и повторно заключение не би могло да даде отговор, различен от изводите, които вече са направени.

В тази връзка се преценяват като основателни оплакванията във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд. Свидетелските показания, събрани в досъдебното производство, не могат да бъдат ценени като такива в гражданския процес.

По отношение на гласните доказателства важи принципът на устност и 3 непосредственост. Обстоятелството, че при изготвяне на заключението са използвани свидетелски показания, събрани в наказателното производство, опорочава заключението и го прави негодно доказателствено средство; това е налагало да се уважи искането за назначаване на повторна експертиза, която да отговори на поставените въпроси на единствено на база надлежно събраните доказателства по настоящето дело. Ето защо беше уважено искането на жалбоподателя за назначаване на повторна експертиза в рамките на въззивното производство, заключението на която е прието в с.з. на 19.04.23 г. Това заключение се възприема от въззивния състав като компетентно изготвено въз основа на годни доказателствени средства, обосновано и аргументирано, онагледено със снимков материал и съответни схеми и скици, подробно посочени цифрови изследвания и извършени компютърни симулации.

Вещото лице посочва, че изследваното произшествие е настъпило на 28.07.2019 г., около 8:00 – 9:10 ч с участието на л.а. „Р. М.“ с рег.№ *******, управляван от водача Г. И. Г., по платното за движение на АМ „М.“ в посока от гр. Д. към гр. С. – зона на км **+***. По същото време в същата посока л.а. „Ш. Ф.“ с рег. № ******* е управляван от С. И.. В зоната на произшествието е било настъпило преди това и се е обработвало от полицейски органи друго ПТП между т.а. „Д**“ и л.а. „М.“. Произшествието е станало на равен участък от пътя в зона на ляв завой при движение през деня, при добра видимост на дневна светлина. Платното за движение на мястото на произшествието има настилка от асфалт, която по време на инцидента е била суха, като върху същата са намерени следи. Пострадалата Е.

М. е била пътник на предна дясна седалка на л.а. „Р. М.“. Удар между л.а. „Р.

М.“ и л.а. „Ш. Ф.“ не е настъпил. Водачът на л.а. „Р. М.“ е въздействал на спирачната система на автомобила, след което автомобилът се е отклонил наляво, напуснал платното за движение отляво, ударил се е в предпазна мантинела, преминал е през платното за движение по направление оставените следи, след което го е напуснал отдясно и се е ударил в почва, трева и бетонна част на канавка. Л.а. „Ш. Ф.“ е продължил движението си, след което водачът го е установил на около 150 м от мястото на произшествието.

Непосредственно преди екстР.то задействане на спирачната система и преди първия удар в лява мантинела скоростта на л.а. „Р. М.“ е била около 95 км/ч.

Скоростта на л.а. „Ш. Ф.“ не може да бъде еднозначно опредЕ. от обективните данни по делото, като по данни от показанията свидетеля Г. скоростта на този автомобил е била около 20-30 км/ч. Двамата водачи са имали техническа възможност за взаимна видимост много преди достигане на опасните им зони за спиране.

След анализ на материалите по делото вещото лице предлага две основни хипотези за разположението на л.а. „Р. М.“ и л.а. „Ш. Ф.“ на пътното платно, механизма на настъпване на ПТП и причините за настъпването му от техническа гледна точка. Първата хипотеза е изградена съобразно данните от показанията на водача на л.а. „Р. М.“ – Г. Г., а втората е базирана на данните в показанията на свидетелите М. Д. Д. и Н. К. К. – полицейските служители, които са се намирали на автомагистралата по повод 4 обработването на предходно настъпило ПТП. Вещото лице изрично е посочило, че от обективните материали по делото не може еднозначно да се определят скоростта на двете превозни средства, както и взаимното им разположение във времето.

При първата хипотеза водачът на л.а. „Р. М.“ е преминал от дясна в лява пътна лента и е въздействал на спирачната система, след като е възприел отправилия се към същата пътна лента л.а. „Ш. Ф.“. При тази хипотеза съществува технически вариант, в който при навлизане на л.а. „Ш.

Ф.“ в лява пътна лента автомобилът да е попадал в опасната зона за спиране на л.а. „Р. М.“; технически правилно би било водачът на „Ш. Ф.“ да пропусне движещия се л.а. „Р. М.“ и да продължи движението си по най-дясната свободна лента. В тази хипотеза е налице вариант, при който избягването на удара между автомобилите да е предотвратимо само чрез отклоняване наляво на л.а. „Р. М.“ – в този вариант причина за настъпилото ПТП е избраната скорост и траектория на л.а. „Ш. Ф.“ с навлизане в коридора на л.а. „Р.“ по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно, т.е. в този вариант причината за загубата на управление от страна на водача на л.а. „Р. М.“ е предприето от него действие с волан, провокирано от траекторията на л.а.