Решение № 3728 от 16.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3728 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20251110210601 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б. Ц. Ш. чрез процесуалния представител- адвокат А., срещу законността на задържането и Заповед за задържане на лице № 226зз-549/24.06.2025 година, издадена от полицай при 02 РУ-СДВР.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, поради неспазване на установената форма, допуснати са съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона. На следващо място се излагат подробни доводи относно ненадлежното формулиране на фактическите основанията за задържане на жалбоподателката, отнесено към посоченото правно основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, като се изтъква, че отразяването на „достатъчно данни за извършено престъпление“ не изпълва изискването към съдържанието на заповедта, съгласно чл.72, ал.2, т.2 ЗМВР, респективно критерият установен от ЕСПЧ в Решение по делото Петков и Профиров срещу България.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован чрез процесуалния си представител, не се явява, представлява се от адвокат М., който поддържа искането за отмяна на атакуваната заповед по съображения аналогични на изложеното в жалбата.

Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно полицай при 02 РУ-СДВР, редовно призован не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се изтъква, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на чл.74, ал.1 ЗМВР, а на следващо място се подчертава, че преценката за задържането е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейския орган, като за законосъобразността на същото е достатъчно единствено наличието на общи данни, от които да се изведе предположение за извършено престъпление, без да е необходимо същото да е доказано по категоричен начин, като се изтъква, че задържането е било мотивирано, видно 1 от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Тук е мястото да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедта- "полицай при 02 РУ-СДВР", без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР. (изрично в този смисъл Решение № 12985 от 26.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5288/2024 г.) Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.06.2025 година около 21.00 часа, полицейски патрул на 02 РУ-СДВР спрял за проверка лек автомобил хх управляван от жалбоподателя Б. Ш.. По време на извършената по реда на ЗМВР проверка в автомобила били открити устройства тип „Вейп“, както и флакони с райски газ.

При това на 23.06.2025г., в 21:00 часа жалбоподателят Б. Ц. Ш. била задържана със заповед за задържане на лице № 226зз-549/24.06.2025 година, издадена от полицай при 02 РУ- СДВР на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същата бил освободена в 12:55 часа на следващия ден, ак като основание за издаване на заповедта в същата било вписано "достатъчно данни за извършено престъпление".

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заповед за задържане на лице рег. № 226зз-549/24.06.2025 година, декларация, протокол за личен обиск на задържано лице, докладни записки до началника на 02 РУ-СДВР, съобщение за образувано бързо производство, обяснения от жалбоподателя, протокол за извършена проверка в помещение, Удостоверение рег. № 513р-94695/04.09.25г.

Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна в искането за отмяна по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя хх, а именно- младши инспектор хх, е служител на 02 РУ-СДВР, на длъжност полица в група „Охрана на обществeния ред“. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т.2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално 2 отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето. Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В заповед рег.№ 226зз-549/24.06.2025г., въз основа, на която е осъществено задържането на жалбоподателя Б. Ш. обаче не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се пресъздава съдържанието на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР- „достатъчно данни за извършено престъпление“.

Това вписване по никакъв начин, не може да изпълни изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към правното основание на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР(свързано с извършване на престъпление) означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на вида престъпление или в какво се е изразило деянието на лицето. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до пресъздаване на нормативната уредба- данни за извършено престъпление, и определянето на тези данни като „достатъчни“ от органа издал заповедта. Това съдържание не носи каквато и да е допълнителна информация относно обстоятелствата провокирали задържането, като преценката на органа дали данните са достатъчни или не, не отразява конкретни фактически основания.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В настоящия случай обаче такъв допълващ документ липсва, като докладните записки, представени към преписката са изготвени от други служител на 02 РУСДВР, а наред с това никога не е била предоставяна на адресата на административния актжалбоподателят Ш.. Подобен подход на мотивиране на актовете, водещи до ограничаване правото на свободно придвижване на лицата, с вътрешноведомствени документи, съдът намира за недопустим.

Това не съответства и на изискванията на чл.6, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в наказателното производство, съгласно изричното тълкуване дадено в Решение на СЕС от 25 май 2023г. по дело С-608/21г., съгласно което на задържаните във връзка с извършването на престъпление, следва да се съобщи цялата необходима информация, в частност описание на фактите, известни на компетентните органи, включително време и място, форма на участие в предполагаемото престъпление. Видно от съдържанието на обжалваната заповед, в същата не се съдържа, което и да е от тези обстоятелства. Наред с това посочената информация не следва да се предявява на задържаното лице едва в процедура по съдебно оспорване, респективно да се поставя в зависимост от такава.

Предвид на това настоящия съдебен състав намира, че Заповед рег. № 226зз3 549/24.06.2025г. не отговаря на изискванията на чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР, като в нея не се съдържа каквото и да е конкретно основание за издаването й. Не са надлежно формулирани фактическите основания за задържането, като такива въобще липсват в заповедта. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането, а също и в цитираното по-горе решение на СЕС. С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя Б. Ш. са допуснати нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането като незаконно и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и актуалната практика на АССГ, например Решение 2822 от 26.04.2024г. по адм.д. № 2693/2024г., Решение № 2353 от 10.04.2024г. по адм.д. № 638/2024г., Решение № 8659 от14.06.2024г. по адм.№ 437/2024г., Решение № 4301 от 27.06.2022г. по адм.д. № 3980/2021г., Решение № 4094 от 17.06.2022г. по адм.д. № 7988/2021г., Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по описа на АССГ).

Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането, доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се търсят в кориците на друго производство.