Присъда № 28 от 09.12.2022, Районен съд - Тутракан

МОТИВИ към Присъда № 28/09.12.2022 г. по

НЧХД № 28/2021 г. на Районен съд – гр. Тутракан гр. Тутракан, 01.03.2023 г.

Районен съд – гр. Тутракан на основание чл. 308, ал. 1 от НПК излага мотивите си към Присъда № 28/09.12.2022 г. по НЧХД № 28/2021 г. , постановена в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ Г. (р.с.)

Производството е проведено по реда на глава двадесета от НПК.

Първоначално е подадена тъжба вх. № 312/01.02.2021 г. от М. М. М. и Л. М. М. срещу Н. П. Р. и Н. Н. ДР.. По тъжбата е образувано НЧХД № 28/2021 г. на ТнРС С Молба вх. № 830/23.03.2021 г. повереникът на тъжителите адв. Н. е заявила, че оттегля тъжбата от името на Л. М. М., като е приложено заверено копие от тъжбата за образуване на ново дело.

В тази връзка съдът с Определение № 15/26.03.2021 г. по НЧХД № 28/2021 г. на ТнРС е прекратил наказателното производство по отношение на подадената от Л.

М. М. тъжба, както и по предявените от нея граждански искове и по тъжбата на Л.

М. М. е образувано настоящото НЧХД 64/2021 г.

Тъжбата по настоящото дело е уточнена с Молба вх. № 978/06.04.2021 г. (л. 31).

На 30.04.2021 г. тъжителят Л.М. починала, като с Молба вх. № 2119/16.07.2021 г. синът М.М. е заявил, че желае на осн. чл. 80 от НК да бъде конституиран като страна в производството (л. 53 и 54).

В резултат на това предмет на настоящото производство е тъжба подадена от М. М. М., конституиран съгл. чл. 80 от НПК в качеството му на наследник на Л. М.

М., починала на 30.04.2021 г., срещу Н. Н. ДР. и Н. П. Р., с която тъжба са повдигнати обвинения: по отношение на Н. П. Р., за това че на, 16.01.2021 г. в 11:00 ч. в ****, в съучастие като съизвършител с Н. Н. ДР., казал нещо унизително за честта или достойнството на Л.М. М. в нейно присъствие - „Само да ме осъдят ще изнасиля майка ти!” (изявлението е отправено към М. М. М., но е възприето от Л.М. М.) и „Курво, ще те иба, шефрантия с шафрантия!“, като обидата била нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

146, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК; по отношение на Н. Н. ДР., за това че на 16.01.2021 г. в 11:00 ч., в ****, в съучастие като съизвършител с Н. П. Р., казала и направила нещо унизително за честта или достойнството на Л.М. М. в нейно присъствие - казала:

„Прибирай се вътре шерфантийо! Сега ще те снимам и ще те публикувам в интернет!”, след което извадила телефона си и започнала да снима, като обидата била нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Предявени са и граждански искове за: заплащане на неимуществени вреди, причинени в резултат на деянието, в условията на солидарност от двамата подсъдими в размер на 4 000 лв., както 1 и иск за заплащане на имуществени вреди, в размер на 300,00 лв., чийто характер не е уточнен.

Исковете не са допуснати за съвместно разглеждане.

Тъжителя впоследствие е упълномощил като повереник адв. Т. С. от Адвокатска колегия - гр. Силистра, който също поддържа обвинението (л. 194).

Подсъдимите пледират, че са невинни. Те твърдят, че тъжителят е отправял закани и обиди спрямо тях на същата дата. Същите обаче не са обиждали тъжителя.

Съдът е постановил присъда, с която: по отношение на подсъдимия Н. П. Р. е: признал за виновен подсъдимия, за това че на, 16.01.2021 г. в г****, казал нещо унизително за честта и достойнството на Л.М. М. в нейно присъствие псувал я, като я нарекъл освен това „курва” и „шафрантия”, като обидата била нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, във вр. с чл.

146, ал. 1 от НК; признал за невинен подсъдимия по отношение на повдигнатото обвинение, че престъплението е извършено в съучастие с Н. Н. ДР., както и че престъплението е извършено чрез използването на репликата: „Само да ме осъдят ще изнасиля майка ти!” (изявлението е отправено към М. М. М., но е възприето от Л.М. М.); освободил подсъдимия на осн. чл. 78а от НК от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „ГЛОБА” в размер на ХИЛЯДА ЛЕВА; по отношение на подсъдимата Н. Н. ДР. е признал същата за невинна по повдигнатото обвинение.

От фактическа страна

Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Общи положения

По делото са изслушани показанията на свидетелите:

И. В. И. (л. 210);

С. В. П. (л. 211);

Я. И. С. (л. 212).

По делото са приети заключенията на назначените: съдебна психиатрична експертиза на подсъдимите (СПЕ - л. 179 и сл.); съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 227 и сл.).

2

Тъжителят и подсъдимите са съседи.

М.М. притежава имот с административен адрес: ****. Същият е живял към момента на твърдяното деяние в имот заедно с майка си - Л.М. (покойница към настоящия момент).

Подс. Д. притежава заедно със съпруга си - П. Р. съседния имот с административен адрес: ****. Подс. Н.Р. е син на подс. Д..

Семейството на подсъдимите са в трайни конфликтни отношения с М. и Л. М.и, което се установява от твърденията на М.М. и подсъдимите. Този факт се потвърждава и от показанията на свид. И., който твърди, че е посещавал имотът на М.М. многократно по повод скандали със съседите му.

Съгласно СПЕ подсъдимите не страдат от психически заболявания и са с нормално интелектуално развитие. Същите са в състояние да разбират значението на постъпките си и да ги ръководят.

СПЕ относно възможностите на М.М. да възприема фактите от обективната действителност и да ги възпроизвежда, както и относно възможностите същия да разбира значението на постъпките си и да ги ръководи, не е назначена поради отказ на тъжителя да съдейства за изготвянето на експертизата. Същата е допусната за да бъде изследван въпроса дали съдът е надлежно сезиран с подадената тъжба. Към настоящият момент не са приведени доказателства, обуславящи извода, че М.М. страда от такова разстройство на съзнанието, поради което не може да се приеме, че липсва надлежно сезиране на съда. От друга страна изготвените в друго производство експертизи (ДП № 59/2013 г. на ОСлО към СсОП и ДП № 27/2012 г. н а РУ на МВР - гр. Тутракан - л. 221 - 2226) не могат да се ползват като доказателства по настоящото дело. Независимо от това дори в тези експертизи не е установено разстройство, водещо до невъзможност от формиране на правнорелевантни волеизявления. От друга страна твърденията на тъжителя нямат доказателствено значение, поради което фактът дали същият е възприел определени факти и дали е в състояние да ги пресъздаде, следва да се цени единствено през призмата на дееспособността на лицето.

Относно инкриминираното събитие

Н а 16.01.2020 г. около 11:20 ч. съдът приема, че между подсъдимите, М.М. и неговата майка - Л.М. е възникнал конфликт (датата на събитието е фиксирана в съставните впоследствие протоколи за предупреждение по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР вж. т. 24 и 24, а часът - от огледа на представеният по делото компактдиск - вж. сл. точка).

Повод за конфликта било рязането на дървена порта от подс. Р. (според него се касае за дървена стена) с моторна резачка, която врата/стена се намирала на границата между имотите на тъжителя и подс. Д. (вж. скица към СТЕ - л. 228, на гърба). По делото е приет като веществено доказателство компактдиск със запис от охранителна камера, монтирана в имота на подс. Д.. При огледа на видеозаписа (л.

244) се установява, че лице с червено яке реже с моторна резачка дървена врата/стена в периода 11:20 ч. - 11:41 ч. Подсъдимите признават, че това лице е подс. Р., като този факт не се оспорва от тъжителя. Видно от тъжбата и показанията на свидетелите, спорът между страните вероятно е породен от падащите при рязането на вратата/стената стърготини и отломки в имота на М.М..

В 11:32 в образувания от рязането отвор, с видимост към имота на тъжителя, се забелязва преминаването на полицай (който факт ще бъде коментиран по - долу).

3

Свид. С. твърди, че минавайки покрай имота на тъжителя по улицата покрай „Енергото” (ул. „****а”) чул „караница, викове и псувни”. Същият бил поканен и влязъл в имота на тъжителя откъм чешмата (вж. скица към СТЕ - л. 228).

Към момента на влизането на свид. С. в имота се установява, че там присъствали М.М., Л.М., двамата подсъдими (като подс. Р. продължавал да реже портата/оградата). Тези изводи се потвърждават от показанията на самия свид. С., на свид. П. (дошъл впоследствие - вж. т. 13), както и от твърденията тъжителя и обясненията на подсъдимите. По отношение на присъствието на сочения от свидетеля друг възрастен мъж, съдът не кредитира показанията на свид. С., доколкото самоличността на този друг мъж не е установена.

Свид. С. чул подс. Р. да се обръща към Л.М. с думите „шефрантия“ и „курва”.

Докато свид. С. бил в имота на М.М., покрай имота (отново по ул. „****а”) минал и свид. П., който чул мъж да псува: „Ей, курво, шафрантио! Ще ти еба майката!“.

После уточнява, че е чул такива реплики, отправени от жена. И той бил поканен да влезе в имота (от същия вход). В тази част показанията на свид. С. и П. се потвърждават - първият твърди, че дошло „едно момче”, а свид. П. твърди, че в имота имало двама възрастни мъже (вероятно единият е свид. С.). По отношение на присъствието на втория възрастен мъж съдът не кредитира показанията, доколкото самоличността на последния не е установена.

В присъствието на свид. П. подс. Р. казал на Л.М. „Шафрантио, майка ти да еба! и

Съдът приема, че цитираните от свидетелите реплики действително са отправени от под. Р. към Л.М..

В тази част показанията на двамата свидетели съвпадат, като и двамата свидетели разпознават подс. Р. като извършител в съдебната зала.

Тези реплики са могли да бъдат възприети от двамата свидетели, тъй като от мястото на навлизане те са имали пряка видимост към мястото, където подс. Р. е режел портата/стената. Същите са имали и достатъчно време да възприемат репликите и да напуснат имота преди идването на полицията, т. е. в периода от 11:20 ч. (когато е започнало рязането на оградата/стената) - 11:30 ч. (когато е съставен първия протокол от служителите на МВР).

Нито един от двамата свидетели не сочи подс. Р. да е използвал се е обръщал към М.М. с израза „Само да ме осъдят ще изнасиля майка ти!”.

По отношение на изречените от подс. Д. обиди свидетелските показания са непоследователни и неясни.

Свид. С. не идентифицира присъстващата в залата подс. Д. като извършител. Свид.

С. твърди: „Господина псуваше „Шафрантия, да ти еба майката! Курво! Плешив!

Ще те убием и ще те заровим някъде!“. Съседът му го обиждаше”. Адв. С. задава уточняващ въпрос: „Съседът тук в залата ли е?”, в отговор на което свид. С. поглежда към подсъдимите, оглежда се в залата, после пак поглежда подсъдимите.

След това свид. С. сочи подс. Р., конкретизирайки: „ Този вдясно. После започна една жена да псува. Не я познавам тази жена. Видях я през оградата.”. Адв. С. отново задава уточняващ въпрос: „Тази жена тук в залата ли е?”, при което свид.

С. отново се обръща към двамата подсъдими и се оглежда се в залата. След това свидетелят отново посочва подс. Р.: „Псувните бяха произнесени от него. Чух думи от жена. Видях я жената.” Свидетелят отново поглежда към подс. Д., без да я сочи, което затвърждава убеждението на съда, че жената, за която говори свидетелят, не е подсъдимата.

Впоследствие свид. С. отново сочи: „Имаше и една госпожа, която обиждаше Л..

Едни и същи псувни: „Пачавра! Курва! Мастия!“. Отново обаче свидетелят не е 4 конкретизирал коя е тази жена, нито е посочил подс. Д. като извършител.